През 2026-а се очаква рекорден брой емигрирали българи да се завърнат у нас
През последните две години наклонността на " приключване " на хора в дейна трудова възраст от България се обърна и доста повече са нашите сънародници, които се връщат от чужбина, с цел да работят у нас. Това съобщи в студиото на Money.bg шефът на HR компанията CTeam Георги К. Първанов.
" Очаквам през 2026 година да създадем връх в тази посока ", акцентира той.
Какво връща българите у нас?
По думите на специалиста има няколко групи аргументи работещите зад граница българи да се връщат в родината. " Казват ни едно и също - не е това, което беше. Европа не е тази, за която сме мечтали. Първата съществена причина (да се връщат) е, че България към този момент предлага доста забавни кариерни благоприятни условия за развиване в разнообразни области - във финансите, бързооборотните артикули и изключително в промишлеността ", уточни Първанов.
И добави: " Ножицата на възнаграждение в чисти изражения не е тази, която беше ". Фактор тук е, че въпреки приходите у нас да са най-ниски в Европейски Съюз, налозите също са измежду най-ниските и по този начин чистото възнаграждение у нас към този момент не е толкоз несравнимо с това в Гърция, Малта или Португалия.
От кои градове в България отпътуват за Европа най-вече трудови емигранти
Очакванията са за по-високи заплати в чужбина
" Третата група аргументи са чисто персонални - носталгия, предпочитание да бъдат със фамилията си, да се върнат там, откъдето са ", изясни специалистът. По думите му появилите се нови благоприятни условия и пониженият финансов потрес от завръщането са фактор за младите, до момента в който носталгията по България е значим фактор за решенията на по-възрастните от Gen X и бейби бумърите, които пък са към пенсионирането си.
Източник:
С ангажимента, че HR експертите не основават " розов облак " и дават ясно да се разбере, че има още какво да се направи във връзка с инфраструктура, администрация, електронно държавно управление и така нататък, Георги К. Първанов означи, че за доста от прибиращите се у нас (особено след по-дълъг престой) са приятна изненада развиването на обществените пакети, относителната сигурност на огромните градове спрямо тези на Запад, както и въпреки всичко по-добрия достъп до здравна грижа.
Какво може да се усъвършенства
Бизнесът у нас гледа с положително око на този вид фрагменти поради упованието, че те идват с трудови привички, притежаване на непознати езици и механически умения на високо равнище. Има обаче и българи, които се връщат за те самите да станат работодатели.
" Основно се връщат българи, които търсят работа и реализация в България и към 10% са тези, които местят своя бизнес в България ", изясни Първанов.
По думите му обаче " доста рядко някой започва от нулата " измежду почналите бизнес завърнали се емигранти: " Търсят някакъв мост и някаква връзка със своите познания, умения и контакти от страните, от които идват ".
Българските емигранти са налели над €1 милиард в стопанската система ни
По данни на Българска народна банка
В същото време специалистът призна, че потокът е най-вече от хора в по-универсалните бизнес области - няма вълна от завръщащи се лекари или експерти в просветителната сфера. Все още има и избран брой емигриращи от България изключително в най-ниския сегмент на работническите позиции.
" Поради неяснотата на тематиката за персоналния банкрут се оказва, че една доста огромна част от българите, изключително в сегмента на оператори и общи служащи, седят за доста дребна разлика в заплащането в страни от Централна Европа - натрупали са бързи заеми тук, имат запори и седят за разлика от 100-200 евро за по-дълъг интервал или до момента в който не отпаднат тези ограничавания. Тези хора са ужасно нужни на българския пазар на труда и би трябвало да се откри някакво решение ", разяснява Първанов.
Проблем ли е вносът от трети страни?
Докато броят на завръщащите се българи пораства, същото се случва и с фрагментите от страни отвън Европейски Съюз, които българският бизнес стремително внася. През 2025 година те са били към 50 000 души. Властта заприказва за още по-голяма либерализация за да се задоволи гладът за фрагменти, само че някои икономисти виждат в тази процедура риск за заетостта на българите.
" Говорим за напълно разнообразни сегменти от пазара на труда. Такава заплаха, т.е. чужденците да заемат позициите, които са подобаващи за българи - без значение дали са от страната, или са такива, които се връщат, за момента е близка до нулата ", е безапелационното мнение на Георги К. Първанов.
Проучване: Вносните служащи изместват българите и потискат растежа на заплатите
Една друга позиция
По думите му " импортираните " служащи идват за най-тежката и нискоквалифицирана работа и тези позиции не са атрактивни за локалните фрагменти. " По закон те имат равни права и би трябвало да получават еднообразно възнаграждение и спомагателни придобивки с локалните служащи. Поне на доктрина и от това, което виждаме от нашите клиенти, концепцията не е да се икономисват пари, а да се заемат позиции, за които физически липсват българите ", акцентира специалистът.
Допълнителен фактор е, че на нашата страна не се гледа като на крайна дестинация - служащите от трети страни или желаят да се върнат в родината си след края на контракта, или отиват в друга страна от Западна Европа. Това не ги прави трайно решение за пазара на труда у нас.
