Проверка на факти: Отправя ли териториални провокации към България основният опонент на Ердоган?
Публикации в профилите на консуматор на TikTok и Фейсбук насочат внушения за териториални искания към България от страна на претендента за президент на турската обединена съпротива Кемал Кълъчдароглу. Поводът е негова аудиенция в Кърджалийско, в границите на която той посети емблематични за турското малцинство у нас места.
Публикациите в обществените мрежи са от 16 април. В тях се твърди, че има “кошмарна провокация от турска страна ” и се задава въпрос: “Какво цели опозицията на Турция - да завладее България ли? ”. Отправя се апел към българите за обединяване, тъй като “идват решителни за България и за Русия дни ”.
Към 9 май видеото в TikTok е гледано над 23 000 пъти.
Наша инспекция сподели, че изказванието за провокация е безпочвено, а в близкото минало сходни провокации към станатата ни е имало не от страна на Кемал Кълъчдароглу, а от медии, които сега пазят политиката на неговия конкурент - настоящия президент на Турция Реджеп Ердоган.
Посещението на Кълъчдароглу в област Кърджали
Българска национална телевизия отрази визитата в България на Кемал Кълъчдароглу от 15 април тази година, в границите на която той посети гроба на жертва на Възродителния развой. В изявлението си в кирковското село Могиляне опозиционният претендент приказва за борбата на Турция за народна власт като прави паралел с битката за правата на турското малцинство у нас в последното десетилетие на комунистическия режим.
" Днес сме пред паметниците на починалите за народна власт от тоталитарния режим. И в Турция имаме същата битка за народна власт. 100 години ще се честват тази година от основаването на републиката и продължаваме да я браним с народна власт ", сподели Кемал Кълъчдароглу.
Кой е Кемал Кълъчдароглу?
Доколко основателни са изказванията в обявата в TikTok приказва самият профил на Кемал Кълъчдароглу.
Той е претендент на опозиционния алианс, който включва националисти, ислямисти, проевропейски и прозападно настроени, кемалисти, пантюркисти, както и антизападно настроени представители - разнородни на пръв взор, само че обединени против сегашния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Самият Кълъчдароглу е определян като кемалист. 74-годишният опозиционен претендент за президент е известен още с прозвището " Турският Ганди " или " Ганди Кемал " поради кроткия си манталитет и физическата аналогия с индийския водач.
В политическата си кариера е гневен герой против корупцията, а като партиен водач е за преход от нападателен кемализъм към модерна европейска социалдемокрация.
В от началото на май Кълъчдароглу се застъпва за полезностите на свободата и демокрацията и отхвърля властническия метод на своя конкурент. Обещава да даде приоритет на връзките на Турция със Запада вместо с Русия и да обезпечи мир и народна власт в страната.
" Искаме да бъдем част от цивилизования свят. Искаме свободни медии и цялостна правосъдна самостоятелност. Ердоган не мисли по този метод. Той желае да е по-авторитарен. Разликата сред нас и Ердоган е като сред черно и бяло ", твърди водачът на опозицията.
Обявява се за независимост и народна власт. Обръща се към младежите.
" Те не желаят полицията да идва пред вратата им рано сутринта единствено тъй като са писали в Twitter ", показва Кълъчдароглу в изявлението.
Лидерът на най-голямата опозиционна мощ в Турция - Народнорепубликанската партия - предизвиква младежите да го подлагат на критика в миг, в който в страната може да се отиде в пандиза за засегнатост към президента Ердоган.
Посещенията на етнически емблематични места в чужбина
Утвърдена процедура е представители на властта, политици или смесени делегации да посещават емблематични места в чужбина, свързани по избран метод със страната и етноса или носещи друго значение и обръщение.
В интернационалните връзки сходни визити не се разчитат като териториални упоритости, а на възпрепятстването им се гледа като на нарушаване на правата на посетителя.
