Очакваният ръст на заплатите поставя в шах ЕЦБ по отношение на лихвите
Работниците в Европа се надяват, че тазгодишното нарастване на заплатите ще им помогне да възстановят покупателната си дарба, понижена от по-високите цени, само че предстоящото нарастване може да попречи на напъните на Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне инфлацията към целевите стойности.
ЕЦБ уточни заплатите като най-големия риск за нейния поход против инфлацията. Тя чака растеж на заплащането в еврозоната от 4,6% през тази година, което е доста повече от темпа от 3%, който се счита за съчетаем с целевото ниво на инфлацията от 2%.
По-високият растеж на заплатите би представлявал риск за намаляването на лихвените проценти, което финансовите пазари залагат да стартира през април.
" Виждаме път към 3% (ръст на заплатите), само че той ще бъде неравномерен ", показва пред Reuters Реймън Лидън, икономист в Централната банка на Ирландия и един от мозъците зад известния инструмент Indeed Wage Tracker.
Повишаването на заплатите усилва разноските на фирмите и подвига приходите на семействата, като и двата фактора могат да доведат до повишение на цените и да наложат на ЕЦБ да поддържа високи лихвени проценти.
Профсъюзите считат, че комбинацията от последователно понижаваща се инфлация, ниска безработица и високи маржове на облага на фирмите е най-хубавият и евентуално финален късмет за възобновяване на виталния стандарт на служащите през този стопански цикъл.
И откакто през 2022-23 година действителните им заплати ще намалеят с към 5% - и след десетилетия, в които трудът е изгубил лостовете си за въздействие - наемните служащи са подготвени да се борят. Американските колоси Tesla и Amazon са измежду фирмите, които към този момент се сблъскват със стачки в Европа.
За разлика от Съединени американски щати, за 20-те страни от еврозоната няма данни за заплатите в действително време. Но Индексът за следене на заплатите се следи деликатно от ЕЦБ като знак за бъдещите трендове. През декември той се увеличи - от 3,7% до 3,8% - макар че беше много под пика от 5,2%, регистриран през октомври 2022 година, когато инфлацията беше на своя връх.
Лидън и Павел Аджан от Indeed разясняват, че нарастването през декември евентуално е било провокирано от новите съглашения за заплатите - резултат, който съгласно тях ще продължи и при започване на 2024 година, когато ще бъдат подписани още съглашения и ще стартира да се покачва минималното възнаграждение.
Сделки и съглашения
Сред образците за неотдавнашни съглашения са Carrefour, които покачиха с 4,5% заплатите на чиновниците в испанските си магазини, IKEA - с 5,0%, а френската енергийна компания TotalEnergies подвигна с 6,6% месечните заплащания на железопътните си чиновници в Нидерландия. Минималната почасова ставка на френските водачи на Uber също отваря нова страница, като се покачва със 17,6%.
Междувременно минималните хонорари бяха нараснали с 3,4% в Германия, 3,8% в Нидерландия и 5,0% в Испания.
" Всичко сочи към завръщане на действителния растеж на заплатите ", разяснява Мартин Хьопнер, професор в Max Planck Institutе. „ Окуражени от дефицита на служащи, който едвам в този момент стартира да понижава, профсъюзите се надяват да извърнат наклонността на спад на своите членове, която се форсира с глобализацията през 90-те години на предишния век “.
Служителите на френската държавна енергийна група EDF да вземем за пример упорстват за 6% нарастване на заплатите и заплашват със стачки, до момента в който някои немски железопътни служащи към този момент отхвърлиха 11% нарастване, разпределено във времето, тъй като желаят по-кратка работна седмица.
Някои от служащите на Amazon в Испания проведоха стачки по време на основния празничен сезон, а Tesla се сблъска с блокади в скандинавските страни, целящи да я накарат да подпише групов трудов контракт в Швеция.
" В момента икономическите условия явно са удобни за усилване на преговорната позиция на профсъюзите ", счита и Торстен Мюлер, откривател в ETUI - European Trade Union Institute.
Но Лучо Бакаро, също професор в Max Planck Institutе, счита, че сходна " враждебност на заплатите " може да има противоположен резултат, в случай че накара ЕЦБ да поддържа по-високи лихвени проценти, с цел да ограничи търсенето:
" Ако се задейства серпантина на цените на заплатите или в случай че централната банка се притеснява, че това е по този начин, тя ще се намеси, с цел да охлади стопанската система ".
Бакаро се застъпва за по-малки, само че необлагаеми еднократни нараствания като тези, разгърнати от Германия, чийто период изтича в края на тази година, като прибавя, че те биха могли да се финансират от налозите върху свръхпечалбите на предприятията.
Засега има малко признаци за серпантина на цените на труда, а множеството икономисти чакат този път фирмите да поемат по-високите разноски за заплати - не на последно място и поради цялостната стагнираща вероятност за европейската стопанска система.
" Като се има поради, че съвкупното търсене в този момент е по-потиснато, в сравнение с през 2022-2023 година, също и поради повишението на лихвените проценти, фирмите може да са по-склонни да позволен това да се случи, с цел да подтикват продажбите ", споделя Матиас Вермейрен, професор в Ghent University.
Последните съглашения за заплатите обаче ускоряват увереността на вложителите, че наклонността за по-висок напредък на заплащането ще се резервира. При възходящия търговски протекционизъм, който понижава достъпа на фирмите до по-евтини пазари на труда, това значи по-висока инфлация и лихви.
