Църковният историк Венцислав Каравълчев: Какво правим на Шипка през март, Живков реабилитира дата, която не е свързана с България
Путин убива децата - момчета на 18-19 години са пушечно месо за руснаците
Груба мощ без просвета е обречена, човечеството е на кръстопът
Българинът в никакъв случай не би постъпил по този начин със Северна Македония, в този момент не виждам по какъв начин към този момент украинец ще потупа по рамото руснак за това, че е избил фамилията му, споделя пред Faktor.bg преподавателят в Богословския факултет на Софийския университет и църковен историк доктор Венцислав Кълвачев
Интервю на Васил Василев
- Д-р Каравълчев, знаем ли какво честваме на Трети март, в случай, че даже нямаме Санстефанския контракт, който към този момент 144 година Русия отхвърля да ни даде?
- Ние честваме един празник, за който, в случай че през днешния ден се направи анкета, хората ще кажат: „ Празнуваме освобождението на България “. А в действителност, трети март е ден, в който се подписва един прелиминарен контракт. В него България няма никакво присъединяване. Това е контракт сред Русия и Османската империя, който урежда връзките сред двете сили, участващи в една от следващите войни сред тях. Не мога даже да схвана концепцията за превръщането на 3-ти март в някакъв празник за Освобождение на страната ни. Дълго време, даже при комунизма, тази дата не се отбелязваше. Тодор Живков оправдава деня още веднъж като формален празник с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието. През 1991 година 3-ти март става народен празник, което за българина е добре пристигнало, тъй като има един почивен ден повече. Не виждам обаче по какъв начин датата може да бъде обвързвана с България.
- Вечният въпрос е кой да бъде националният ни празник, има куп оферти. Според вас, коя дата е най-важна за българите?
- 22-ри септември 1908 година е празникът, на който ние освен разгласяваме своята самостоятелност, само че и заплащаме на Русия за нейната война с Османската империя през 1877 -1878 година Това е същинската дата на цялостното ни избавление от всевъзможни зависимости в новата ни история. До 1908 година сме във васална взаимозависимост във връзка с Османската империя. За оповестяването на независимостта турците ни желаят близо 150 млн. златни франка. Руснаците стартират вътрешни договаряния, защото Османската империя има да заплаща репарации, които пък се трансферират към България. Така на процедура ние плащаме на Русия за независимостта си близо 80 млн. златни франка, което е голяма за времето си сума. Ще ви дам образец – когато Русия продава на Америка Аляска през 1867 година, сумата е 7.2 милиона златни $, а територията на Аляска е колкото на 15 Българии. В същото време ние плащаме 80 млн. на руснаците за това, че през 1877-1878 година войските й са минали през страната ни, с цел да търсят още веднъж път към бленуваните проливи. Конюнктурата и някои историци са наложили да гледаме на княз Фердинанд не с положително око, тъй като е направил грешката да повярва в фантазията си, че може да влезе в Константинопол и да го причисли към България. И несъмнено щеше да го направи, в случай че не беше измяната на най-верните му хора, които стопираха настъплението на армията ни, тъй като това не се харесваше на Русия. Но вместо да го съдим за случката му, би трябвало да сме му изключително признателни, че макар съпротивата на Великите сили, се реши на оповестяването на независимостта на България. Така както преди него княз Александър Батенберг на 6 септември 1885 година се реши на този самоуверен акт, да съедини съзнателно разпокъсаните от нашите „ благодетели “ елементи на България. Ето тези дати би трябвало да честваме по един доста специфичен метод, а не да бъдат в сянката на Трети март. Какво вършим на Трети март на Шипка, случило ли се е нещо там през месец март? Абсолютно нищо, там може да се чества през август, може даже и септември, само че не и март…
- Какво толкоз ужасно написа в Санстефанския контракт?
