Радан Кънев: Задава се цунами от промени в енергетиката |
Радан Кънев е член на Европейския парламент, определен от листата на Демократична България през май 2019 година Член е на групата на Европейската национална партия. Участва в Комисията по претовареност и обществени въпроси, Комисията по петиции и Комисията по околна среда, публично здраве и сигурност на храните. Докладчик " в сянка " за ЕНП в AFIR (Регулиране на инфраструктурата за различни горива) в Комисията по околна среда на Европейския парламент. Днес Кънев бе съорганизатор на работна среща за декарбонизация на превоза проведена от Словенското председателство на Европейски Съюз.
- Г-н Кънев, Европейската комисия към този момент одобри проекта за осъществяване на Зелената договорка, прочут като Fit for 55. Ние в България като че ли не разбрахме какво се случва, заети с нашите политически проблеми. Изостанали ли сме, какво е Fit for 55?
- Да. Факт е, че все още в България спор по тази тематика има единствено в доста тесни професионални среди. Публично, на политическо равнище, той не е почнал, а е доста значимо да стартира и то незабавно, тъй като Fit for 55 е голям законодателен пакет, който визира на практика всяка сфера на живота ни и който цели понижаване на излъчванията въглероден диоксид с 55% до 2030 година Най-важният, от наша позиция, е разширение на обсега за търговия с излъчвания върху горивата, превоза и сградния фонд, а въпреки това - намаляването на свободните излъчвания, които се търгуват и от които се възползва бизнеса, когато е енергийно натоварен. Просто казано, това значи, че предлагането на комисията внезапно усилва търсенето и значително понижава предлагането на излъчванията, а това допуска доста повишаване на цената им, което към този момент стартира. Пазарите реагират на тези законодателни оферти. А също по този начин основава действителен риск от увеличение цената на горивата, на превоза и цената на жилищата, както и разноските за поддръжката им под формата на налог или друга такса.
- От къде идва тази заплаха, съответно?
- Има оферти, които са ориентирани доста повече към тоягата, в сравнение с към моркова, в устрема си и семействата и бизнеса и страните, като цяло да понижат своите въглеродни излъчвания. Това е предложение, което би трябвало и в границите на европейския парламент, и в границите на Европейския съвет да бъде доста съществено развито, с цел да не бъде рисково за страна, като България. Много е значимо да не възприемем досегашния си метод към европейската политика - да се вършим, че проблемите ги няма, до момента в който измененията не влязат в действие и тогава внезапно да осъзнаем, че са рискови и неизгодни. Трябва да организираме дейна политика по смяна на тези законодателни актове, по този начин, че те да развиват българската стопанска система и да подкрепят за българската енергийна самостоятелност и на страната, и на бизнеса, и на семействата. По-ниски цени и по-изгодни технологии, вместо по-високи цени със старите технологии, което е риска.
- Народът е уверен, не без помощта на дезинформацията, че този скок цените на тока и другите енергийни носители е поради Зелената сделка… Така ли е или не?
- Нека бъдем прецизни. Така е, само че в доста дребен %. Огромната част в повишението на цените на силата се дължат и на рецесия на изкопаемите горива - газа и въглищата, която стартира от Китай и е доста по-сериозна в Китай и Съединени американски щати, в сравнение с в Европа. Това значи, че логиката, че европейската зелена договорка подвига цените на енергоносителите е погрешна по две елементарни аргументи: Кризата е доста по-остра отвън Европа и Европейската Зелена договорка не е приложена. Има обаче един подробност, който не трябва да бъде подценяван, а точно, че предлагането на Комисията за по едно и също време увеличение на обсега на излъчванията и понижаване на свободните излъчвания, предложение което не е влезнало в действие, провокира сериозен ужас на пазара на излъчвания и едно спекулативно повишаване на тяхната цена.
