Прeз 2035 г. всеки трети работник у нас
Работната мощ в България понижава годишно с 40-60 хиляди души, популацията в трудоспособна възраст е към 64% от популацията на страната, а към 2050 година то ще е към 56%. Това сподели Д-р Томчо Томов - шеф на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара, който показа главните заключения от план, изпълняван БСК.
Проектът по ОПРЧР изследва въпросите на застаряването на работната мощ и дава оферти по какъв начин обособените генерации да работят по-добре дружно, написа " Монитор ". По думите на Томов, следи се повишаване на икономическата интензивност на хората в предпенсионна и пенсионна възраст, като интензивността на тази група е доста по-висока от тази при другите групи. Хората над 55 - 60 години демонстрират от ден на ден интерес към опцията да продължат да работят, сподели Томов.
Данните сочат, че заетите все още над 55 години са 702 500 души или 23% от работната мощ, а прогнозите са, че към 2035 година те ще доближат и надвишат 36%, което прави всеки трети. Експертът разяснява, че това е картина на застаряването на работната мощ, а тя демонстрира нуждата да се реализират ограничения, свързани с адаптирането към измененията, рационализиране на уменията и насърчаване на работна среда, която да дава отговор на потребностите на хора на тази възраст.
Важно е да подкрепим възрастното население в България, тъй като заради спецификите на пазара на труда, в случай че през 2000 година 100 души, които са излизали от пазара на труда, са били замествани от 124, то през днешния ден 100 души възрастни излизат като дейна работна мощ, само че се заместват единствено от 64, уточни Д-р Цветан Спасов, началник на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ", основен шеф на дирекция " Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове " в МТСП.
Експертите означиха, че България следва демографските трендове в Европа, само че е на първите места по темпове на загуба на население и по темпове на застаряване на работната мощ. Високата обща и преждевременна смъртност, по която сме на водещо място в Европа, дългогодишната външна миграция и възходящото понижаване на стопански дейните хора, понижаване на раждаемостта, ни слагат в много неизгодна обстановка.
Изследванията по плана установяват, че забележителна част от хората в трудоспособна възраст над 40 години са с хронични болести - 22 % са с артериална хипертония, 10 % са с белодробни заболявания, а с диабет са 8 %. Проблемите на тези хора са доста съществени и работните места би трябвало да се приспособяват по този начин, че да обезпечат по-дълъг трудов живот за страдащите от разнообразни болести. " Политиките по здравословен и нескончаем живот би трябвало да касаят всеки стадий от възрастовия цикъл ", съобщи Томов и добави, че към адаптирането на работното място би трябвало да се подхожда холистично.
По думите на Томов, България разполага с четири демографски лични ресурса и те би трябвало да се употребяват дейно за стопански напредък - нараства броят на работещите дами, има значителен брой хора в трудоспособна възраст, които са отвън пазара на труда- хронично заболели, хора с увреждания, неработещи и неучещи млади, маргинализирани групи от обществото, третият са трудоспособните в предпенсионна и пенсионна възраст, хора, които желаят да продължат да работят и да се развиват в своята специалност, а четвъртият са сънародниците ни, живеещи в чужбина.
Изследване по плана установи, че поколението Z - служащи и чиновници на възраст 18 - 26 години, родили се в интервала 1993 година - 2001 година, съставлява към 11 % от работната мощ, потомство Y - служащи и чиновници на възраст 27 - 39 години, родили се в интервала 1980 година - 1992 г е към 27 % от работната мощ, потомство X - служащи и чиновници на възраст 40 - 54 години, родили се в интервала 1965 година - 1979 година съставляват към 40 % от работната мощ, а потомство Т - служащи и чиновници на възраст 55 - 65 и повече години, родените преди 1964 година е към 23 на 100 от работната мощ.
Задълбочават се разликите сред поколенията в цифровите компетентности, в полезностите, мотивацията, в моделите на другарство, в отношението към престижите, разяснява Томчо Томов, представен от Българска телеграфна агенция. По думите му, става все по-трудно да се ръководи колектив, обичайните модели в ръководството на хора към този момент не работят дейно, всяко потомство държи на избран вид тласъци. Най-младите постоянно търсят смяна на статуквото, те желаят мощен и въодушевяващ лидер, прочувствен наставник. Изпитват тревога във връзка с уменията си и желаят да ги развиват, значимо им е да се забавляват в работата, а възрастните живеят, с цел да работят, държат на здравословните условия на труд, както и на постоянни ръководители, които да вземат верни ценностно решения, които да са обективни.
При младите се следи отсрочена зрялост, по-късно решение на процеси, на проблеми, свързани със основаването на семейство, раждането на деца, стабилно професионално развиване. По данни на Евростат към две трети от хората в България под 30 години живеят с майките и с бащите си.
Анализът установи нужда от осъвременяване на трудовото законодателство-по-добра еластичност при наемане на чиновници, опция за по-гъвкаво работно време, политики по образование, подготовка. Ще бъдат направени оферти за въвеждане на отчасти пенсиониране и опазване на претовареност посредством контракт на образование на по-млади служащи, данъчни облекчения и дотации при наемане на възрастни служащи.