Сред нашумелите образци от последните дни е недопускането на евродепутата Андрей Ковачев, ръководителя на фондация “Българска памет ” доктор Милен Врабевски и още трима българи на територията на Република Северна Македония.
На 6 май Ковачев, Врабевски и още трима българи се пробваха да доближат до Ново село, с цел да участват на заупокойната панихида на българското военно гробище в Ново село, Струмица.
Казусът провокира остри реакции освен от страна на България, само че и на Европейска комисия.
По отношение на Турция, един от последните такива образци е от септември предходната година на отбелязването на 130-та годишнина на Желязната черква в Истанбул.
Българската делегация тогава е водена от вицепрезидента Илияна Йотова. По време на визитата си в югоизточната ни съседка тя приказва за потребността от подкрепяне на българските храмове в Турция и изрича удовлетворението си от известността на проучването на български език в Одрин.
Териториални провокации към България
Ако се върнем по-назад във времето, можем да открием провокации, касаещи българската територия.
Един подобен образец е от 2013 - по съвпадане още веднъж нашумял през месец април, когато в България е на власт длъжностен кабинет, отпред с Марин Райков, а в Турция министър-председател е Реджеп Ердоган.
Турският в. “Миллиет ” разгласява географска карта на “Нова Турция ”, която включва част от България, Кипър, северните региони на Сирия, северната част на Ирак и Гърция, както и региони на Азербайджан и Грузия. В материала на вестника се приказва за основаването на нова мощна страна в рамките на някогашната Османска империя.
Тогавашният български министър председател Марин Райков дефинира картата като скандална и е безапелационен, че тя даже не заслужава коментара на един министър-председател, а само неговото пренебрежение.
Райков акцентира също по този начин, че сходни изявления се случват освен в турската преса, само че и в пресата на доста други страни и не заслужават държавни реакции.
" Не може една страна да реагира на писанията на някакъв си вестник. Не за първи път сходни, бих споделил, мощно неуместни стъпки, се вършат от страна на едни или други публицисти, в едни или други медии. Вярвайте, че това нещо се случва освен в турската преса, това се случва в пресата на доста други страни ", съобщи тогава Марин Райков.
В. “Миллиет ” е учреден през 1950 година и дълги години е считан за единствения социалдемократически кемалистки вестник, прочут с висококачественото си и професионално поднесено наличие.
Главният му редактор Абди Ипекчи е погубен през 1979 година от Мехмед Али Агджа, който по-късно направи опит да убие папа Йоан Павел Втори. Същата година вестникът е продаден.
От 2012 година е благосъстоятелност на турския конгломерат Demirören Holding, след което поредно са уволнени сериозни към властта одобрени публицисти.
Заключение
Турският политик и опозиционен претендент Кемал Кълъчдароглу е републиканец, надалеч от имперските упоритости за възобновяване на рамките на Османската империя. Афишира се като покровител за независимост и народна власт в Турция и за доближаване със Запада.
Посещението му в Кърджали не е провокация към териториалната целокупност на България, а следва одобрена процедура, която се ползва от политици в доста страни, в това число и от България.
Публикациите в обществените мрежи са от 16 април. В тях се твърди, че има “кошмарна провокация от турска страна ” и се задава въпрос: “Какво цели опозицията на Турция - да завладее България ли? ”. Отправя се апел към българите за обединяване, тъй като “идват решителни за България и за Русия дни ”.
Към 9 май видеото в TikTok е гледано над 23 000 пъти.
Наша инспекция сподели, че изказванието за провокация е безпочвено, а в близкото минало сходни провокации към станатата ни е имало не от страна на Кемал Кълъчдароглу, а от медии, които сега пазят политиката на неговия конкурент - настоящия президент на Турция Реджеп Ердоган.
Посещението на Кълъчдароглу в област Кърджали
Българска национална телевизия отрази визитата в България на Кемал Кълъчдароглу от 15 април тази година, в границите на която той посети гроба на жертва на Възродителния развой. В изявлението си в кирковското село Могиляне опозиционният претендент приказва за борбата на Турция за народна власт като прави паралел с битката за правата на турското малцинство у нас в последното десетилетие на комунистическия режим.
