Проф. Боян Биолчев пред Дарик: Как ще проведат реформа в образованието личности, които трябва да си доучат
Публикуваме фрагмент от изявлението на проф. Боян Биолчев в предаването " Стълбището " с Константин Вълков. Гледайте целия диалог в атачмънта.
***
Мислил съм доста по този въпрос. За да можеш да реагираш на живота, би трябвало да се съобразяваш не с това, което е сега, а с това, което може да стане. Мисля че политически това мислене е мощно концентрирано върху мига върху решение стремително на неща, които нервират и основават настроения. Това май е обща болест, става все по-обща, защото светът се пренаселва с ниско интелигентни хора. Огромната популация е привикнала на плюсовете на цивилизацията, а тези, които движат тази цивилизация, стартират да се затварят в границите на свръхинтелигентността, в даден дребен параметър. Късат се вътрешните връзки в обществото.
За мен това е параноя ненапълно, все едно да казваш на жена си – оженихме се, но аз каквото реша, това ще върша. Това е обвързвано с обикновена визия за настоящия порядък в естественото реализиране на властта. Удивявал съм се от метода на диалект. Това е диалект освен на човек, който не се преценява със своите гласоподаватели, ами не се преценява и със здравия разум. Някакво разхайтване на говора, което значи, че индивидът се е откъснал от действителността.
Тук очевидно не е написан разяснителен речник за сегашната обстановка. Понятието-представа за независимост е много хлабаво – отворено и неорганизирано, с някаква вероятност на това тази независимост накъде води. Изобщо какво значи независимост, в случай че тя води до несвобода? Тя парира опциите на едно работещо съдружничество, каквото е обществото.
Аз не знам гласоподавателят дали знае кои са му ползите. Това е противоположната връзка, която е много комплицирана. Точно тези хора – положителни точни в личния параметър на живота си – са напряко наивни като деца във връзка с това какво е положително за обществото.
Не е наивитет. Едно време е имало няколко неща, които са значими за хората. Сега, сега, даже обикновените специалности не могат да обхванат в прилежащи. Има поначало разделяне в визията за общественост. А пък мозъкът на хората е затлачен от това, че те непрестанно се стремят да решат вътрешните си проблеми. Животът ще става все по-сложен… Няма ли постоянен културен слой в обществото и ръководството да се опира постоянно на културата, няма да се стигне до някакви решения. Защото тъкмо културният човек може да съобрази визията за просвета на другите хора. Докато индивидът, който е потънал в персоналния живот и персоналната специалност, а няма по-широка визия, няма да реагира другояче, с изключение на с груба отбрана на интереса си.
Отдавна чувам от по-агресивните пластове на обществото, или казано другояче, политическите пластове, че ще проведат промяна в образованието. Как ще проведат промяна в образованието персони, които очевидно би трябвало да си доучат? Образованието не е игра на думи. Не е разрешимо по жесток път. Образованието е въпрос на другарство с мозъка, а не ориентиране по предписания. Това не схващат. Аз виждам с какво неуважение се отнасят със студентите, с младежите. А пък, колкото пъти беседвам с тях, имам тази опция за благополучие, виждам в действителност какъв брой надълбоко мислене имат. И извънредно скука от това, че са длъжни да живеят по правила отпреди тяхното раждане.
Защото са по-лесни. Опирането на нещо изцяло завършвано, е по-лесно повторение от тия, дето не могат да обхванат по-нататък. Не ги упреквам също. Традицията е нещо доста красиво, само че не когато се трансформира в доказателство за предимство над другите. Културата идва и извън. Тя не може да се развива като ембрион, вътре, в границите на едно национално битие, което се капсулира. Самият аз обичам националните песни. В моите разкази има от всички прослойки на обществото, в това число и селяни. Аз имам другари във всички среди. Като отида в Резово, моят университет е кръчмата. Там виждам голям витален опит, който се излива постоянно с възприятие за комизъм.
Аз не знам какво значи политическа уместност. Щом си политически, значи не може да си правилен. Там има взаимна борба сред концепции. Ако си правилен единствено към едната, значи изпълняваш нещо, което е над твоята мисъл. Истински положителните политици взимат бързи решения. Бързото решение във всички области на живота, даже и неприятно, е по-добро от неналичието на решение. А ние живеем тъкмо в това нещо. Доказване на решения, свързани с кратковременни резултати.