Изложих проблемите, само че е доста по-важно да приказваме за решенията. В момента в границите на Екологичен потенциал, ЕНП и на комисиите доста интензивно работя по законодателни оферти, които да предотвратят рисковете и да трансфорат пакета Fit for 55 в преференциален и забавен за българските жители и в тактика, която да направи и жителите и бизнеса и цялата страна енергийно по-независими, обвързани с нови технологии, които ние развиваме, а не които са вносни и в последна сметка да понижат, а не да усилят сметките. Това е сериозна политика, която не може един или на няколко евродепутати да защитят. Това би трябвало да бъде национална политика, която да се организира и на равнище Екологичен потенциал, и на равнище Европейски съвет от българското държавно управление. В момента виждам евродепутати, които са осведомени. Разговарям и с младежи от българското непрекъснато посланичество в Брюксел, които също са наясно с тематиката, работят интензивно и заслужават хвалба, само че е потребност поддръжката на българската изпълнителна власт. Не просто на обособени хора.
Има две основни решения за цяла Европа, само че най-много и за по-бедните страни, които да бъдат решаващи, с цел да бъде този пакет преференциален, а не нездравословен за нас. Първото предложение е да се схване тактиката за слагане на технологиите преди повишението на цените. Тоест всяко разширение на обсега на въглеродните квоти или всяко понижаване на свободните, безвъзмездни квоти, би трябвало да бъде предшествано от въвеждането на налична за хората нова технология, като опция. Това се отнася, както за битовата електрификация, по този начин и за електричеството за бизнеса, по този начин и за горивата.
Ние доста приказваме за електрическите коли, да вземем за пример, и за това, че са по-изгодни, когато към този момент се имат, само че въпреки това и цената им, и наличната инфраструктура не разрешават в България, това да бъде всеобщият пазар. Много се приказва за различни горива за тежкия превоз, само че сега тяхното произвеждане на добра цена не е реалност, тъй че те към момента не са налична опция.
Нашата цел би трябвало да бъде първо да се влага в другите възможности. Те да придобият задоволителен пазарен дял, да придобият цена, която е по-изгодна за жителите и едвам по-късно да се тръгне към извеждане на нездравословните технологии от пазара. Другото предложение е за създаване на структурата на различна сила, в което съм директно зает, като представител на ЕНП в комисията по околна среда. Тук въпросът е: Кое е първо, яйцето или кокошката? Защо са ни зарядни станции за коли, като нямаме електрически коли? Други споделят - по какъв начин да имаме електрически коли, като нямаме инфраструктура за зареждане?
Решението, което аз предлагам на Екологичен потенциал е да не се върви към крайни цели - през 2030 година би трябвало да имаме толкоз електрически коли и зарядни станции, а да се върви малко по малко. Всяка страна да направи проект до 2024 г, до 2026 г, до 2030 година и въз основата на действителния пазарен дял на новите технологии да има уговорката да развие и съответната инфраструктура за нови технологии по този начин, че процесът да бъде диктуван от пазара, да бъде спокоен, да не бъде шоков нито за жителите, нито за бизнеса. Това са постижими цели, само че няма да се уморя да споделям, че изискват доста сериозна съгласувана национална политика. Новото държавно управление би трябвало да влезе със амбициозни задания и доста интензивно да взаимодейства с депутатите в Европейския парламент. Аз съм подготвен да бъда сериозен сътрудник на държавното управление. Това изисква всички наранени министерства, те не са малко - енергетика, превоз, околна среда, стопанска система, да приготвят своите позиция, да приказват с бизнеса и синдикатите, с цел да можем дружно да защитим един общ фронт пред Европейските институции.
- В проектът за възобновяване и развиване, който внесе служебния кабинет има поети задължения. Те могат ли да бъдат предоговорени, изпълними ли са? Може ли да се усъвършенства този проект? (Интервюто е взето преди комисията да върне забележките си към проекта бел. авт.)
- В проекта има много планове, директно свързани с тези цели и технологии за които говорех. Новите технологии с финансова помощ от Европейския проект за възобновяване да се развият бързо и да станат налични. Има и цели свързани с инфраструктурата, различна енергетика и горива. Тези цели можеше и трябваше да бъдат по-амбициозни, по-високи за сметка на други детайли от проекта. Доколкото проекта не е дефинитивно утвърден от Европейската комисия, аз съм уверен, че в него могат да бъдат импортирани обилни усъвършенствания в тази тенденция и то откакто новото държавно управление се запознае в елементи със сериозността на евентуалните проблеми от пакета Fit for 55.