Какви са най-важните стъпки, които един българин зад граница би трябвало да направи, с цел да се осъществя сполучливо при завръщането си в България - гледайте във видеото!
" Очаквам през 2026 година да създадем връх в тази посока ", акцентира той.
Какво връща българите у нас?
По думите на специалиста има няколко групи аргументи работещите зад граница българи да се връщат в родината. " Казват ни едно и също - не е това, което беше. Европа не е тази, за която сме мечтали. Първата съществена причина (да се връщат) е, че България към този момент предлага доста забавни кариерни благоприятни условия за развиване в разнообразни области - във финансите, бързооборотните артикули и изключително в промишлеността ", уточни Първанов.
И добави: " Ножицата на възнаграждение в чисти изражения не е тази, която беше ". Фактор тук е, че въпреки приходите у нас да са най-ниски в Европейски Съюз, налозите също са измежду най-ниските и по този начин чистото възнаграждение у нас към този момент не е толкоз несравнимо с това в Гърция, Малта или Португалия.
От кои градове в България отпътуват за Европа най-вече трудови емигранти
Очакванията са за по-високи заплати в чужбина
" Третата група аргументи са чисто персонални - носталгия, предпочитание да бъдат със фамилията си, да се върнат там, откъдето са ", изясни специалистът. По думите му появилите се нови благоприятни условия и пониженият финансов потрес от завръщането са фактор за младите, до момента в който носталгията по България е значим фактор за решенията на по-възрастните от Gen X и бейби бумърите, които пък са към пенсионирането си.
Източник:
С ангажимента, че HR експертите не основават " розов облак " и дават ясно да се разбере, че има още какво да се направи във връзка с инфраструктура, администрация, електронно държавно управление и така нататък, Георги К. Първанов означи, че за доста от прибиращите се у нас (особено след по-дълъг престой) са приятна изненада развиването на обществените пакети, относителната сигурност на огромните градове спрямо тези на Запад, както и въпреки всичко по-добрия достъп до здравна грижа.
Какво може да се усъвършенства
Бизнесът у нас гледа с положително око на този вид фрагменти поради упованието, че те идват с трудови привички, притежаване на непознати езици и механически умения на високо равнище. Има обаче и българи, които се връщат за те самите да станат работодатели.
" Основно се връщат българи, които търсят работа и реализация в България и към 10% са тези, които местят своя бизнес в България ", изясни Първанов.
По думите му обаче " доста рядко някой започва от нулата " измежду почналите бизнес завърнали се емигранти: " Търсят някакъв мост и някаква връзка със своите познания, умения и контакти от страните, от които идват ".
Българските емигранти са налели над €1 милиард в стопанската система ни
По данни на Българска народна банка
В същото време специалистът призна, че потокът е най-вече от хора в по-универсалните бизнес области - няма вълна от завръщащи се лекари или експерти в просветителната сфера. Все още има и избран брой емигриращи от България изключително в най-ниския сегмент на работническите позиции.
" Поради неяснотата на тематиката за персоналния банкрут се оказва, че една доста огромна част от българите, изключително в сегмента на оператори и общи служащи, седят за доста дребна разлика в заплащането в страни от Централна Европа - натрупали са бързи заеми тук, имат запори и седят за разлика от 100-200 евро за по-дълъг интервал или до момента в който не отпаднат тези ограничавания. Тези хора са ужасно нужни на българския пазар на труда и би трябвало да се откри някакво решение ", разяснява Първанов.
Проблем ли е вносът от трети страни?
Докато броят на завръщащите се българи пораства, същото се случва и с фрагментите от страни отвън Европейски Съюз, които българският бизнес стремително внася. През 2025 година те са били към 50 000 души. Властта заприказва за още по-голяма либерализация за да се задоволи гладът за фрагменти, само че някои икономисти виждат в тази процедура риск за заетостта на българите.
" Говорим за напълно разнообразни сегменти от пазара на труда. Такава заплаха, т.е. чужденците да заемат позициите, които са подобаващи за българи - без значение дали са от страната, или са такива, които се връщат, за момента е близка до нулата ", е безапелационното мнение на Георги К. Първанов.
Проучване: Вносните служащи изместват българите и потискат растежа на заплатите
Една друга позиция
По думите му " импортираните " служащи идват за най-тежката и нискоквалифицирана работа и тези позиции не са атрактивни за локалните фрагменти. " По закон те имат равни права и би трябвало да получават еднообразно възнаграждение и спомагателни придобивки с локалните служащи. Поне на доктрина и от това, което виждаме от нашите клиенти, концепцията не е да се икономисват пари, а да се заемат позиции, за които физически липсват българите ", акцентира специалистът.
Допълнителен фактор е, че на нашата страна не се гледа като на крайна дестинация - служащите от трети страни или желаят да се върнат в родината си след края на контракта, или отиват в друга страна от Западна Европа. Това не ги прави трайно решение за пазара на труда у нас.
Какви са най-важните стъпки, които един българин зад граница би трябвало да направи, с цел да се осъществя сполучливо при завръщането си в България - гледайте във видеото!
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