Рентгенов GPS на НАСА улеснява пътуването в космоса
Пулсарната навигационна система ще подкрепи задачите в Слънчевата система и отвън нея
Един от 52-та рентгенови концентратора на NICER на борда на Международната галактическа стнция (снимка: Център Годард, НАСА)
Навигационна система за галактически кораби, сходна на GPS, която обаче употребява рентгенови сигнали от пулсарите, скоро може да стартира да проработи действително, след извършен опит на Международната галактическа станция (МКС).
Инженерите на НАСА са посочили, че системата SEXTANT може да употребява сигнали от четири пулсара, с цел да дефинира местоположението на МКС с акуратност до 15 км. Пулсарната навигационна система би направила доста по-лесно галактическите кораби да пътуват из цялата Слънчева система и отвън нея, съгласно НАСА.
Системата SEXTANT употребява рентгеновия телескоп NICER. Той бе конфигуриран на интернационалната галактическа станция предходната година. Проектиран е да наблюдава състава на пулсарите, които съставляват неутронни звезди, излъчващи рентгенови лъчи. Това се прави посредством доста точни измервания на силата на рентгеновите лъчи, както и на честотата на импулсите, които нормално попадат в диапазона 1-800 Hz.
NICER съставлява набор от 52 рентгенови концентратора. Всеки от тях се състои от комплект концентрични цилиндрични огледала. Заедно те концентрират входящите рентгенови лъчи върху детектори, които засичат силата и момента на идване на обособени рентгенови фотони от отдалечените неутронни звезди.
Експерименталното премерване на SEXTANT за навигация е извършено в продължение на два дни, употребявайки четири пулсара с милисекундни шпации. Времето на идване на импулсите се мери с акуратност 300 наносекунди и посредством сравняване на това време от четирите разнообразни източника системата съумява да наблюдава позицията на МКС, до момента в който пътува към Земята при скорост от съвсем 28 000 км/ч.
още по тематиката
Пространствената разграничителна дарба на системата е към 15 километра. НАСА споделя, че това може да бъде понижено до към 100 м в дълбокия космос.
Според НАСА, бъдещите галактически авиационни съдове ще могат да употребяват пулсари, с цел да се движат из космоса самостоятелно, без да се постанова да споделят със Земята, с цел да откриват ситуацията си.
Един от 52-та рентгенови концентратора на NICER на борда на Международната галактическа стнция (снимка: Център Годард, НАСА)
Навигационна система за галактически кораби, сходна на GPS, която обаче употребява рентгенови сигнали от пулсарите, скоро може да стартира да проработи действително, след извършен опит на Международната галактическа станция (МКС).
Инженерите на НАСА са посочили, че системата SEXTANT може да употребява сигнали от четири пулсара, с цел да дефинира местоположението на МКС с акуратност до 15 км. Пулсарната навигационна система би направила доста по-лесно галактическите кораби да пътуват из цялата Слънчева система и отвън нея, съгласно НАСА.
Системата SEXTANT употребява рентгеновия телескоп NICER. Той бе конфигуриран на интернационалната галактическа станция предходната година. Проектиран е да наблюдава състава на пулсарите, които съставляват неутронни звезди, излъчващи рентгенови лъчи. Това се прави посредством доста точни измервания на силата на рентгеновите лъчи, както и на честотата на импулсите, които нормално попадат в диапазона 1-800 Hz.
NICER съставлява набор от 52 рентгенови концентратора. Всеки от тях се състои от комплект концентрични цилиндрични огледала. Заедно те концентрират входящите рентгенови лъчи върху детектори, които засичат силата и момента на идване на обособени рентгенови фотони от отдалечените неутронни звезди.
Експерименталното премерване на SEXTANT за навигация е извършено в продължение на два дни, употребявайки четири пулсара с милисекундни шпации. Времето на идване на импулсите се мери с акуратност 300 наносекунди и посредством сравняване на това време от четирите разнообразни източника системата съумява да наблюдава позицията на МКС, до момента в който пътува към Земята при скорост от съвсем 28 000 км/ч.
още по тематиката
Пространствената разграничителна дарба на системата е към 15 километра. НАСА споделя, че това може да бъде понижено до към 100 м в дълбокия космос.
Според НАСА, бъдещите галактически авиационни съдове ще могат да употребяват пулсари, с цел да се движат из космоса самостоятелно, без да се постанова да споделят със Земята, с цел да откриват ситуацията си.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