Грубо казано, към нас се задава една вълна, да не кажа цунами, от промени в енергетиката. Това е сила, която можем да използваме за бурното развиване на нашата лична енергетика и промишленост. Можем да се оставим тя да ни залее и потопи, напълно зависи от държавното управление. Модификации на проекта и договаряния с Европейска комисия са един от инструментите, които може да бъде употребен.
Тук желая да подчертая, че предвид на значимостта на силата от възобновими източници, която към този момент е доста по-евтина от силата от изкопаеми горива и предвид на увеличението на каузи на потребление на електричеството, по отношение на други енергоносители в околните години основна промяна, която не беше заложена в проекта е сериозна рехабилитация на електрическата ни мрежа. Ако на следващия ден в София би трябвало да се заредят 100 000 електрически автомобила имаме ли зарядна мрежа за 100 000 автомобила? Както битова мрежа в нашите здания и гаражи, по този начин и обществена за зарядни станции. Всеки знае, че нашата електрическа мрежа не може да издържи на такова натоварване, което значи, че една инвестиция в мрежите е изцяло наложителна. И тя би трябвало да е мрежа от последно потомство, тъй като там и технологията оказва помощ извънредно доста и за скоростта на зареждане на един автомобил, само че и за цялостното балансиране по мрежите. В една енергетика учредена най-вече на възобновими източници цената е добра, само че казуса с салдото е сериозен. Това е първостепенна задача за българското държавно управление.
- Политиката на ГЕРБ към Зелената договорка беше да се вършим, че не виждаме какво се случва и в този момент сме “изненадани ”. Каква е заплахата за България, в случай че тази политика продължи? Има такава заплаха, в случай че идващото държавно управление не е реформаторско или в случай че не се задържи задоволително.
- Не единствено по Зелената договорка, дано си спомним големия неуспех по пакет “Мобилност ”, тогава ние пропуснахме договарянията на европейско равнище, държавното управление ни на практика ги проспа и в последния миг разбра, какъв брой неизгодни за България решения се взимат и стартира една безнадеждна война, която беше разумно изгубена. Такива образци мога да дам доста.
В случая не е късно да подходим напълно друго и да стартираме да променяме този законодателен пакет, тъй че на финала той да бъде не рисков, а преференциален за България. Рисковете, в случай че не водим интелигентна политика, са много световни. Първо - в настоящия си тип предложенията на комисията способстват за увеличение на неравенствата в богата Северозападна Европа и бедните периферии в юга и изтока. Преди всичко има риск от увеличение на неравенствата в нашите общества, тъй като заможните хора относително елементарно се възползват от новите технологии. Хората с ниски и междинни приходи - противоположното, нито ги познават, нито все още са налични за тях. Рискуваме едно общество в което сметките на бедните да се усилват, а на богатите да понижават. Общество, като българското в което има най-голямо неравноправие в Европейски Съюз, в случай че си разреши такава политика, ще задълбочи най-тежкия си проблем. И от там и бедността, и миграцията, и демографския проблем, всички тези най-тежки структурни проблеми на обществото ни единствено ще се задълбочават.
Искам да подчертая, че работя интензивно и в комисията по претовареност по един от детайлите на Fit for 55 - Социалния климатичен фонд, който е очакван да поема този удар върху по-бедните семейства и върху микро бизнесите. Трябва да сме наясно, че в страна с голяма енергийна беднотия, като България, поемането на удара с краткотрайни директни помощи няма да свърши работа. Това, което обществения фонд би трябвало да направи в България, дружно с напъните на българското държавно управление е да направи новите и по-изгодни технологии по-изгодни за хората с ниски приходи. Това е основната задача. Тя е изпълнима, само че изисква доста съществено изпитание на национално равнище от държавното управление и парламент. Към момента едно рационално решение е в идващия кабинет да има вицепремиер, който да дава отговор за климатичните политика в другите ведомства. Той не би трябвало да е и министър на околната среда. Представата, че европейската климатична политика е екологична политика е неверна. Това е на първо място индустриална, енергийна и транспортна политика. Човекът, който ще се наеме да дава отговор за доста тежките договаряния и с Европа, и в България с бизнеса за екологичните политики, ще има най-сериозните задължения в областта на промишлеността, на превоза и на енергетиката, а не в областта на околната среда. Не е инцидентно, че Германия в новото си държавно управление сътвори министерство на екологията и климата. Те, като моторите на тези нови политики, те са наясно, че това са стопански политики, а не екологични.
