Тестват принципно нов луноход за мисията Артемида
Пустинята в Северна Аризона понастоящем е тестова площадка за нова технология на задачата Artemis, в това число луноход под налягане. Луноходът под налягане е плануван за задачата Artemis VII през 2030 година Новият дизайн на лунохода би трябвало да издържи 10 години и да бъде самоподдържащ се за астронавтите. Мисията Artemis има за цел да изпрати астронавтите на Луната, само че първо, те ще се нуждаят от роувър, в който да лагеруват.
НАСА си партнира с Японската организация за аерокосмически проучвания (JAXA), с цел да тества дизайн на първообраз за луноход под налягане в пустинята в Северна Аризона през октомври, всичко това е част от проекта за подготвеност на лунохода за Артемида VII през 2030 година Тестването беше ръководено от програмата на НАСА за проучване на технологиите в пустинята (Desert RATS), която тества технологията в Black Point Lava Flow покрай кратера SP. Изследователите се концентрираха върху „ осъществяване на интервенции с луноход под налягане “, основен детайл от бъдещите задачи на Artemis.
„ Пустинята в Аризона има доста характерности, които са аналогични на лунната среда, в това число провокационен терен, забавна геология и минимална информационна инфраструктура “, споделят от НАСА, „ всичко от което астронавтите ще изпитат покрай Южния полюс на Луната по време на задачите на Артемида. “
От 11 до 22 октомври три екипажа от по двама астронавти и специалист от JAXA от Япония плюс двама астронавти и инженер от НАСА – се сменяха, живеейки и работейки отвън лунохода под налягане за три дни, в това число осъществяване на симулирани лунни разходки. Мисията имаше за цел да събере данни за дизайна на лунохода, конфигурацията на кабината, режимите на шофиране, рестриктивните мерки във времевата линия и интервенциите на задачата, с цел да поддържа евентуални дизайнерски концепции за бъдещи роувъри под налягане. Дизайнът изисква астронавтите да могат да живеят и работят комфортно вътре в лунохода за нескончаем интервал от време, до момента в който от време на време излизат от транспортното средство, с цел да събират проби или да организират опити. Роувърът под налягане ще действа като мини база, в която астронавтите да живеят, до момента в който са надалеч от непрекъснатия лунен базов лагер, който НАСА възнамерява да построи. Има и различен, по-малък роувър, планиран за задачата Artemis, който НАСА назова „ лунно теренно транспортно средство “, с цел да направи още по-лесно пътуването по повърхността на Луната, само че той не е под налягане.
„ Луноходите под налягане са като транспортни средства за отдих “, споделя НАСА, „ които обезпечават безвредно настаняване на астронавтите в продължение на седмици, дружно с целия въздух, вода, храна, хигиенично съоръжение и принадлежности, от които се нуждаят по време на своя преход по лунната повърхнина. “
Мястото в Северна Аризона служи като симулация на Луната още от тестването на Аполо през 60-те години на предишния век. Подобната на лава скална комбинация и ослепителен пейзаж го вършат съвършената подготвителна площадка за изискванията, пред които ще се изправят астронавтите на Луната. За прототипа на лунния роувър под налягане дизайнерите трябваше да се научат по какъв начин да затоплят пространствата и да охлаждат електрониката, като в същото време разрешават на астронавтите да живеят и работят вътре. Луноходът би трябвало да има самодостатъчни източници на сила, разчитайки на слънчева сила за презареждане на бордова батерия. При предстоящ живот от 10 години инженерите би трябвало да дефинират най-хубавата конфигурация за акумулатори и благоприятни условия за зареждане.
Екипът сътвори разнообразни сюжети, с цел да ревизира зареждането, с цел да „ види кой от тях слага най-трудното дизайнерско ограничаване на транспортното средство и по-късно да проектират към него “, споделя Джим Фрий, асоцииран админ за създаване на системи за проучване в НАСА. Дизайнът на прототипа включва прозоречна предница на сходно на микробус транспортно средство с шест без значение работещи колела, което разрешава на транспортното средство да заобикаля скали на луната или да се върти в тесни кръгове. Пилотът ръководи лунохода с джойстик. Освен това има способността да се движи самичък, с цел да бъде в крайник с астронавтите, когато са излезли от лунохода, с цел да организират опити.
Съединените щати работят с Япония, която може да се окаже организацията, виновна за обезпечаването на лунохода под налягане, и чакат да имат финален дизайн до 2023 година След това дизайнът може да бъде изпратен на реализатор за основаване на лунохода. Марк Рейгън, началник на програмата Desert RATS, споделя пред PBS: „ Мисля, че построяваме отличен артикул, с който ще бъдем горди “.
