Защо заплатите в САЩ растат толкова бързо, а в други краища на света не?
Работещите в Съединените американски щати се радват на най-големия растеж на заплатите си от три десетилетия насам, а възнагражденията във Англия изпреварват инфлацията. Но за работещите в някои от огромните азиатско-тихоокеански стопанска система, протичащото се е тъкмо противоположното. Много от тях не съумяват да договорят покачване на заплатите — и даже и да съумеят, то не покрива растежа на цените, написа The Wall Street Journal.
Разликата сред обособените стопански системи по света е голяма.
В Съединени американски щати заплатите порастват с 4,2 % през трите месеца до края на септември по отношение на година по-рано — най-бързия ритъм от 1990 година Той е подсилен от разширяващия се дефицит на чиновници в голям брой промишлености, което кара работодателите да усилят заплатите. Част от фирмите съумяват да трансферират нарасналите разноски върху потребителите, което пък движи инфлацията, която също доближи 31-годишен връх. Повишението на цените усложнява задачата на Федералния запас, който се пробва да затегне паричната си политика.
В същото време покачванията на заплатите в Австралия остават под границата от три %, която централната банка посочва като основно равнище, над което ще увеличи лихвите от дъното от 0,10 %. А в Япония междинната заплата се равнява на $39 хиляди, като за последните три десетилетия се е нараснала с едвам четири %.
Много от факторите, които покачват заплатите в Съединени американски щати, пречат същото да се случи в Азиатско-тихооеканския район. Задръстените доставни вериги покачват разноските за първични материали за потребителите, като в това време оскъпяват вноса. Таксите за доставка също порастват. Цените на електрическата енергия се покачват непреклонно.
Омикрон разновидността може да ускори този напън и да нанесе още един удар по доставните вериги.
Централните банкери показват разликите, които оказват помощ да се изясни за какво растежът на заплатите е по-слаб в Япония, Австралия и други страни, в сравнение с в Съединени американски щати. Те включват каузи на работоспособното население, което има работа или търси такава.
Повече и година и половина след началото на пандемията в Съединени американски щати към момента " липсват " към 4,3 млн. служащи. През септември делът на заетите пада до 61,6 %, при 63,3 % през февруари 2020 година В Австралия обаче той доближава рекордните 66,3 %.
" Това се случва и в няколко други страни в Азия, в това число в Япония, където работодателите остават неразривно свързани с работодателите си по време на пандемията ", споделя Филип Лоу, гуверньор на Резервната банка на Австралия.
В Австралия бяха регистрирани 210 хиляди инфектирани с ковид и над 2 хиляди смъртни случая. В Съединени американски щати данните сочат за 48 млн. инфектирани и 780 хиляди, които са изгубили живота си. Далеч по-малкият брой инфектирани и умряли в Австралия оказва помощ австралийците да не се притесняват толкоз доста от вируса и да се завърнат на работа. Лоу показва, че затварянето на учебните заведения в Съединени американски щати също основава спънки пред завръщането на чиновниците на работа.
Шейн Оливър, основен икономист в австралийския управител на активи AMP Capital, споделя, че по-високата минимална заплата и триумфът на държавните ограничения против всеобщи съкращения са изиграли роля в това австралийците да останат на работа — или най-малко да търсят такава.
Някои икономисти споделят, че държавните стратегии изиграват роля и в ограничаването на растежа на заплатите в Европа.
Надеждите и страховете не се оправдаха: растежът на заплатите в Европа остава болнав
Опасенията са, че прекомерно бърз напредък ще подхрани още инфлация
Европейската статистическа организация към момента не е разгласила данни за възнагражданията през трите месеца до края на септември, само че скорошни покупко-продажби демонстрират, че забележителен растеж няма да има — макар инфлацията.
Но Пол Холингсуърт, основен икономист за Европа в BNP Paribas, показва, че би трябвало да изчакаме доникъде на идната година, с цел да разберем дали заплатите ще тръгнат нагоре.
По време на пандемичната 2020 година безработицата в Япония се увеличи с 0,4 прочие п. до 2,8 %. Нивото е надалеч по-ниско от това в Съединени американски щати, където безработицата подскочи с над 10 % и остава на равнище от 6,7 % в края на 2020 година
В Япония сигурността на работното място е по-важно от покачванията на заплатите — или най-малко стана след колапса на икономическия балон преди 30 години, споделя Томохиса Ишикава, икономист в Japan Research Institute.
Така японците се тормозят да договарят за покачване на заплатите — отчасти и поради културата им, която осъжда тежко алчността. Изследване от 2020 година демонстрира, че 62 % от японците не разискват заплатата, когато стартират работа — макар че това е естествена процедура в съвсем всички останали страни в света.
Но казусът не е единствено културен. Потребителските разноски не порастват през годините.
Над 30 % от синдикалните организации в Япония не са желали покачване на заплатите тази година.
Възможността работещите да си обезпечат по-голямо нарастване на възнаграждението може да зависи и от това какъв брой сполучливо страните са съумели да задържат пандемията. Отварянето на границите подтиква и имиграцията — а задграничната работна ръка има капацитета да смъкна заплатите — или най-малко растежа им.