- Какъв е методът да излезем от тази енергийна беднотия от всичките области, които споменахте, във всички сме на дъното от към екологичните индикатори в Европейски Съюз? Стари коли, тецове, ниска енергийна успеваемост на производството...
- Вие дадоха отговора. Ние сме на последно място не по друго, а по технологии. Като стартираме от положението на електропреносната мрежа на България, като продължим с технологиите на енергийния ни микс, който в забележителната си част са технологии от 60-те и 70-те години на предишния век, като продължим с автопарка и акцента върху транспортите с авто, а не с железопътен превоз. Транспорт единствено с пътищата основава опасности за околната среда, по-скъпо е и основава непрекъснати нещастия. Единственият ни излаз е целенасочена политика за вложения в технологии. Тези вложения би трябвало да имат по едно и също време три източника. Европейски пари, които са в обилие сега. Но ние би трябвало не да ги усвоим, т.е. да ги откраднем по досегашния метод, а безусловно да ги влагаме. Национален бюджет, който да обърне внимание върху енергийната беднотия и софтуерната назадничавост. И не на последно място ангажиране на частния финансов бранш в тази активност. В България би трябвало да се работи с години да наподобява софтуерно изцяло друго. И тогава ще бъде доста по-богата във всяко едно отношение. И от позиция на приходи, и от позиция на качество на живот. Това няма да стане от единствено себе си и никой в Брюксел, както обичат да се показват нашите управници, няма да го направи за нас. Защото в Брюксел заседават български евродепутати, българското държавно управление заседава в Съвета, а в комисията има български еврокомисар. Аз давам всичко от себе си, само че евродепутатите не могат да заместят националното държавно управление и парламент.
- Г-н Кънев, Европейската комисия към този момент одобри проекта за осъществяване на Зелената договорка, прочут като Fit for 55. Ние в България като че ли не разбрахме какво се случва, заети с нашите политически проблеми. Изостанали ли сме, какво е Fit for 55?
- Да. Факт е, че все още в България спор по тази тематика има единствено в доста тесни професионални среди. Публично, на политическо равнище, той не е почнал, а е доста значимо да стартира и то незабавно, тъй като Fit for 55 е голям законодателен пакет, който визира на практика всяка сфера на живота ни и който цели понижаване на излъчванията въглероден диоксид с 55% до 2030 година Най-важният, от наша позиция, е разширение на обсега за търговия с излъчвания върху горивата, превоза и сградния фонд, а въпреки това - намаляването на свободните излъчвания, които се търгуват и от които се възползва бизнеса, когато е енергийно натоварен. Просто казано, това значи, че предлагането на комисията внезапно усилва търсенето и значително понижава предлагането на излъчванията, а това допуска доста повишаване на цената им, което към този момент стартира. Пазарите реагират на тези законодателни оферти. А също по този начин основава действителен риск от увеличение цената на горивата, на превоза и цената на жилищата, както и разноските за поддръжката им под формата на налог или друга такса.
- От къде идва тази заплаха, съответно?
