Защо при връщането в офиса мозъкът ни е като „отпуснат бицепс“?
Работата от у дома по време на пандемията не просто промени всекидневието ни – тя оказа съществено влияние върху нашите мозъци.
Тихата и следена домашна среда ни оказа помощ да свикнем да работим надалеч от непрестанното жужене в офиса, звънящите телефони и тракащите клавиатури. Тази смяна ни направи по-податливи на разсейващи фактори, когато се върнахме на нормалното си работно място, написа Fast Company.
Мозъкът е мощно пригодим орган, който непрестанно се трансформира в отговор на средата и държанието ни – феномен, прочут като невропластичност. Когато работим от у дома, той се приспособява към по-тихата и по-малко разсейваща атмосфера. Все повече привикваме с едвам доловимите звуци на дома – от хладилника, часовника, птиците извън. Те се трансформират във декор на нашия работен ден и мозъкът ни се научава да ги изключва, позволявайки ни да се фокусираме върху дилемите.
Тази акомодация обаче има своята цена. Колкото повече привикваме с тишината на дома, толкоз повече отслабва способността ни да филтрираме по-силния и хетерогенен звук в офиса. Мозъкът ни, свикнал към спокойствието у дома, среща компликация да се приспособява.
През последната година и половина сме очевидци на тревожна наклонност – непрестанен спад на продуктивността.
Безспорно това се дължи на голям брой фактори, само че един се откроява – какофонията, която съпътства връщането ни в офиса.
След месеци, прекарани вкъщи, чиновниците се озовават посред проливен дъжд от съвсем забравени звуци – настоятелното звънене на телефони, непрестанното бърборене и тракането на клавиатури. Някога естествена част от местоработата, те към този момент са мощно разсейващи, нарушават концентрацията и намаляват продуктивността.
Това събитие е напълно действително, сочат проучвания на отрицателното влияние на шума на работното място още отпреди пандемията да обостри нашата сензитивност.
Според разбор на над 300 научни труда от 67 списания споделените офис пространства доста утежняват продуктивността на чиновниците, а ограниченията за ограничение на този нежелателен резултат са жизненоважни при проектирането на работното място. Друг разбор – на още 100 изследвания, сочи, че подредбата на споделените офиси води до трайно по-ниски равнища на централизация.
Според проучване на Калифорнийския университет пък чиновниците, които работят в боксове, биват прекъсвани 29% по-често от тези, които имат личен офис, и затова страдат от по-висока степен на безсилие.
Едуард Браун, създател на Cohen Brown Management Group, споделя, че хората, които работят в офис, губят сред 3 и 5 часа от продуктивното си време всеки ден поради нежелани, ненужни и нездравословни спирания – от чести такива се оплакват 93% от запитаните.
Когато фирмите преминат от обособени към споделени офиси, чувството на чиновниците за техните здраве, работна среда и показване се утежнява. Според учени от университета в Карлщад колкото повече хора са събрани в едно офис помещение, толкоз по-неудовлетворени се усещат, което рефлектира и върху благосъстоянието им. Отчасти това се дължи на невъзможността да проведат прелестен диалог с сътрудник от боязън някой да не ги чуе.
Тези открития акцентират провокациите, с които доста от нас се сблъскват при завръщането в офиса. Въпросът е по какъв начин да подходим към тях, с цел да подсигуряваме на чиновниците най-високата допустима степен на работливост и задоволеност?
Борбата с шума в офиса
Скорошна публикация в The Wall Street Journal, озаглавена Истинската причина да ви eтрудно да свършите нещо в офиса, гласи, че решението на казуса е да прекарваме повече време на работното място, с цел да „ упражняваме “ мозъка си и да възвърнем способността да се концентрираме макар изобилието от разсейващи фактори.
Според проф. Томас Кармайкъл, учител и декан на факултета по неврология в Калифорнийския университет, мозъците ни са като „ провиснал бицепс “, който може да бъде стегнат, в случай че работим по-често в офиса.
Неговата позиция повдига няколко въпроса.
Разумно ли е да чакаме от чиновниците да „ упражняват “ своите мозъци в среда, която е разсейваща по своята същина?
Справедливо ли е да натоварваме само чиновниците с бремето да се приспособят, без да се замислим за промени в самата среда?
Каква е цената на този метод, що се отнася до удовлетвореността, равнището на стрес и цялостната работливост на личния състав?
Насилственото връщане на хората в офиса подценява обстоятелството, че работата не е една и съща.
Някои задания изискват по-сериозна централизация и биват изпълнявани по-добре в тиха среда, а други се въздействат удобно от силата и спонтанността на оживеното работно място. Като „ натикаме “ всички типове работа в същата шумна атмосфера, рискуваме да попречим на продуктивността, вместо да я повишим.
