Балабанови, Лъвов мост и мостът към поколенията
Работи за обществото, с цел да намериш и да постигнеш себе си - в тази формула за триумф повярвали двамата братя Тодор и Коста Балабанови от Враца и съумели на процедура да я приложат. Развили търговията с кожи, коприна и други манифактурни артикули, изнасяли продукция в Турция и Италия, само че подхванали и строителство на здания, жп линии и мостове. Не останали настрана от политиката, твърди се, че точно близостта до властимащите им отключила много по-големи благоприятни условия. Стигнало се и до нескончаем правосъден развой, обвързван с изсичане на рилските гори. И въпреки всичко със своя обсег двамата братя оставили ярка диря в историята на индустриализацията и българското предприемачество, която намерила продължение и от Иван, сина на Тодор Балабанов. Ето част от хронологията на събитията:
Тодор Балабанов е роден през 1852, Коста е с три години по-малък. Баща им Иван израства в беднотия, само че обезпечава добър старт на синовете си, като ги дава за чираци при богати врачански чорбаджии, измежду които се откроява фигурата на Янаки Чохаджиев. През 1872 година във Враца идват двама учители - Иван Славейков и Христо Даскалов. Те събират по-будните младежи и основават революционен комитет. Двамата братя са привлечени от концепцията и подаряват средства за съставяне на българското опълчение през 1877 година
Тодор Балабанов - Снимка Wikipedia
Близост до властта
През 1880 година Тодор Балабанов става народен представител във Второто Народно заседание. След като през 1882 година княз Батенберг суспендира конституцията, либералът Драган Цанков е изселен във Враца. Това изостря политическите настроения в града и настъпва разделяне на либерали и консерватори. Братя Балабанови вземат страната на либералите и печелят доверието на трима бъдещи министър председатели - Стефан Стамболов, доктор Васил Радославов и доктор Стоян Данев.
Постижения
Съприкосновението на двамата братя с авторитетните хора в ръководството им дава късмет да разпрострат своя капацитет. Те работят в съдружничество, само че главният мотор на концепциите е Тодор. През 1890 година Балабанови се преселват в София, печелят от ден на ден от търговия и предприемачество. Построяват жп линията Перник – Радомир, както и емблематичния за столицата Лъвов мост. Веднага след построяването на жп линията до Мездра през 1897 година Тодор се впуска в създаването на нова бизнес ниша и построява спиртна фабрика в града. След време тя е преоборудвана за текстилно произвеждане, като по-късно ръководството ѝ минава в ръцете на сина му Иван Балабанов, ученик на Висшето учебно заведение за международна търговия във Виена. Двамата братя са измежду огромните донори. Подпомагат построяването на храма при Духовната семинария в София и на църквата в Мездра, подаряват средства на врачанската черква „ Свети царей ”, оказват поддръжка и на учебните заведения в града. Тодор става основател за основаването на Съюза на българските индустриалци през 1903 година и е негов ръководител до гибелта си през 1912 година След това постът е поверен на Иван Балабанов.
Дървообработване
През август 1902 година игуменът на Рилския манастир дядо Йоаникий със единодушието на Светия синод подписва контракт с братя Балабанови за 20-годишна концесия за горите на светата обител. През 1903 година двамата основават компанията " Българска горска промишленост ", построяват дървообработващо дружество, а по-късно и мукавена фабрика в с. Бараково край Кочериново, построяват теснолинейката Кочериново - Рилски манастир. Правят дъскорезница край Белово. Но в желанието си за по-бързи облаги не съблюдават изискването да се секат единствено достигнали зряла възраст дървета и единствено за няколко години изсичат всичко с дебелина над 30 см. В резултат на обезлесяването стартира ерозия на почвите в региона, настъпват наводнения и загуба на огромна част от земеделските терени и ливадите. Срещу тази активност се надигат лесовъди, които насочат обвинявания в корупция. Рилският манастир желае да приключи контракта, само че Балабанови не стопират сечта. Започват правосъдни каузи, които не престават до 1923 година - една година след периода на концесията.
