Възрастните: ``Няма смисъл да уча``. Активните: ``Нямам време``. Младите: ``Нямам пари``, или как в България се учи ``през целия живот`` |
Работещите в България не натрупат нови познания, а по цифрови умения страната ни е измежду последните в Европейския съюз, установи в отчет след одит за професионалното образование на възрастни в интервала от 1 януари 2017 година до 31 декември 2019 година Той е част от успореден одит „ Работна мощ 2030 “ в границите на професионалната организация на европейските сметни покои - ЕВРОСАЙ. Негов координатор е Върховната одитна институция (ВОИ) на Държавата Израел. В него вземат участие ВОИ на Италия, Финландия, Република Корея, Република Северна Македония и Европейската счете палата.
Изводи
Сметната палата подлага на критика министерствата на труда и обществената политика и на образованието, че не са работили задоволително дейно, с цел да подтикват ученето през целия живот, само че отбелязва, че с цел да има качество и успеваемост, и работодатели, и жители би трябвало да схващат смисъла от това.
Че това не е по този начин проличава да вземем за пример по данните за цифровите умения - основни за работния развой - на възрастното население на фона на Европейски Съюз. През 2019 година разликата в цифровите умения на хората в градовете и тези в селата е 23 процентни пункта при приблизително 14 за Европа. Същата година сме предпоследни в Европейски Съюз по дял на популацията от 25 до 64 година, участващо в обучение и образование. Това е близо 6 пъти под междинното за Европейски Съюз, а по отношение на водещите Швеция и Финландия - 15 до 17 пъти.
Под " цифрови умения " се схваща действия, свързани с потреблението на интернет или програмен продукт от хора между 16 и 74 година в областите информация, връзка, решение на проблеми, софтуерни умения.
Проблемът за качеството на труда се усложнява и поради застаряването на популацията . Национален статистически институт предвижда, че до 2080 година то ще намалее с близо 30%, а над 65 година ще са 29,4%. Световната банка предвижда, че към 2050 година България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ то ще намалее на 2,74 милиона през 2080 година
Към края на 2019 година България не е имала изцяло построена система за прогнозиране на уменията, които ще са нужни на пазара на труда в бъдеще. Не е имало и справедлива картина на специалностите с предстоящ дефицит.
Планираните образования за възрастни с държавни и европейски средства са се нараснали от 2017 година до 2019 година, само че националната цел за 2020 година за образование на възрастни не е била реализирана. Напредъкът за 12 година е бил нищожен, 0,7 процентни пункта, което - написа СП - е знак за неефективност на дейностите по осъществяване на политиката.
Към края на 2019 година хората на възраст над 50-годишна възраст нямат настройка за учене през целия живот. Под 10% от тях се включват в курсове за повишение на квалификацията и професионалната подготвеност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е била висока.
Като цяло, по-възрастните не виждат смисъл да учат; хората в дейна възраст са уверени, че няма време за това и че шефът не би показал схващане, нито би дал възможност; младите пък споделят: " Нямам пари ". Допълнителна преграда за последните (до 24 г.) е неналичието на визия за реализация.
В България образованието на служащите и чиновниците от работодателите е по-слабо развито към края на 2019 година На процедура такова се случва единствено в огромните предприятия, открива СП.
Професионалното насочване пък се е осъществявало без обединен стандарт и това, надлежно, е водело до разлика в качеството, броя и типовете действия.
Обученията за възрастни не са били употребявани задоволително дейно като прийом за смяна на характерностите на работната мощ и превъзмогване на несъответствието сред търсенето и предлагането на пазара на труда.
През 2017-2019 година са прилагани две системи за оценка на стратегии и планове за държавно финансиране на дейната политика на пазара на труда и за включване в Националния проект за деяние по заетостта, като от края на 2017 година е планувано преференциално финансиране на планове и стратегии с планувани образования по търсени на пазара на труда специалности и специалности. Предприетите дейности са стъпка в вярната посока, само че съществуват още провокации като:
- въвеждане на спомагателни критерии за районните специфики и националните приоритети;
- разширение на обсега и във връзка с образованията, финансирани със средства от европейските структурни и капиталови фондове.
Към края на 2019-а няма национална система за наблюдаване на прехода от професионално обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование. Не се наблюдава реализацията на приключилите, както и на лицата след субсидирана претовареност, а при следене на заетостта на миналите образования лица не се регистрира до каква степен е обвързвана с добитата подготовка. Всичко това лимитира опциите за мониторинг и оценка на резултата от осъществяваните образования и дейно обмисляне на образованията.