Бизнесът в най-голямата стопанска система се пита: Къде изчезнаха 4,3 млн. души?
Икономическото възобновяване продължава, само че без работниците
Разликата сред обособените стопански системи по света е голяма.
В Съединени американски щати заплатите порастват с 4,2 % през трите месеца до края на септември по отношение на година по-рано — най-бързия ритъм от 1990 година Той е подсилен от разширяващия се дефицит на чиновници в голям брой промишлености, което кара работодателите да усилят заплатите. Част от фирмите съумяват да трансферират нарасналите разноски върху потребителите, което пък движи инфлацията, която също доближи 31-годишен връх. Повишението на цените усложнява задачата на Федералния запас, който се пробва да затегне паричната си политика.
В същото време покачванията на заплатите в Австралия остават под границата от три %, която централната банка посочва като основно равнище, над което ще увеличи лихвите от дъното от 0,10 %. А в Япония междинната заплата се равнява на $39 хиляди, като за последните три десетилетия се е нараснала с едвам четири %.
Много от факторите, които покачват заплатите в Съединени американски щати, пречат същото да се случи в Азиатско-тихооеканския район. Задръстените доставни вериги покачват разноските за първични материали за потребителите, като в това време оскъпяват вноса. Таксите за доставка също порастват. Цените на електрическата енергия се покачват непреклонно.
Омикрон разновидността може да ускори този напън и да нанесе още един удар по доставните вериги.
Централните банкери показват разликите, които оказват помощ да се изясни за какво растежът на заплатите е по-слаб в Япония, Австралия и други страни, в сравнение с в Съединени американски щати. Те включват каузи на работоспособното население, което има работа или търси такава.
Повече и година и половина след началото на пандемията в Съединени американски щати към момента " липсват " към 4,3 млн. служащи. През септември делът на заетите пада до 61,6 %, при 63,3 % през февруари 2020 година В Австралия обаче той доближава рекордните 66,3 %.
" Това се случва и в няколко други страни в Азия, в това число в Япония, където работодателите остават неразривно свързани с работодателите си по време на пандемията ", споделя Филип Лоу, гуверньор на Резервната банка на Австралия.
В Австралия бяха регистрирани 210 хиляди инфектирани с ковид и над 2 хиляди смъртни случая. В Съединени американски щати данните сочат за 48 млн. инфектирани и 780 хиляди, които са изгубили живота си. Далеч по-малкият брой инфектирани и умряли в Австралия оказва помощ австралийците да не се притесняват толкоз доста от вируса и да се завърнат на работа. Лоу показва, че затварянето на учебните заведения в Съединени американски щати също основава спънки пред завръщането на чиновниците на работа.
Шейн Оливър, основен икономист в австралийския управител на активи AMP Capital, споделя, че по-високата минимална заплата и триумфът на държавните ограничения против всеобщи съкращения са изиграли роля в това австралийците да останат на работа — или най-малко да търсят такава.
Някои икономисти споделят, че държавните стратегии изиграват роля и в ограничаването на растежа на заплатите в Европа.
Надеждите и страховете не се оправдаха: растежът на заплатите в Европа остава болнав
Опасенията са, че прекомерно бърз напредък ще подхрани още инфлация
Европейската статистическа организация към момента не е разгласила данни за възнагражданията през трите месеца до края на септември, само че скорошни покупко-продажби демонстрират, че забележителен растеж няма да има — макар инфлацията.
Но Пол Холингсуърт, основен икономист за Европа в BNP Paribas, показва, че би трябвало да изчакаме доникъде на идната година, с цел да разберем дали заплатите ще тръгнат нагоре.
По време на пандемичната 2020 година безработицата в Япония се увеличи с 0,4 прочие п. до 2,8 %. Нивото е надалеч по-ниско от това в Съединени американски щати, където безработицата подскочи с над 10 % и остава на равнище от 6,7 % в края на 2020 година
В Япония сигурността на работното място е по-важно от покачванията на заплатите — или най-малко стана след колапса на икономическия балон преди 30 години, споделя Томохиса Ишикава, икономист в Japan Research Institute.
Така японците се тормозят да договарят за покачване на заплатите — отчасти и поради културата им, която осъжда тежко алчността. Изследване от 2020 година демонстрира, че 62 % от японците не разискват заплатата, когато стартират работа — макар че това е естествена процедура в съвсем всички останали страни в света.
Но казусът не е единствено културен. Потребителските разноски не порастват през годините.
Над 30 % от синдикалните организации в Япония не са желали покачване на заплатите тази година.
Възможността работещите да си обезпечат по-голямо нарастване на възнаграждението може да зависи и от това какъв брой сполучливо страните са съумели да задържат пандемията. Отварянето на границите подтиква и имиграцията — а задграничната работна ръка има капацитета да смъкна заплатите — или най-малко растежа им.
Бизнесът в най-голямата стопанска система се пита: Къде изчезнаха 4,3 млн. души?
Икономическото възобновяване продължава, само че без работниците
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