" Трудът още веднъж получава по-голям дял от баницата ", споделя Том О'Хара, управител на портфейла с европейски акции на Janus Henderson.
ЕЦБ уточни заплатите като най-големия риск за нейния поход против инфлацията. Тя чака растеж на заплащането в еврозоната от 4,6% през тази година, което е доста повече от темпа от 3%, който се счита за съчетаем с целевото ниво на инфлацията от 2%.
По-високият растеж на заплатите би представлявал риск за намаляването на лихвените проценти, което финансовите пазари залагат да стартира през април.
" Виждаме път към 3% (ръст на заплатите), само че той ще бъде неравномерен ", показва пред Reuters Реймън Лидън, икономист в Централната банка на Ирландия и един от мозъците зад известния инструмент Indeed Wage Tracker.
Повишаването на заплатите усилва разноските на фирмите и подвига приходите на семействата, като и двата фактора могат да доведат до повишение на цените и да наложат на ЕЦБ да поддържа високи лихвени проценти.
Профсъюзите считат, че комбинацията от последователно понижаваща се инфлация, ниска безработица и високи маржове на облага на фирмите е най-хубавият и евентуално финален късмет за възобновяване на виталния стандарт на служащите през този стопански цикъл.
И откакто през 2022-23 година действителните им заплати ще намалеят с към 5% - и след десетилетия, в които трудът е изгубил лостовете си за въздействие - наемните служащи са подготвени да се борят. Американските колоси Tesla и Amazon са измежду фирмите, които към този момент се сблъскват със стачки в Европа.
За разлика от Съединени американски щати, за 20-те страни от еврозоната няма данни за заплатите в действително време. Но Индексът за следене на заплатите се следи деликатно от ЕЦБ като знак за бъдещите трендове. През декември той се увеличи - от 3,7% до 3,8% - макар че беше много под пика от 5,2%, регистриран през октомври 2022 година, когато инфлацията беше на своя връх.
Лидън и Павел Аджан от Indeed разясняват, че нарастването през декември евентуално е било провокирано от новите съглашения за заплатите - резултат, който съгласно тях ще продължи и при започване на 2024 година, когато ще бъдат подписани още съглашения и ще стартира да се покачва минималното възнаграждение.
Сделки и съглашения
Сред образците за неотдавнашни съглашения са Carrefour, които покачиха с 4,5% заплатите на чиновниците в испанските си магазини, IKEA - с 5,0%, а френската енергийна компания TotalEnergies подвигна с 6,6% месечните заплащания на железопътните си чиновници в Нидерландия. Минималната почасова ставка на френските водачи на Uber също отваря нова страница, като се покачва със 17,6%.
Междувременно минималните хонорари бяха нараснали с 3,4% в Германия, 3,8% в Нидерландия и 5,0% в Испания.
" Всичко сочи към завръщане на действителния растеж на заплатите ", разяснява Мартин Хьопнер, професор в Max Planck Institutе. „ Окуражени от дефицита на служащи, който едвам в този момент стартира да понижава, профсъюзите се надяват да извърнат наклонността на спад на своите членове, която се форсира с глобализацията през 90-те години на предишния век “.
Служителите на френската държавна енергийна група EDF да вземем за пример упорстват за 6% нарастване на заплатите и заплашват със стачки, до момента в който някои немски железопътни служащи към този момент отхвърлиха 11% нарастване, разпределено във времето, тъй като желаят по-кратка работна седмица.
Някои от служащите на Amazon в Испания проведоха стачки по време на основния празничен сезон, а Tesla се сблъска с блокади в скандинавските страни, целящи да я накарат да подпише групов трудов контракт в Швеция.
" В момента икономическите условия явно са удобни за усилване на преговорната позиция на профсъюзите ", счита и Торстен Мюлер, откривател в ETUI - European Trade Union Institute.
Но Лучо Бакаро, също професор в Max Planck Institutе, счита, че сходна " враждебност на заплатите " може да има противоположен резултат, в случай че накара ЕЦБ да поддържа по-високи лихвени проценти, с цел да ограничи търсенето:
" Ако се задейства серпантина на цените на заплатите или в случай че централната банка се притеснява, че това е по този начин, тя ще се намеси, с цел да охлади стопанската система ".
Бакаро се застъпва за по-малки, само че необлагаеми еднократни нараствания като тези, разгърнати от Германия, чийто период изтича в края на тази година, като прибавя, че те биха могли да се финансират от налозите върху свръхпечалбите на предприятията.
Засега има малко признаци за серпантина на цените на труда, а множеството икономисти чакат този път фирмите да поемат по-високите разноски за заплати - не на последно място и поради цялостната стагнираща вероятност за европейската стопанска система.
" Като се има поради, че съвкупното търсене в този момент е по-потиснато, в сравнение с през 2022-2023 година, също и поради повишението на лихвените проценти, фирмите може да са по-склонни да позволен това да се случи, с цел да подтикват продажбите ", споделя Матиас Вермейрен, професор в Ghent University.
Последните съглашения за заплатите обаче ускоряват увереността на вложителите, че наклонността за по-висок напредък на заплащането ще се резервира. При възходящия търговски протекционизъм, който понижава достъпа на фирмите до по-евтини пазари на труда, това значи по-висока инфлация и лихви.
" Трудът още веднъж получава по-голям дял от баницата ", споделя Том О'Хара, управител на портфейла с европейски акции на Janus Henderson.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