В страната не е построена цялостна система за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование, като през интервала 2017-2019 година не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното обучение и образование разпоредба за установяване на правилата, условията към институциите за рационализиране на процесите, индикаторите, както и изискванията и реда за премерване на постигнатото качество. От края на 2017 година няма и държавен учебен стандарт за ръководство на качеството в системата на учебното обучение, вследствие на което до октомври 2020 липсват нормативни условия за процесите за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование.
Сметната палата е дала 23 рекомендации на обществения министър и 26 - на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.
Изводи
Сметната палата подлага на критика министерствата на труда и обществената политика и на образованието, че не са работили задоволително дейно, с цел да подтикват ученето през целия живот, само че отбелязва, че с цел да има качество и успеваемост, и работодатели, и жители би трябвало да схващат смисъла от това.
Че това не е по този начин проличава да вземем за пример по данните за цифровите умения - основни за работния развой - на възрастното население на фона на Европейски Съюз. През 2019 година разликата в цифровите умения на хората в градовете и тези в селата е 23 процентни пункта при приблизително 14 за Европа. Същата година сме предпоследни в Европейски Съюз по дял на популацията от 25 до 64 година, участващо в обучение и образование. Това е близо 6 пъти под междинното за Европейски Съюз, а по отношение на водещите Швеция и Финландия - 15 до 17 пъти.
Под " цифрови умения " се схваща действия, свързани с потреблението на интернет или програмен продукт от хора между 16 и 74 година в областите информация, връзка, решение на проблеми, софтуерни умения.
Проблемът за качеството на труда се усложнява и поради застаряването на популацията . Национален статистически институт предвижда, че до 2080 година то ще намалее с близо 30%, а над 65 година ще са 29,4%. Световната банка предвижда, че към 2050 година България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ то ще намалее на 2,74 милиона през 2080 година
Към края на 2019 година България не е имала изцяло построена система за прогнозиране на уменията, които ще са нужни на пазара на труда в бъдеще. Не е имало и справедлива картина на специалностите с предстоящ дефицит.
Планираните образования за възрастни с държавни и европейски средства са се нараснали от 2017 година до 2019 година, само че националната цел за 2020 година за образование на възрастни не е била реализирана. Напредъкът за 12 година е бил нищожен, 0,7 процентни пункта, което - написа СП - е знак за неефективност на дейностите по осъществяване на политиката.
Към края на 2019 година хората на възраст над 50-годишна възраст нямат настройка за учене през целия живот. Под 10% от тях се включват в курсове за повишение на квалификацията и професионалната подготвеност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е била висока.
Като цяло, по-възрастните не виждат смисъл да учат; хората в дейна възраст са уверени, че няма време за това и че шефът не би показал схващане, нито би дал възможност; младите пък споделят: " Нямам пари ". Допълнителна преграда за последните (до 24 г.) е неналичието на визия за реализация.
В България образованието на служащите и чиновниците от работодателите е по-слабо развито към края на 2019 година На процедура такова се случва единствено в огромните предприятия, открива СП.
Професионалното насочване пък се е осъществявало без обединен стандарт и това, надлежно, е водело до разлика в качеството, броя и типовете действия.
Обученията за възрастни не са били употребявани задоволително дейно като прийом за смяна на характерностите на работната мощ и превъзмогване на несъответствието сред търсенето и предлагането на пазара на труда.
През 2017-2019 година са прилагани две системи за оценка на стратегии и планове за държавно финансиране на дейната политика на пазара на труда и за включване в Националния проект за деяние по заетостта, като от края на 2017 година е планувано преференциално финансиране на планове и стратегии с планувани образования по търсени на пазара на труда специалности и специалности. Предприетите дейности са стъпка в вярната посока, само че съществуват още провокации като:
- въвеждане на спомагателни критерии за районните специфики и националните приоритети;
- разширение на обсега и във връзка с образованията, финансирани със средства от европейските структурни и капиталови фондове.
Към края на 2019-а няма национална система за наблюдаване на прехода от професионално обучение към пазара на труда и към по-нататъшно образование. Не се наблюдава реализацията на приключилите, както и на лицата след субсидирана претовареност, а при следене на заетостта на миналите образования лица не се регистрира до каква степен е обвързвана с добитата подготовка. Всичко това лимитира опциите за мониторинг и оценка на резултата от осъществяваните образования и дейно обмисляне на образованията.
В страната не е построена цялостна система за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование, като през интервала 2017-2019 година не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното обучение и образование разпоредба за установяване на правилата, условията към институциите за рационализиране на процесите, индикаторите, както и изискванията и реда за премерване на постигнатото качество. От края на 2017 година няма и държавен учебен стандарт за ръководство на качеството в системата на учебното обучение, вследствие на което до октомври 2020 липсват нормативни условия за процесите за обезпечаване на качеството на професионалното обучение и образование.
Сметната палата е дала 23 рекомендации на обществения министър и 26 - на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