Решението на тази алтернатива не е просто да прекарваме повече време в офиса. Необходим е по-нюансиран метод, който взема поради естеството на работа, потребностите на чиновниците и изгодите както от спокойната, по този начин и от споделената среда.
Хъб за съдействие
Ясно е, че поради провокациите, пред които ни изправя шумът в местоработата, няма едно решение, което да пасва на всички.
Гъвкавият хибриден модел е подплатен с доказателства за дилемите, които хората извършват най-добре в офиса, и за тези, върху които се концентрират най-ефективно у дома. Той разрешава на чиновниците да правят своята по-задълбочена и самостоятелна работа вкъщи, където имат надзор върху заобикалящата ги среда и могат да лимитират разсейващите фактори.
Така офисът се трансформира в хъб за съдействие, диалози, менторство и практическо образование, социализация – действия, които силата и спонтанността на общуването сред хората благоприятстват.
Този метод има няколко прерогативи – той регистрира невроплатичността на човешкия мозък и акомодацията, която сме развили към домашната среда. Вместо да караме чиновниците да отвикват, можем да я впрегнем в интерес на продуктивността.
Освен това хибридният модел взима поради значимостта на човешкото взаимоотношение. Обособявайки офиса като пространство за взаимна работа, можем да жънем тези изгоди, без да излагаме личния състав на множеството разсейващи фактори в обичайна работна среда.
Той предлага и еластичност – чиновниците могат да приспособят работното си място към дилемите, които би трябвало да изпълнят. Ако имат потребност да се концентрират върху комплицирани планове, могат да работят от вкъщи, а в случай че би трябвало да нахвърлят хрумвания благодарение на екипа си – да отидат в офиса. Тази еластичност покачва удовлетвореността от специалността и усъвършенства салдото сред работата и свободното време.
Може би най-важното е, че хибридният модел е „ брониран “ против бъдещето – той може да бъде пригоден към изменящите се условия, без значение дали става дума за световна пандемия, здравословен проблем или фамилен ангажимент.
Предоставяйки на личния състав си опцията да работи от у дома или от офиса, фирмите могат да си обезпечат поредност и работливост, без значение какво ще им сервира бъдещето.
Този модел не е просто отговор на пандемията от COVID-19 – той съставлява прогресивен метод към работата, който отразява действителността на изменящия се свят.
Ако приемем по едно и също време тишината на дома и звука на съдействието в офиса, можем да създадем продуктивна, удовлетворяваща и устойчива работна среда.
Тихата и следена домашна среда ни оказа помощ да свикнем да работим надалеч от непрестанното жужене в офиса, звънящите телефони и тракащите клавиатури. Тази смяна ни направи по-податливи на разсейващи фактори, когато се върнахме на нормалното си работно място, написа Fast Company.
Мозъкът е мощно пригодим орган, който непрестанно се трансформира в отговор на средата и държанието ни – феномен, прочут като невропластичност. Когато работим от у дома, той се приспособява към по-тихата и по-малко разсейваща атмосфера. Все повече привикваме с едвам доловимите звуци на дома – от хладилника, часовника, птиците извън. Те се трансформират във декор на нашия работен ден и мозъкът ни се научава да ги изключва, позволявайки ни да се фокусираме върху дилемите.
Тази акомодация обаче има своята цена. Колкото повече привикваме с тишината на дома, толкоз повече отслабва способността ни да филтрираме по-силния и хетерогенен звук в офиса. Мозъкът ни, свикнал към спокойствието у дома, среща компликация да се приспособява.
През последната година и половина сме очевидци на тревожна наклонност – непрестанен спад на продуктивността.
Безспорно това се дължи на голям брой фактори, само че един се откроява – какофонията, която съпътства връщането ни в офиса.
След месеци, прекарани вкъщи, чиновниците се озовават посред проливен дъжд от съвсем забравени звуци – настоятелното звънене на телефони, непрестанното бърборене и тракането на клавиатури. Някога естествена част от местоработата, те към този момент са мощно разсейващи, нарушават концентрацията и намаляват продуктивността.
Това събитие е напълно действително, сочат проучвания на отрицателното влияние на шума на работното място още отпреди пандемията да обостри нашата сензитивност.
Според разбор на над 300 научни труда от 67 списания споделените офис пространства доста утежняват продуктивността на чиновниците, а ограниченията за ограничение на този нежелателен резултат са жизненоважни при проектирането на работното място. Друг разбор – на още 100 изследвания, сочи, че подредбата на споделените офиси води до трайно по-ниски равнища на централизация.
Според проучване на Калифорнийския университет пък чиновниците, които работят в боксове, биват прекъсвани 29% по-често от тези, които имат личен офис, и затова страдат от по-висока степен на безсилие.