- Има оферти, които са ориентирани доста повече към тоягата, в сравнение с към моркова, в устрема си и семействата и бизнеса и страните, като цяло да понижат своите въглеродни излъчвания. Това е предложение, което би трябвало и в границите на европейския парламент, и в границите на Европейския съвет да бъде доста съществено развито, с цел да не бъде рисково за страна, като България. Много е значимо да не възприемем досегашния си метод към европейската политика - да се вършим, че проблемите ги няма, до момента в който измененията не влязат в действие и тогава внезапно да осъзнаем, че са рискови и неизгодни. Трябва да организираме дейна политика по смяна на тези законодателни актове, по този начин, че те да развиват българската стопанска система и да подкрепят за българската енергийна самостоятелност и на страната, и на бизнеса, и на семействата. По-ниски цени и по-изгодни технологии, вместо по-високи цени със старите технологии, което е риска.
- Народът е уверен, не без помощта на дезинформацията, че този скок цените на тока и другите енергийни носители е поради Зелената сделка… Така ли е или не?
- Нека бъдем прецизни. Така е, само че в доста дребен %. Огромната част в повишението на цените на силата се дължат и на рецесия на изкопаемите горива - газа и въглищата, която стартира от Китай и е доста по-сериозна в Китай и Съединени американски щати, в сравнение с в Европа. Това значи, че логиката, че европейската зелена договорка подвига цените на енергоносителите е погрешна по две елементарни аргументи: Кризата е доста по-остра отвън Европа и Европейската Зелена договорка не е приложена. Има обаче един подробност, който не трябва да бъде подценяван, а точно, че предлагането на Комисията за по едно и също време увеличение на обсега на излъчванията и понижаване на свободните излъчвания, предложение което не е влезнало в действие, провокира сериозен ужас на пазара на излъчвания и едно спекулативно повишаване на тяхната цена.
Изложих проблемите, само че е доста по-важно да приказваме за решенията. В момента в границите на Екологичен потенциал, ЕНП и на комисиите доста интензивно работя по законодателни оферти, които да предотвратят рисковете и да трансфорат пакета Fit for 55 в преференциален и забавен за българските жители и в тактика, която да направи и жителите и бизнеса и цялата страна енергийно по-независими, обвързани с нови технологии, които ние развиваме, а не които са вносни и в последна сметка да понижат, а не да усилят сметките. Това е сериозна политика, която не може един или на няколко евродепутати да защитят. Това би трябвало да бъде национална политика, която да се организира и на равнище Екологичен потенциал, и на равнище Европейски съвет от българското държавно управление. В момента виждам евродепутати, които са осведомени. Разговарям и с младежи от българското непрекъснато посланичество в Брюксел, които също са наясно с тематиката, работят интензивно и заслужават хвалба, само че е потребност поддръжката на българската изпълнителна власт. Не просто на обособени хора.
Има две основни решения за цяла Европа, само че най-много и за по-бедните страни, които да бъдат решаващи, с цел да бъде този пакет преференциален, а не нездравословен за нас. Първото предложение е да се схване тактиката за слагане на технологиите преди повишението на цените. Тоест всяко разширение на обсега на въглеродните квоти или всяко понижаване на свободните, безвъзмездни квоти, би трябвало да бъде предшествано от въвеждането на налична за хората нова технология, като опция. Това се отнася, както за битовата електрификация, по този начин и за електричеството за бизнеса, по този начин и за горивата.
Ние доста приказваме за електрическите коли, да вземем за пример, и за това, че са по-изгодни, когато към този момент се имат, само че въпреки това и цената им, и наличната инфраструктура не разрешават в България, това да бъде всеобщият пазар. Много се приказва за различни горива за тежкия превоз, само че сега тяхното произвеждане на добра цена не е реалност, тъй че те към момента не са налична опция.
Нашата цел би трябвало да бъде първо да се влага в другите възможности. Те да придобият задоволителен пазарен дял, да придобият цена, която е по-изгодна за жителите и едвам по-късно да се тръгне към извеждане на нездравословните технологии от пазара. Другото предложение е за създаване на структурата на различна сила, в което съм директно зает, като представител на ЕНП в комисията по околна среда. Тук въпросът е: Кое е първо, яйцето или кокошката? Защо са ни зарядни станции за коли, като нямаме електрически коли? Други споделят - по какъв начин да имаме електрически коли, като нямаме инфраструктура за зареждане?