- Най-страшното, което може да написа в този контракт, е истината – че България в него изобщо не е страна. Взимам мотив и от ужаса в Украйна през днешния ден, който би трябвало да свърши час по-скоро. Обикновените бойци идват в България с мисълта, че освобождават балканските нации от Османската империя. Руският генералитет обаче има напълно други цели на Балканите. Защо да вземем за пример не бяхме освободени през 1829 – 1830 година, когато руснаците още веднъж стигнаха до проливите, а се върнаха назад и трябваше половината население на България да бяга с тях, с цел да се избави от безчинствата на османците? Най-вероятно в Санстефанския контракт ще забележим истината, която не е по никакъв начин лицеприятна за тези, които не престават мантрите, че Русия е наша „ майка и татко “. Русия не може да ни бъде нито майка, нито татко, а единствено дете и е добре да го запомним това. Защото Средновековна България е майка и татко за всички славянски нации. Ние сме първата и дълго време единствената българо-славянска страна в света и ние учим всички славяни по какъв начин да основат страна, черква, даваме им книжовност, учители. А Русия във връзка с България би трябвало да бъде изключително признателна, тъй като с изключение на всичко друго, което сме им дали, един анхиалец (от гр. Анхиало - Поморие) ще ги издигне от княжество в царство, а различен анхиалец ще направи Руската черква – патриаршия.
- Много от политиците и анализаторите приканиха да се бойкотира Трети март поради експанзията в Украйна. Правилен ли е сходен метод и може ли да се пояснява като засегнатост към българските жертви в Руско-турската война?
- Политиците допускам, че си имат положителни съветници и знаят какво се случва. Проблемът е, че не се направи задоволително народът ни да узнае какво се чества на този ден. Много от хората си мислят, че са на ти с историята ни, само че в действителност са обидно незапознати. Затова без този обяснителен миг, топката ще се върне в полето на политиците. Ще се разтълкува, че „ под въздействието на Съединени американски щати, НАТО, интернационалното състояние, марсианците “ нашите отхвърлят да празнуват 3-ти март. Пак запитвам, от кое място накъде се върви на тази дата на „ Шипка “? Какво е станало там тогава? Шипченските боеве са завършили от дълго време. Най-кървавите сражения са се водели през август. Нека тогава да се качат и да почетат паметта на жертвите на войната. 3-ти март няма нищо общо с Шипка. Ако желаят нещо да отбележат, да вървят в Сан Стефано, който е на територията на Турция, до Истанбул. Ние изтървахме момента да разбираем на народа историята си, до момента в който комунизмът пълзи. 30 години всичко се споделяше под сурдинка. Днес имаме едно потомство, което не знае доста неща за комунизма и счита, че по това време страната ни е била една от великите сили в света. Заради това – в случай че тръгне акция, доста от популацията ни ще каже, че поради Украйна се пробват да махнат 3-ти март като народен празник. У нас, за жалост, всичко се прави на парче. Така се работи, когато гледаме да вържем бюджета си от през днешния ден за на следващия ден, а най-после на годината ще го прекрояваме. Накрая нищо не се получава, тъй като нямаме една визия накъде да върви България.
- Русофилите вършат прилика сред Киев и Москва със Скопие и София. Допустимо ли е сходно съпоставяне?
- Всичко това е в исторически проект. Все едно да отидем и да избием македонците и да вземем територията им. Това е цялостен парадокс! Благодарение на Коминтерна Македония се посръбчи, до момента в който в Украйна може би нещата не се трансформираха. Може ли обаче да реализираш претенциите си към хора, за които твърдиш, че сте един народ, с убийството им? Украинци и руснаци след тази война в никакъв случай няма да са дружно. Не виждам по какъв начин един украинец, след ужаса, който е претърпял, ще отиде да тупа по гърба съветския си брат и да му благодари, че е умъртвил родителите и децата му. Подобни аналогии са политически ходове. Всяка една от воюващите страни има своята дезинформация, с цел да оправдае дейностите си. Българинът в никакъв случай не би го направил. Той може да отиде и да отбрани Македония, само че не и да я нападне. Политиците приказват на прекомерно висок глас, който за жалост увлича хората, само че нищо не може да оправдае убийството.
- С кого от диктаторите може да сравните Владимир Путин?
