Работещите в държавни и общински фирми с огромни обезщетения при пенсиониране
Работещи в сдружения с над 50 на 100 държавно или общинско присъединяване получават големи компенсации при пенсиониране. За това алармират депутати от „ Продължаваме Промяната - Демократична България ”.
Правото на обезщетение при пенсиониране е уредедно в Кодекса на труда и не съществува специфична правна уредба, която да пази държавния интерес при разходване на средствата за заплати и разнообразни компенсации, които се изплащат на такива чиновници, показват депутатите. В общия случай при преустановяване на трудовото правно отношение заради придобиване на право на пенсия се ползва член 222, ал.3 от Кодекса на труда.
Той планува минимални компенсации съгласно трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са в размер на брутното трудово заплащане за 2 месеца, а при стаж над 10 години там през последните 20 години – за 6 месеца. Член 228, алинея 2 от КТ категорично показва, че тези компенсации са минимални и разрешава да бъдат планувани и по огромни в акт на Министерски съвет, в групов трудов контракт или в трудовия контракт.
Благодарение на тези пълномощия някои служащи в обществени предприятия при преустановяване на трудовия контракт поради пенсиониране получават големи суми, които доближават до 20, даже до 30 заплати.
Такъв е казусът да вземем за пример с общественото дружество „ Ръководство на въздушното придвижване ” с принципал Министерство на превоза и известията. В него за последните пет години са раздадени към 20 милиона лв. на пенсионери, като през 2021 година четирима души са взели към 1 милион лв. или по 250 000 лв. приблизително на човек.
В информация за интервала 2018 – 2022 година са изплащани самостоятелно на пенсионер суми над 370 000 лв.. Те са получавани по силата на групов трудов контракт, който планува формула, при която се умножава последната брутна заплата, която за много чиновници надвишава 10 000 лв., по броя на годините трудов стаж в предприятието и получената сума се усилва в допълнение с коефициент на съотношението сред самостоятелната съществена заплата и базовата единица, призната за предприятието, изясняват депутатите.
Затова те оферират с промени в Закона за обществените предприятия да се вкара горна граница на компенсациите при преустановяване на контракт поради пенсиониране, която не може да надвиши брутното трудово заплащане на служителя за 12 месеца. Според тях тази граница, която е два пъти по-голяма от минимално плануванаъа в КТ, не е дребна за българските стандарти. Депутатите показват, че сходни граници на компенсациите не са оригиналност у нас, като такива има в Закона з Министерство на вътрешните работи и Закона за правосъдната власт.
Друга противоречива процедура е служащи в обществено дружество и негови дъщерни сдружения да бъдат назначавани като членове на групови органи на ръководство и надзор. Това ги слага в спор на ползи, защото от една страна са подчинени на изпълнителните шефове, а от друга вземат участие в контрола на тези шефове. Със законопроекта се постанова ограничаване чиновници в обществено дружество да не могат да бъдат членове на групови органи за ръководство и надзор.
Правото на обезщетение при пенсиониране е уредедно в Кодекса на труда и не съществува специфична правна уредба, която да пази държавния интерес при разходване на средствата за заплати и разнообразни компенсации, които се изплащат на такива чиновници, показват депутатите. В общия случай при преустановяване на трудовото правно отношение заради придобиване на право на пенсия се ползва член 222, ал.3 от Кодекса на труда.
Той планува минимални компенсации съгласно трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са в размер на брутното трудово заплащане за 2 месеца, а при стаж над 10 години там през последните 20 години – за 6 месеца. Член 228, алинея 2 от КТ категорично показва, че тези компенсации са минимални и разрешава да бъдат планувани и по огромни в акт на Министерски съвет, в групов трудов контракт или в трудовия контракт.
Благодарение на тези пълномощия някои служащи в обществени предприятия при преустановяване на трудовия контракт поради пенсиониране получават големи суми, които доближават до 20, даже до 30 заплати.
Такъв е казусът да вземем за пример с общественото дружество „ Ръководство на въздушното придвижване ” с принципал Министерство на превоза и известията. В него за последните пет години са раздадени към 20 милиона лв. на пенсионери, като през 2021 година четирима души са взели към 1 милион лв. или по 250 000 лв. приблизително на човек.
В информация за интервала 2018 – 2022 година са изплащани самостоятелно на пенсионер суми над 370 000 лв.. Те са получавани по силата на групов трудов контракт, който планува формула, при която се умножава последната брутна заплата, която за много чиновници надвишава 10 000 лв., по броя на годините трудов стаж в предприятието и получената сума се усилва в допълнение с коефициент на съотношението сред самостоятелната съществена заплата и базовата единица, призната за предприятието, изясняват депутатите.
Затова те оферират с промени в Закона за обществените предприятия да се вкара горна граница на компенсациите при преустановяване на контракт поради пенсиониране, която не може да надвиши брутното трудово заплащане на служителя за 12 месеца. Според тях тази граница, която е два пъти по-голяма от минимално плануванаъа в КТ, не е дребна за българските стандарти. Депутатите показват, че сходни граници на компенсациите не са оригиналност у нас, като такива има в Закона з Министерство на вътрешните работи и Закона за правосъдната власт.
Друга противоречива процедура е служащи в обществено дружество и негови дъщерни сдружения да бъдат назначавани като членове на групови органи на ръководство и надзор. Това ги слага в спор на ползи, защото от една страна са подчинени на изпълнителните шефове, а от друга вземат участие в контрола на тези шефове. Със законопроекта се постанова ограничаване чиновници в обществено дружество да не могат да бъдат членове на групови органи за ръководство и надзор.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