Решението, което аз предлагам на Екологичен потенциал е да не се върви към крайни цели - през 2030 година би трябвало да имаме толкоз електрически коли и зарядни станции, а да се върви малко по малко. Всяка страна да направи проект до 2024 г, до 2026 г, до 2030 година и въз основата на действителния пазарен дял на новите технологии да има уговорката да развие и съответната инфраструктура за нови технологии по този начин, че процесът да бъде диктуван от пазара, да бъде спокоен, да не бъде шоков нито за жителите, нито за бизнеса. Това са постижими цели, само че няма да се уморя да споделям, че изискват доста сериозна съгласувана национална политика. Новото държавно управление би трябвало да влезе със амбициозни задания и доста интензивно да взаимодейства с депутатите в Европейския парламент. Аз съм подготвен да бъда сериозен сътрудник на държавното управление. Това изисква всички наранени министерства, те не са малко - енергетика, превоз, околна среда, стопанска система, да приготвят своите позиция, да приказват с бизнеса и синдикатите, с цел да можем дружно да защитим един общ фронт пред Европейските институции.
- В проектът за възобновяване и развиване, който внесе служебния кабинет има поети задължения. Те могат ли да бъдат предоговорени, изпълними ли са? Може ли да се усъвършенства този проект? (Интервюто е взето преди комисията да върне забележките си към проекта бел. авт.)
- В проекта има много планове, директно свързани с тези цели и технологии за които говорех. Новите технологии с финансова помощ от Европейския проект за възобновяване да се развият бързо и да станат налични. Има и цели свързани с инфраструктурата, различна енергетика и горива. Тези цели можеше и трябваше да бъдат по-амбициозни, по-високи за сметка на други детайли от проекта. Доколкото проекта не е дефинитивно утвърден от Европейската комисия, аз съм уверен, че в него могат да бъдат импортирани обилни усъвършенствания в тази тенденция и то откакто новото държавно управление се запознае в елементи със сериозността на евентуалните проблеми от пакета Fit for 55.
Грубо казано, към нас се задава една вълна, да не кажа цунами, от промени в енергетиката. Това е сила, която можем да използваме за бурното развиване на нашата лична енергетика и промишленост. Можем да се оставим тя да ни залее и потопи, напълно зависи от държавното управление. Модификации на проекта и договаряния с Европейска комисия са един от инструментите, които може да бъде употребен.
Тук желая да подчертая, че предвид на значимостта на силата от възобновими източници, която към този момент е доста по-евтина от силата от изкопаеми горива и предвид на увеличението на каузи на потребление на електричеството, по отношение на други енергоносители в околните години основна промяна, която не беше заложена в проекта е сериозна рехабилитация на електрическата ни мрежа. Ако на следващия ден в София би трябвало да се заредят 100 000 електрически автомобила имаме ли зарядна мрежа за 100 000 автомобила? Както битова мрежа в нашите здания и гаражи, по този начин и обществена за зарядни станции. Всеки знае, че нашата електрическа мрежа не може да издържи на такова натоварване, което значи, че една инвестиция в мрежите е изцяло наложителна. И тя би трябвало да е мрежа от последно потомство, тъй като там и технологията оказва помощ извънредно доста и за скоростта на зареждане на един автомобил, само че и за цялостното балансиране по мрежите. В една енергетика учредена най-вече на възобновими източници цената е добра, само че казуса с салдото е сериозен. Това е първостепенна задача за българското държавно управление.
- Политиката на ГЕРБ към Зелената договорка беше да се вършим, че не виждаме какво се случва и в този момент сме “изненадани ”. Каква е заплахата за България, в случай че тази политика продължи? Има такава заплаха, в случай че идващото държавно управление не е реформаторско или в случай че не се задържи задоволително.
- Не единствено по Зелената договорка, дано си спомним големия неуспех по пакет “Мобилност ”, тогава ние пропуснахме договарянията на европейско равнище, държавното управление ни на практика ги проспа и в последния миг разбра, какъв брой неизгодни за България решения се взимат и стартира една безнадеждна война, която беше разумно изгубена. Такива образци мога да дам доста.