- Не бих правил сходни аналогии. При всяко едно състояние в 21 век завоевателните войни за нови територии, за Lebensraum, са анахронизъм и изцяло неприемливи. Времената на завоевателите римски императори, Александър Македонски и така нататък към този момент са отминали. Владимир Путин беше първоначално приветлив на фона на всичко, което се случи при Борис Елцин. Войната в Украйна обаче унищожи всички очаквания за един цивилизован път на Русия. Един политик в никакъв случай не би трябвало да се поддава на страстите, нито на комплексите си, колкото огромни и предизвикателни да са те. Тази война носи страдалчество освен на украинците, тъй като ще се трансформира във втори Афганистан за Русия. Виждаме досега хиляди убити съветски деца. Първите ешелони не са професионални бойци, а пушечно месо – момчета на по 18-19 години. Върху тях Путин можеше да гради бъдещето на страната си, а не да се лишава от тях. Освен това, тази война коства милиарди всеки ден. Русия не е от най-големите стопански системи и може да се съпостави с тази на Нидерландия, в случай че не е и по-зле в класациите. Но най-лошото е контузията върху националната душeвност на руснаците, които към този момент няма да могат да отговорят на въпроса в песента „ Хотят ли русские войны “, което беше един от главните държавнически легенди за миролюбието на съветската политика. Сигурно една огромна част ще се втвърди в защитна реакция на националното достолепие, само че друга, уповавам се, значима част ще премисли посланията на пропагандата през последните години.
- Каква е крайната цел на Кремъл?
- Може би Владимир Путин желае да покаже на света, че още веднъж би трябвало да се преценява с Русия. Че страната му не е пешка на шахматната дъска, която може да бъде пренебрегната, а е от втория ешелон – на офицерите, на кончета, на топовете, а за какво не и на царя и царицата. Всички хора по света си дават ясна сметка, че Русия може да не е огромна стопанска система, само че въпреки всичко е най-голямата страна с ресурсите си и една от двете най-мощни нуклеарни сили. Когато знаеш, че разполагаш с нуклеарно оръжие, суверенитетът ти е обезпечен. Никой няма да ти посегне, тъй като ще докара до края на света. Все отново обаче груба мощ без просвета е обречена. А съветската просвета е в голямата си част европейска. В този смисъл в този момент Русия е на кръстопът, а може би и цялото човечество.
Груба мощ без просвета е обречена, човечеството е на кръстопът
Българинът в никакъв случай не би постъпил по този начин със Северна Македония, в този момент не виждам по какъв начин към този момент украинец ще потупа по рамото руснак за това, че е избил фамилията му, споделя пред Faktor.bg преподавателят в Богословския факултет на Софийския университет и църковен историк доктор Венцислав Кълвачев
Интервю на Васил Василев
- Д-р Каравълчев, знаем ли какво честваме на Трети март, в случай, че даже нямаме Санстефанския контракт, който към този момент 144 година Русия отхвърля да ни даде?
- Ние честваме един празник, за който, в случай че през днешния ден се направи анкета, хората ще кажат: „ Празнуваме освобождението на България “. А в действителност, трети март е ден, в който се подписва един прелиминарен контракт. В него България няма никакво присъединяване. Това е контракт сред Русия и Османската империя, който урежда връзките сред двете сили, участващи в една от следващите войни сред тях. Не мога даже да схвана концепцията за превръщането на 3-ти март в някакъв празник за Освобождение на страната ни. Дълго време, даже при комунизма, тази дата не се отбелязваше. Тодор Живков оправдава деня още веднъж като формален празник с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието. През 1991 година 3-ти март става народен празник, което за българина е добре пристигнало, тъй като има един почивен ден повече. Не виждам обаче по какъв начин датата може да бъде обвързвана с България.
- Вечният въпрос е кой да бъде националният ни празник, има куп оферти. Според вас, коя дата е най-важна за българите?