Проф. Боян Биолчев е създател на редица научни изявления, романи, разкази, сюжети на игрални и документални филми; някогашен ректор на Софийския университет и учител във Факултета по славянски филологии.
***
Мислил съм доста по този въпрос. За да можеш да реагираш на живота, би трябвало да се съобразяваш не с това, което е сега, а с това, което може да стане. Мисля че политически това мислене е мощно концентрирано върху мига върху решение стремително на неща, които нервират и основават настроения. Това май е обща болест, става все по-обща, защото светът се пренаселва с ниско интелигентни хора. Огромната популация е привикнала на плюсовете на цивилизацията, а тези, които движат тази цивилизация, стартират да се затварят в границите на свръхинтелигентността, в даден дребен параметър. Късат се вътрешните връзки в обществото.
За мен това е параноя ненапълно, все едно да казваш на жена си – оженихме се, но аз каквото реша, това ще върша. Това е обвързвано с обикновена визия за настоящия порядък в естественото реализиране на властта. Удивявал съм се от метода на диалект. Това е диалект освен на човек, който не се преценява със своите гласоподаватели, ами не се преценява и със здравия разум. Някакво разхайтване на говора, което значи, че индивидът се е откъснал от действителността.
Тук очевидно не е написан разяснителен речник за сегашната обстановка. Понятието-представа за независимост е много хлабаво – отворено и неорганизирано, с някаква вероятност на това тази независимост накъде води. Изобщо какво значи независимост, в случай че тя води до несвобода? Тя парира опциите на едно работещо съдружничество, каквото е обществото.
Аз не знам гласоподавателят дали знае кои са му ползите. Това е противоположната връзка, която е много комплицирана. Точно тези хора – положителни точни в личния параметър на живота си – са напряко наивни като деца във връзка с това какво е положително за обществото.
Не е наивитет. Едно време е имало няколко неща, които са значими за хората. Сега, сега, даже обикновените специалности не могат да обхванат в прилежащи. Има поначало разделяне в визията за общественост. А пък мозъкът на хората е затлачен от това, че те непрестанно се стремят да решат вътрешните си проблеми. Животът ще става все по-сложен… Няма ли постоянен културен слой в обществото и ръководството да се опира постоянно на културата, няма да се стигне до някакви решения. Защото тъкмо културният човек може да съобрази визията за просвета на другите хора. Докато индивидът, който е потънал в персоналния живот и персоналната специалност, а няма по-широка визия, няма да реагира другояче, с изключение на с груба отбрана на интереса си.
Отдавна чувам от по-агресивните пластове на обществото, или казано другояче, политическите пластове, че ще проведат промяна в образованието. Как ще проведат промяна в образованието персони, които очевидно би трябвало да си доучат? Образованието не е игра на думи. Не е разрешимо по жесток път. Образованието е въпрос на другарство с мозъка, а не ориентиране по предписания. Това не схващат. Аз виждам с какво неуважение се отнасят със студентите, с младежите. А пък, колкото пъти беседвам с тях, имам тази опция за благополучие, виждам в действителност какъв брой надълбоко мислене имат. И извънредно скука от това, че са длъжни да живеят по правила отпреди тяхното раждане.
Защото са по-лесни. Опирането на нещо изцяло завършвано, е по-лесно повторение от тия, дето не могат да обхванат по-нататък. Не ги упреквам също. Традицията е нещо доста красиво, само че не когато се трансформира в доказателство за предимство над другите. Културата идва и извън. Тя не може да се развива като ембрион, вътре, в границите на едно национално битие, което се капсулира. Самият аз обичам националните песни. В моите разкази има от всички прослойки на обществото, в това число и селяни. Аз имам другари във всички среди. Като отида в Резово, моят университет е кръчмата. Там виждам голям витален опит, който се излива постоянно с възприятие за комизъм.
Аз не знам какво значи политическа уместност. Щом си политически, значи не може да си правилен. Там има взаимна борба сред концепции. Ако си правилен единствено към едната, значи изпълняваш нещо, което е над твоята мисъл. Истински положителните политици взимат бързи решения. Бързото решение във всички области на живота, даже и неприятно, е по-добро от неналичието на решение. А ние живеем тъкмо в това нещо. Доказване на решения, свързани с кратковременни резултати.
Проф. Боян Биолчев е създател на редица научни изявления, романи, разкази, сюжети на игрални и документални филми; някогашен ректор на Софийския университет и учител във Факултета по славянски филологии.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