С нова мощ
След кончината на бизнес водача в фамилията, предприятието край село Бараково е поето от Иван Балабанов, който за две десетилетия построява едно малко индустриално градче. В хода на Първата международна война той стартира градеж на теснолинейка, в началото тя е единствено за транспорт на дървени трупи, само че от 1927 година реализира и пътнически транспорти. Към фабриката за мукава и хартия в края на 30-те години е имало даже салони за спектакъл и кино, болница и пожарна команда. Там живеели и работили хиляди служащи от България, Сърбия, Италия, Франция, Испания, Русия.
Иван Балабанов - Снимка Wikipedia
Със своите достижения в промишлеността, строителството и предприемачеството Тодор, Коста и Иван Балабанови градят резистентен мост към идващите генерации.
Къщи и хораБогатата фамилия способства и за модерния образ на столицата:
В началото на предишния век Тодор си прави къща на ъгъла на улиците " Раковски " и " Московска " - през днешния ден непокътнатата част е благосъстоятелност на съветската дипломатическа задача. В съседство до Руската черква има още една негова къща, в нея се е помещавало фамозното писателско кафене, което е в стила на виенския сецесион. То събирало ярки персони, измежду които Елин Пелин, Йордан Йовков, Добри Немиров, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Стоян Загорчинов, Константин Константинов, Иван Шишманов, също и художници като Сирак Скитник, Дечко Узунов, Никола Маринов и Илия Бешков. Сградата е разрушена през 1975 година
През 1914 година Коста Балабанов разпорежда на най-известния за това време проектант Никола Лазаров да проектира негов дом на ул. " Граф Игнатиев " 2. Архитектът го проектира в духа на барока. Днес постройката продължава да съществува, известна е като “Къщата с титаните ”.
Къщата с Титаните - Снимка Красимир Свраков
И до момента измежду най-забележителните постройки на София остава гранд хотел „ Империал “ на пресечката на " Леге " и " Съборна ", издигнат след гибелта на Тодор Балабанов от неговия наследник Иван по план на именития проектант Киро Маричков. Сградата е най-високата за времето си в България, само че сграбчва и със своя искра, разкош и най-модерни улеснения. Тя е разполагала с асансьор още при построяването, само че най-голямото инженерно достижение е била стоманобетонната структура на холандския инженер Йоханес Питърс.
Индустриалецът Иван Балабанов също построява къща в София - на ул. „ Оборище “ 3, неин проектант е Мария Берова-Хенинг. Тя е приключена през 1938 година и е с 3 жилището за неговите 3 дъщери.
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Тодор Балабанов е роден през 1852, Коста е с три години по-малък. Баща им Иван израства в беднотия, само че обезпечава добър старт на синовете си, като ги дава за чираци при богати врачански чорбаджии, измежду които се откроява фигурата на Янаки Чохаджиев. През 1872 година във Враца идват двама учители - Иван Славейков и Христо Даскалов. Те събират по-будните младежи и основават революционен комитет. Двамата братя са привлечени от концепцията и подаряват средства за съставяне на българското опълчение през 1877 година
Тодор Балабанов - Снимка Wikipedia Близост до властта
През 1880 година Тодор Балабанов става народен представител във Второто Народно заседание. След като през 1882 година княз Батенберг суспендира конституцията, либералът Драган Цанков е изселен във Враца. Това изостря политическите настроения в града и настъпва разделяне на либерали и консерватори. Братя Балабанови вземат страната на либералите и печелят доверието на трима бъдещи министър председатели - Стефан Стамболов, доктор Васил Радославов и доктор Стоян Данев.
Постижения
Съприкосновението на двамата братя с авторитетните хора в ръководството им дава късмет да разпрострат своя капацитет. Те работят в съдружничество, само че главният мотор на концепциите е Тодор. През 1890 година Балабанови се преселват в София, печелят от ден на ден от търговия и предприемачество. Построяват жп линията Перник – Радомир, както и емблематичния за столицата Лъвов мост. Веднага след построяването на жп линията до Мездра през 1897 година Тодор се впуска в създаването на нова бизнес ниша и построява спиртна фабрика в града. След време тя е преоборудвана за текстилно произвеждане, като по-късно ръководството ѝ минава в ръцете на сина му Иван Балабанов, ученик на Висшето учебно заведение за международна търговия във Виена. Двамата братя са измежду огромните донори. Подпомагат построяването на храма при Духовната семинария в София и на църквата в Мездра, подаряват средства на врачанската черква „ Свети царей ”, оказват поддръжка и на учебните заведения в града. Тодор става основател за основаването на Съюза на българските индустриалци през 1903 година и е негов ръководител до гибелта си през 1912 година След това постът е поверен на Иван Балабанов.