- 22-ри септември 1908 година е празникът, на който ние освен разгласяваме своята самостоятелност, само че и заплащаме на Русия за нейната война с Османската империя през 1877 -1878 година Това е същинската дата на цялостното ни избавление от всевъзможни зависимости в новата ни история. До 1908 година сме във васална взаимозависимост във връзка с Османската империя. За оповестяването на независимостта турците ни желаят близо 150 млн. златни франка. Руснаците стартират вътрешни договаряния, защото Османската империя има да заплаща репарации, които пък се трансферират към България. Така на процедура ние плащаме на Русия за независимостта си близо 80 млн. златни франка, което е голяма за времето си сума. Ще ви дам образец – когато Русия продава на Америка Аляска през 1867 година, сумата е 7.2 милиона златни $, а територията на Аляска е колкото на 15 Българии. В същото време ние плащаме 80 млн. на руснаците за това, че през 1877-1878 година войските й са минали през страната ни, с цел да търсят още веднъж път към бленуваните проливи. Конюнктурата и някои историци са наложили да гледаме на княз Фердинанд не с положително око, тъй като е направил грешката да повярва в фантазията си, че може да влезе в Константинопол и да го причисли към България. И несъмнено щеше да го направи, в случай че не беше измяната на най-верните му хора, които стопираха настъплението на армията ни, тъй като това не се харесваше на Русия. Но вместо да го съдим за случката му, би трябвало да сме му изключително признателни, че макар съпротивата на Великите сили, се реши на оповестяването на независимостта на България. Така както преди него княз Александър Батенберг на 6 септември 1885 година се реши на този самоуверен акт, да съедини съзнателно разпокъсаните от нашите „ благодетели “ елементи на България. Ето тези дати би трябвало да честваме по един доста специфичен метод, а не да бъдат в сянката на Трети март. Какво вършим на Трети март на Шипка, случило ли се е нещо там през месец март? Абсолютно нищо, там може да се чества през август, може даже и септември, само че не и март…
- Какво толкоз ужасно написа в Санстефанския контракт?
- Най-страшното, което може да написа в този контракт, е истината – че България в него изобщо не е страна. Взимам мотив и от ужаса в Украйна през днешния ден, който би трябвало да свърши час по-скоро. Обикновените бойци идват в България с мисълта, че освобождават балканските нации от Османската империя. Руският генералитет обаче има напълно други цели на Балканите. Защо да вземем за пример не бяхме освободени през 1829 – 1830 година, когато руснаците още веднъж стигнаха до проливите, а се върнаха назад и трябваше половината население на България да бяга с тях, с цел да се избави от безчинствата на османците? Най-вероятно в Санстефанския контракт ще забележим истината, която не е по никакъв начин лицеприятна за тези, които не престават мантрите, че Русия е наша „ майка и татко “. Русия не може да ни бъде нито майка, нито татко, а единствено дете и е добре да го запомним това. Защото Средновековна България е майка и татко за всички славянски нации. Ние сме първата и дълго време единствената българо-славянска страна в света и ние учим всички славяни по какъв начин да основат страна, черква, даваме им книжовност, учители. А Русия във връзка с България би трябвало да бъде изключително признателна, тъй като с изключение на всичко друго, което сме им дали, един анхиалец (от гр. Анхиало - Поморие) ще ги издигне от княжество в царство, а различен анхиалец ще направи Руската черква – патриаршия.
- Много от политиците и анализаторите приканиха да се бойкотира Трети март поради експанзията в Украйна. Правилен ли е сходен метод и може ли да се пояснява като засегнатост към българските жертви в Руско-турската война?
- Политиците допускам, че си имат положителни съветници и знаят какво се случва. Проблемът е, че не се направи задоволително народът ни да узнае какво се чества на този ден. Много от хората си мислят, че са на ти с историята ни, само че в действителност са обидно незапознати. Затова без този обяснителен миг, топката ще се върне в полето на политиците. Ще се разтълкува, че „ под въздействието на Съединени американски щати, НАТО, интернационалното състояние, марсианците “ нашите отхвърлят да празнуват 3-ти март. Пак запитвам, от кое място накъде се върви на тази дата на „ Шипка “? Какво е станало там тогава? Шипченските боеве са завършили от дълго време. Най-кървавите сражения са се водели през август. Нека тогава да се качат и да почетат паметта на жертвите на войната. 3-ти март няма нищо общо с Шипка. Ако желаят нещо да отбележат, да вървят в Сан Стефано, който е на територията на Турция, до Истанбул. Ние изтървахме момента да разбираем на народа историята си, до момента в който комунизмът пълзи. 30 години всичко се споделяше под сурдинка. Днес имаме едно потомство, което не знае доста неща за комунизма и счита, че по това време страната ни е била една от великите сили в света. Заради това – в случай че тръгне акция, доста от популацията ни ще каже, че поради Украйна се пробват да махнат 3-ти март като народен празник. У нас, за жалост, всичко се прави на парче. Така се работи, когато гледаме да вържем бюджета си от през днешния ден за на следващия ден, а най-после на годината ще го прекрояваме. Накрая нищо не се получава, тъй като нямаме една визия накъде да върви България.
