Работи това, което обичаш, и няма да ти се наложи

" Работи това, което обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито ден " Дали го е споделил Конфуций, към този момент няма значение. Днес от ден на ден и то младежи се насочват към подобен вид кариера, който им носи благополучие, задоволство на всякакво равнище. Те са отвратени от бачкаторството, висенето в офиса с сътрудниците. Все повече хора се стремят да трансформират заниманията си, нещата, които в действителност обичат да вършат в специалност. Търсят метод да изкарват пари от тях.

В някои случаи това се получава доста добре. Ако обичате да поддържате връзка, имате доста контакти и се чувствате еднообразно комфортно измежду всевъзможни хора, проведени сте - то евентуално специалността на PR-а е идеалното решение. Но в случай че обичате да ходите за риба всяка събота, дали концепцията да си отворите магазин за принадлежности, да извършите уебсайт за лов на риба и в този ред на мисли е добра концепция? По-скоро не!

Хобито не е просто нещо, което обичаш да правиш. Истинското, точното занимание е разрастване на още една част от нас, която единствено е чакала да излезе. Хобито може да е изцяло ирационално мотивириано - колекционерските пристрастености да вземем за пример, да има практична страна - плетенето на една кука, гобленарството или да е просто ей-така - да вършим красиви фотоси по време на разходки измежду природата.

Хобито е метод да изключваш, да се разтовариш от напрежението, от компликациите, от хората, от всичко. Хобито може да е даже спасяващо и съхраняващо духа на индивида. Далеч от злободневието, бита, от всичко, което ни предизвиква стрес. Всеки човек има потребност от своите дребни бягства, своето напълно персонално и неприкосновено пространство.

Когато практикуваш заниманието си, оставяш мозъка си да се рее, уединен, укротен. При доста хора тъкмо това е методът да канализират страстите и напрежението. Механичната работа с ръцете успокоява мозъка, изпразва го и го водо до миг, подобен с медитативното положение. Това днешно време е толкоз рядско срещано чувство - да можеш да изключиш, че би трябвало да бъде опазено непременно.

Ако се поблазним да включим заниманието в едно работно всекидневие, ние губим този дребен наш свят. Правим го притежание на всички. Тези, от които до неотдавна сме се крили, навлизат в най-личното ни пространство. Започват да го разискват и човъркат, да разясняват смисъла и изгодата му, способността му да изкрваме пари от него. Принизяват смисъла му за нас.

И ненадейно няма къде да се скрием, няма къде да разпуснем. Oнова, което до през вчерашния ден ни носеше само наслада и даже възприятие на опортнюнизъм против тоталитарната власт на работата за пари, в този момент просто се трансформира в същатата такава работа - от която се чака да се изкарват пари.

Още една причина да не трансформираме заниманието си в специалност, е, че те рядко са същински рентабилни. Да, някои от тях са в положение да запълнят пазарна ниша, тъй като никой преди този момент не се е сетил да прави абажури за лампи от плетива на една кука, само че най-хубавите занимания са точно безсмислените, нерентабилните, мимолетно хвъркнали напразно.

Ако въпреки всичко сте твърдо решени да превърнете заниманието си в специалност, в метод да се изкара някой лев, бъдете сигурни, че ще ви се наложи да си търсите ново занимание, тъй като, повярвайте, то пъклен доста ще ви липсва.