Едуард Браун, създател на Cohen Brown Management Group, споделя, че хората, които работят в офис, губят сред 3 и 5 часа от продуктивното си време всеки ден поради нежелани, ненужни и нездравословни спирания – от чести такива се оплакват 93% от запитаните.
Когато фирмите преминат от обособени към споделени офиси, чувството на чиновниците за техните здраве, работна среда и показване се утежнява. Според учени от университета в Карлщад колкото повече хора са събрани в едно офис помещение, толкоз по-неудовлетворени се усещат, което рефлектира и върху благосъстоянието им. Отчасти това се дължи на невъзможността да проведат прелестен диалог с сътрудник от боязън някой да не ги чуе.
Тези открития акцентират провокациите, с които доста от нас се сблъскват при завръщането в офиса. Въпросът е по какъв начин да подходим към тях, с цел да подсигуряваме на чиновниците най-високата допустима степен на работливост и задоволеност?
Борбата с шума в офиса
Скорошна публикация в The Wall Street Journal, озаглавена Истинската причина да ви eтрудно да свършите нещо в офиса, гласи, че решението на казуса е да прекарваме повече време на работното място, с цел да „ упражняваме “ мозъка си и да възвърнем способността да се концентрираме макар изобилието от разсейващи фактори.
Според проф. Томас Кармайкъл, учител и декан на факултета по неврология в Калифорнийския университет, мозъците ни са като „ провиснал бицепс “, който може да бъде стегнат, в случай че работим по-често в офиса.
Неговата позиция повдига няколко въпроса.
Разумно ли е да чакаме от чиновниците да „ упражняват “ своите мозъци в среда, която е разсейваща по своята същина?
Справедливо ли е да натоварваме само чиновниците с бремето да се приспособят, без да се замислим за промени в самата среда?
Каква е цената на този метод, що се отнася до удовлетвореността, равнището на стрес и цялостната работливост на личния състав?
Насилственото връщане на хората в офиса подценява обстоятелството, че работата не е една и съща.
Някои задания изискват по-сериозна централизация и биват изпълнявани по-добре в тиха среда, а други се въздействат удобно от силата и спонтанността на оживеното работно място. Като „ натикаме “ всички типове работа в същата шумна атмосфера, рискуваме да попречим на продуктивността, вместо да я повишим.
Решението на тази алтернатива не е просто да прекарваме повече време в офиса. Необходим е по-нюансиран метод, който взема поради естеството на работа, потребностите на чиновниците и изгодите както от спокойната, по този начин и от споделената среда.
Хъб за съдействие
Ясно е, че поради провокациите, пред които ни изправя шумът в местоработата, няма едно решение, което да пасва на всички.
Гъвкавият хибриден модел е подплатен с доказателства за дилемите, които хората извършват най-добре в офиса, и за тези, върху които се концентрират най-ефективно у дома. Той разрешава на чиновниците да правят своята по-задълбочена и самостоятелна работа вкъщи, където имат надзор върху заобикалящата ги среда и могат да лимитират разсейващите фактори.
Така офисът се трансформира в хъб за съдействие, диалози, менторство и практическо образование, социализация – действия, които силата и спонтанността на общуването сред хората благоприятстват.
Този метод има няколко прерогативи – той регистрира невроплатичността на човешкия мозък и акомодацията, която сме развили към домашната среда. Вместо да караме чиновниците да отвикват, можем да я впрегнем в интерес на продуктивността.
Освен това хибридният модел взима поради значимостта на човешкото взаимоотношение. Обособявайки офиса като пространство за взаимна работа, можем да жънем тези изгоди, без да излагаме личния състав на множеството разсейващи фактори в обичайна работна среда.
Той предлага и еластичност – чиновниците могат да приспособят работното си място към дилемите, които би трябвало да изпълнят. Ако имат потребност да се концентрират върху комплицирани планове, могат да работят от вкъщи, а в случай че би трябвало да нахвърлят хрумвания благодарение на екипа си – да отидат в офиса. Тази еластичност покачва удовлетвореността от специалността и усъвършенства салдото сред работата и свободното време.
Може би най-важното е, че хибридният модел е „ брониран “ против бъдещето – той може да бъде пригоден към изменящите се условия, без значение дали става дума за световна пандемия, здравословен проблем или фамилен ангажимент.
Предоставяйки на личния състав си опцията да работи от у дома или от офиса, фирмите могат да си обезпечат поредност и работливост, без значение какво ще им сервира бъдещето.
Този модел не е просто отговор на пандемията от COVID-19 – той съставлява прогресивен метод към работата, който отразява действителността на изменящия се свят.
Ако приемем по едно и също време тишината на дома и звука на съдействието в офиса, можем да създадем продуктивна, удовлетворяваща и устойчива работна среда.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