Проектът по ОПРЧР изследва въпросите на застаряването на работната мощ и дава оферти по какъв начин обособените генерации да работят по-добре дружно, написа " Монитор ". По думите на Томов, следи се повишаване на икономическата интензивност на хората в предпенсионна и пенсионна възраст, като интензивността на тази група е доста по-висока от тази при другите групи. Хората над 55 - 60 години демонстрират от ден на ден интерес към опцията да продължат да работят, сподели Томов.
Данните сочат, че заетите все още над 55 години са 702 500 души или 23% от работната мощ, а прогнозите са, че към 2035 година те ще доближат и надвишат 36%, което прави всеки трети. Експертът разяснява, че това е картина на застаряването на работната мощ, а тя демонстрира нуждата да се реализират ограничения, свързани с адаптирането към измененията, рационализиране на уменията и насърчаване на работна среда, която да дава отговор на потребностите на хора на тази възраст.
Важно е да подкрепим възрастното население в България, тъй като заради спецификите на пазара на труда, в случай че през 2000 година 100 души, които са излизали от пазара на труда, са били замествани от 124, то през днешния ден 100 души възрастни излизат като дейна работна мощ, само че се заместват единствено от 64, уточни Д-р Цветан Спасов, началник на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките запаси ", основен шеф на дирекция " Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове " в МТСП.
Експертите означиха, че България следва демографските трендове в Европа, само че е на първите места по темпове на загуба на население и по темпове на застаряване на работната мощ. Високата обща и преждевременна смъртност, по която сме на водещо място в Европа, дългогодишната външна миграция и възходящото понижаване на стопански дейните хора, понижаване на раждаемостта, ни слагат в много неизгодна обстановка.
Изследванията по плана установяват, че забележителна част от хората в трудоспособна възраст над 40 години са с хронични болести - 22 % са с артериална хипертония, 10 % са с белодробни заболявания, а с диабет са 8 %. Проблемите на тези хора са доста съществени и работните места би трябвало да се приспособяват по този начин, че да обезпечат по-дълъг трудов живот за страдащите от разнообразни болести. " Политиките по здравословен и нескончаем живот би трябвало да касаят всеки стадий от възрастовия цикъл ", съобщи Томов и добави, че към адаптирането на работното място би трябвало да се подхожда холистично.
По думите на Томов, България разполага с четири демографски лични ресурса и те би трябвало да се употребяват дейно за стопански напредък - нараства броят на работещите дами, има значителен брой хора в трудоспособна възраст, които са отвън пазара на труда- хронично заболели, хора с увреждания, неработещи и неучещи млади, маргинализирани групи от обществото, третият са трудоспособните в предпенсионна и пенсионна възраст, хора, които желаят да продължат да работят и да се развиват в своята специалност, а четвъртият са сънародниците ни, живеещи в чужбина.
Изследване по плана установи, че поколението Z - служащи и чиновници на възраст 18 - 26 години, родили се в интервала 1993 година - 2001 година, съставлява към 11 % от работната мощ, потомство Y - служащи и чиновници на възраст 27 - 39 години, родили се в интервала 1980 година - 1992 г е към 27 % от работната мощ, потомство X - служащи и чиновници на възраст 40 - 54 години, родили се в интервала 1965 година - 1979 година съставляват към 40 % от работната мощ, а потомство Т - служащи и чиновници на възраст 55 - 65 и повече години, родените преди 1964 година е към 23 на 100 от работната мощ.
Задълбочават се разликите сред поколенията в цифровите компетентности, в полезностите, мотивацията, в моделите на другарство, в отношението към престижите, разяснява Томчо Томов, представен от Българска телеграфна агенция. По думите му, става все по-трудно да се ръководи колектив, обичайните модели в ръководството на хора към този момент не работят дейно, всяко потомство държи на избран вид тласъци. Най-младите постоянно търсят смяна на статуквото, те желаят мощен и въодушевяващ лидер, прочувствен наставник. Изпитват тревога във връзка с уменията си и желаят да ги развиват, значимо им е да се забавляват в работата, а възрастните живеят, с цел да работят, държат на здравословните условия на труд, както и на постоянни ръководители, които да вземат верни ценностно решения, които да са обективни.
При младите се следи отсрочена зрялост, по-късно решение на процеси, на проблеми, свързани със основаването на семейство, раждането на деца, стабилно професионално развиване. По данни на Евростат към две трети от хората в България под 30 години живеят с майките и с бащите си.
Анализът установи нужда от осъвременяване на трудовото законодателство-по-добра еластичност при наемане на чиновници, опция за по-гъвкаво работно време, политики по образование, подготовка. Ще бъдат направени оферти за въвеждане на отчасти пенсиониране и опазване на претовареност посредством контракт на образование на по-млади служащи, данъчни облекчения и дотации при наемане на възрастни служащи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