Дървообработване
През август 1902 година игуменът на Рилския манастир дядо Йоаникий със единодушието на Светия синод подписва контракт с братя Балабанови за 20-годишна концесия за горите на светата обител. През 1903 година двамата основават компанията " Българска горска промишленост ", построяват дървообработващо дружество, а по-късно и мукавена фабрика в с. Бараково край Кочериново, построяват теснолинейката Кочериново - Рилски манастир. Правят дъскорезница край Белово. Но в желанието си за по-бързи облаги не съблюдават изискването да се секат единствено достигнали зряла възраст дървета и единствено за няколко години изсичат всичко с дебелина над 30 см. В резултат на обезлесяването стартира ерозия на почвите в региона, настъпват наводнения и загуба на огромна част от земеделските терени и ливадите. Срещу тази активност се надигат лесовъди, които насочат обвинявания в корупция. Рилският манастир желае да приключи контракта, само че Балабанови не стопират сечта. Започват правосъдни каузи, които не престават до 1923 година - една година след периода на концесията.
С нова мощ
След кончината на бизнес водача в фамилията, предприятието край село Бараково е поето от Иван Балабанов, който за две десетилетия построява едно малко индустриално градче. В хода на Първата международна война той стартира градеж на теснолинейка, в началото тя е единствено за транспорт на дървени трупи, само че от 1927 година реализира и пътнически транспорти. Към фабриката за мукава и хартия в края на 30-те години е имало даже салони за спектакъл и кино, болница и пожарна команда. Там живеели и работили хиляди служащи от България, Сърбия, Италия, Франция, Испания, Русия.
Иван Балабанов - Снимка Wikipedia Със своите достижения в промишлеността, строителството и предприемачеството Тодор, Коста и Иван Балабанови градят резистентен мост към идващите генерации.
Къщи и хораБогатата фамилия способства и за модерния образ на столицата:
В началото на предишния век Тодор си прави къща на ъгъла на улиците " Раковски " и " Московска " - през днешния ден непокътнатата част е благосъстоятелност на съветската дипломатическа задача. В съседство до Руската черква има още една негова къща, в нея се е помещавало фамозното писателско кафене, което е в стила на виенския сецесион. То събирало ярки персони, измежду които Елин Пелин, Йордан Йовков, Добри Немиров, Теодор Траянов, Асен Разцветников, Стоян Загорчинов, Константин Константинов, Иван Шишманов, също и художници като Сирак Скитник, Дечко Узунов, Никола Маринов и Илия Бешков. Сградата е разрушена през 1975 година
През 1914 година Коста Балабанов разпорежда на най-известния за това време проектант Никола Лазаров да проектира негов дом на ул. " Граф Игнатиев " 2. Архитектът го проектира в духа на барока. Днес постройката продължава да съществува, известна е като “Къщата с титаните ”.
Къщата с Титаните - Снимка Красимир Свраков
И до момента измежду най-забележителните постройки на София остава гранд хотел „ Империал “ на пресечката на " Леге " и " Съборна ", издигнат след гибелта на Тодор Балабанов от неговия наследник Иван по план на именития проектант Киро Маричков. Сградата е най-високата за времето си в България, само че сграбчва и със своя искра, разкош и най-модерни улеснения. Тя е разполагала с асансьор още при построяването, само че най-голямото инженерно достижение е била стоманобетонната структура на холандския инженер Йоханес Питърс.
Индустриалецът Иван Балабанов също построява къща в София - на ул. „ Оборище “ 3, неин проектант е Мария Берова-Хенинг. Тя е приключена през 1938 година и е с 3 жилището за неговите 3 дъщери.
Текстът е част от бр. 112 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