- Русофилите вършат прилика сред Киев и Москва със Скопие и София. Допустимо ли е сходно съпоставяне?
- Всичко това е в исторически проект. Все едно да отидем и да избием македонците и да вземем територията им. Това е цялостен парадокс! Благодарение на Коминтерна Македония се посръбчи, до момента в който в Украйна може би нещата не се трансформираха. Може ли обаче да реализираш претенциите си към хора, за които твърдиш, че сте един народ, с убийството им? Украинци и руснаци след тази война в никакъв случай няма да са дружно. Не виждам по какъв начин един украинец, след ужаса, който е претърпял, ще отиде да тупа по гърба съветския си брат и да му благодари, че е умъртвил родителите и децата му. Подобни аналогии са политически ходове. Всяка една от воюващите страни има своята дезинформация, с цел да оправдае дейностите си. Българинът в никакъв случай не би го направил. Той може да отиде и да отбрани Македония, само че не и да я нападне. Политиците приказват на прекомерно висок глас, който за жалост увлича хората, само че нищо не може да оправдае убийството.
- С кого от диктаторите може да сравните Владимир Путин?
- Не бих правил сходни аналогии. При всяко едно състояние в 21 век завоевателните войни за нови територии, за Lebensraum, са анахронизъм и изцяло неприемливи. Времената на завоевателите римски императори, Александър Македонски и така нататък към този момент са отминали. Владимир Путин беше първоначално приветлив на фона на всичко, което се случи при Борис Елцин. Войната в Украйна обаче унищожи всички очаквания за един цивилизован път на Русия. Един политик в никакъв случай не би трябвало да се поддава на страстите, нито на комплексите си, колкото огромни и предизвикателни да са те. Тази война носи страдалчество освен на украинците, тъй като ще се трансформира във втори Афганистан за Русия. Виждаме досега хиляди убити съветски деца. Първите ешелони не са професионални бойци, а пушечно месо – момчета на по 18-19 години. Върху тях Путин можеше да гради бъдещето на страната си, а не да се лишава от тях. Освен това, тази война коства милиарди всеки ден. Русия не е от най-големите стопански системи и може да се съпостави с тази на Нидерландия, в случай че не е и по-зле в класациите. Но най-лошото е контузията върху националната душeвност на руснаците, които към този момент няма да могат да отговорят на въпроса в песента „ Хотят ли русские войны “, което беше един от главните държавнически легенди за миролюбието на съветската политика. Сигурно една огромна част ще се втвърди в защитна реакция на националното достолепие, само че друга, уповавам се, значима част ще премисли посланията на пропагандата през последните години.
- Каква е крайната цел на Кремъл?
- Може би Владимир Путин желае да покаже на света, че още веднъж би трябвало да се преценява с Русия. Че страната му не е пешка на шахматната дъска, която може да бъде пренебрегната, а е от втория ешелон – на офицерите, на кончета, на топовете, а за какво не и на царя и царицата. Всички хора по света си дават ясна сметка, че Русия може да не е огромна стопанска система, само че въпреки всичко е най-голямата страна с ресурсите си и една от двете най-мощни нуклеарни сили. Когато знаеш, че разполагаш с нуклеарно оръжие, суверенитетът ти е обезпечен. Никой няма да ти посегне, тъй като ще докара до края на света. Все отново обаче груба мощ без просвета е обречена. А съветската просвета е в голямата си част европейска. В този смисъл в този момент Русия е на кръстопът, а може би и цялото човечество.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