Работната седмица на българите е сред най-дългите в Европа: Работим

Работната седмица на българите е измежду най-дългите в Европа: Работим приблизително по 39 часа, при 36 за останалите европейци. Когато обаче стане въпрос да се работи в допълнение над открития най-много от 48 часа, внезапно изпадаме на последната позиция. Тази статистика цитира Нова телевизия в рубриката " Числата на седмицата ".

Работим по-малко в сравнение с преди 10 години. От Евростат пресмятат, че през днешния ден средностатистическият европеец работи по 36 часа на седмица, което прави малко под 8 часа дневно, при 5 работни дни. Най-работливи излизат гърците, които прекарват по 40 часа седмично на главната си работа. Макар за 15 години работната ни седмица да е намаляла с 2 часа, второто място в тази ранглиста е за нас. Ние работим единствено с час по-малко от нашите съседи рекордьори. Следва ни Полша.

Класацията затварят Дания, Австрия и Нидерландия, където, става известно, се радват на най-късото работно време. Там седмично се трудят по 32 часа. Всъщност, в Нидерландия 4-дневната работна седмица е изключително публикувано събитие, само че пък дали поради това, или не, нидерландците излизат в пенсия по-късно от останалите европейци.

Приетата оптималната дълготрайност на една работна седмица е 48 часа. Това при 5-дневна работна седмица значи почти 10 часа работа дневно. Без категорично документално единодушие от страна на служителя, това работно време не може да бъде надхвърляно.

Най-трудещите се българи като дълготрайност са заети в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството. Там се работи по близо 40 часа, какъвто е и върхът за Европа. Най-малко работят заетите във финансовите и застрахователни действия – по 38 часа. В останалата част на Европа минимум часове на работното си място прекарват ангажираните в образованието – едвам по 32 часа седмично.

Интересното е, че от втора позиция падаме на последна, когато се отнася до изключителни часове труд, над общоприетия таван от 48 часа седмично. Едва половин % от българите поставят подобен труд. Докато гърците резервират водачеството си и тук. Всеки десети грък работи в допълнение, като трансферира тази норма. Същото се отнася и за жителите на Кипър и на Франция, с дребна разлика от Гърция. Позициите преди нашето последно място, заемат двете прибалтийски страни Литва и Латвия, а пред тях, са другите ни съседи от Румъния.

Феномен ли е нежеланието ни да работим повече от 10 часа дневно? Отговорът е и „ да ”, и „ не ”. Да, тъй като до тази година в никакъв случай не сме били последни всред всички страни в общността. Не, тъй като през последните 20 години, в никакъв случай не сме падали под 20-ата позиция в Европа, въпреки българите, работещи по над 10 часа на ден тогава да са представлявали 8% от работещите лица сред 20 и 64 години.

А профилът на лицата, работещи над 48 часа седмично у нас, наподобява по този начин - хора, които работят сами за себе си. 27,5% от независимо заетите лица не престават да се трудят още и след края на общоприетия работен ден. Секторът, в който са най-вече ангажирани, е „ Селско, горско и рибно стопанство ”. Една четвърт от работещите в него на процедура нямат работно време.