В случая не е късно да подходим напълно друго и да стартираме да променяме този законодателен пакет, тъй че на финала той да бъде не рисков, а преференциален за България. Рисковете, в случай че не водим интелигентна политика, са много световни. Първо - в настоящия си тип предложенията на комисията способстват за увеличение на неравенствата в богата Северозападна Европа и бедните периферии в юга и изтока. Преди всичко има риск от увеличение на неравенствата в нашите общества, тъй като заможните хора относително елементарно се възползват от новите технологии. Хората с ниски и междинни приходи - противоположното, нито ги познават, нито все още са налични за тях. Рискуваме едно общество в което сметките на бедните да се усилват, а на богатите да понижават. Общество, като българското в което има най-голямо неравноправие в Европейски Съюз, в случай че си разреши такава политика, ще задълбочи най-тежкия си проблем. И от там и бедността, и миграцията, и демографския проблем, всички тези най-тежки структурни проблеми на обществото ни единствено ще се задълбочават.
Искам да подчертая, че работя интензивно и в комисията по претовареност по един от детайлите на Fit for 55 - Социалния климатичен фонд, който е очакван да поема този удар върху по-бедните семейства и върху микро бизнесите. Трябва да сме наясно, че в страна с голяма енергийна беднотия, като България, поемането на удара с краткотрайни директни помощи няма да свърши работа. Това, което обществения фонд би трябвало да направи в България, дружно с напъните на българското държавно управление е да направи новите и по-изгодни технологии по-изгодни за хората с ниски приходи. Това е основната задача. Тя е изпълнима, само че изисква доста съществено изпитание на национално равнище от държавното управление и парламент. Към момента едно рационално решение е в идващия кабинет да има вицепремиер, който да дава отговор за климатичните политика в другите ведомства. Той не би трябвало да е и министър на околната среда. Представата, че европейската климатична политика е екологична политика е неверна. Това е на първо място индустриална, енергийна и транспортна политика. Човекът, който ще се наеме да дава отговор за доста тежките договаряния и с Европа, и в България с бизнеса за екологичните политики, ще има най-сериозните задължения в областта на промишлеността, на превоза и на енергетиката, а не в областта на околната среда. Не е инцидентно, че Германия в новото си държавно управление сътвори министерство на екологията и климата. Те, като моторите на тези нови политики, те са наясно, че това са стопански политики, а не екологични.
- Какъв е методът да излезем от тази енергийна беднотия от всичките области, които споменахте, във всички сме на дъното от към екологичните индикатори в Европейски Съюз? Стари коли, тецове, ниска енергийна успеваемост на производството...
- Вие дадоха отговора. Ние сме на последно място не по друго, а по технологии. Като стартираме от положението на електропреносната мрежа на България, като продължим с технологиите на енергийния ни микс, който в забележителната си част са технологии от 60-те и 70-те години на предишния век, като продължим с автопарка и акцента върху транспортите с авто, а не с железопътен превоз. Транспорт единствено с пътищата основава опасности за околната среда, по-скъпо е и основава непрекъснати нещастия. Единственият ни излаз е целенасочена политика за вложения в технологии. Тези вложения би трябвало да имат по едно и също време три източника. Европейски пари, които са в обилие сега. Но ние би трябвало не да ги усвоим, т.е. да ги откраднем по досегашния метод, а безусловно да ги влагаме. Национален бюджет, който да обърне внимание върху енергийната беднотия и софтуерната назадничавост. И не на последно място ангажиране на частния финансов бранш в тази активност. В България би трябвало да се работи с години да наподобява софтуерно изцяло друго. И тогава ще бъде доста по-богата във всяко едно отношение. И от позиция на приходи, и от позиция на качество на живот. Това няма да стане от единствено себе си и никой в Брюксел, както обичат да се показват нашите управници, няма да го направи за нас. Защото в Брюксел заседават български евродепутати, българското държавно управление заседава в Съвета, а в комисията има български еврокомисар. Аз давам всичко от себе си, само че евродепутатите не могат да заместят националното държавно управление и парламент.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