" Днес сме пред паметниците на починалите за народна власт от тоталитарния режим. И в Турция имаме същата битка за народна власт. 100 години ще се честват тази година от основаването на републиката и продължаваме да я браним с народна власт ", сподели Кемал Кълъчдароглу.
Кой е Кемал Кълъчдароглу?
Доколко основателни са изказванията в обявата в TikTok приказва самият профил на Кемал Кълъчдароглу.
Той е претендент на опозиционния алианс, който включва националисти, ислямисти, проевропейски и прозападно настроени, кемалисти, пантюркисти, както и антизападно настроени представители - разнородни на пръв взор, само че обединени против сегашния президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Самият Кълъчдароглу е определян като кемалист. 74-годишният опозиционен претендент за президент е известен още с прозвището " Турският Ганди " или " Ганди Кемал " поради кроткия си манталитет и физическата аналогия с индийския водач.
В политическата си кариера е гневен герой против корупцията, а като партиен водач е за преход от нападателен кемализъм към модерна европейска социалдемокрация.
В от началото на май Кълъчдароглу се застъпва за полезностите на свободата и демокрацията и отхвърля властническия метод на своя конкурент. Обещава да даде приоритет на връзките на Турция със Запада вместо с Русия и да обезпечи мир и народна власт в страната.
" Искаме да бъдем част от цивилизования свят. Искаме свободни медии и цялостна правосъдна самостоятелност. Ердоган не мисли по този метод. Той желае да е по-авторитарен. Разликата сред нас и Ердоган е като сред черно и бяло ", твърди водачът на опозицията.
Обявява се за независимост и народна власт. Обръща се към младежите.
" Те не желаят полицията да идва пред вратата им рано сутринта единствено тъй като са писали в Twitter ", показва Кълъчдароглу в изявлението.
Лидерът на най-голямата опозиционна мощ в Турция - Народнорепубликанската партия - предизвиква младежите да го подлагат на критика в миг, в който в страната може да се отиде в пандиза за засегнатост към президента Ердоган.
Посещенията на етнически емблематични места в чужбина
Утвърдена процедура е представители на властта, политици или смесени делегации да посещават емблематични места в чужбина, свързани по избран метод със страната и етноса или носещи друго значение и обръщение.
В интернационалните връзки сходни визити не се разчитат като териториални упоритости, а на възпрепятстването им се гледа като на нарушаване на правата на посетителя.
Сред нашумелите образци от последните дни е недопускането на евродепутата Андрей Ковачев, ръководителя на фондация “Българска памет ” доктор Милен Врабевски и още трима българи на територията на Република Северна Македония.
На 6 май Ковачев, Врабевски и още трима българи се пробваха да доближат до Ново село, с цел да участват на заупокойната панихида на българското военно гробище в Ново село, Струмица.
Казусът провокира остри реакции освен от страна на България, само че и на Европейска комисия.
По отношение на Турция, един от последните такива образци е от септември предходната година на отбелязването на 130-та годишнина на Желязната черква в Истанбул.
Българската делегация тогава е водена от вицепрезидента Илияна Йотова. По време на визитата си в югоизточната ни съседка тя приказва за потребността от подкрепяне на българските храмове в Турция и изрича удовлетворението си от известността на проучването на български език в Одрин.
Териториални провокации към България
Ако се върнем по-назад във времето, можем да открием провокации, касаещи българската територия.
Един подобен образец е от 2013 - по съвпадане още веднъж нашумял през месец април, когато в България е на власт длъжностен кабинет, отпред с Марин Райков, а в Турция министър-председател е Реджеп Ердоган.
Турският в. “Миллиет ” разгласява географска карта на “Нова Турция ”, която включва част от България, Кипър, северните региони на Сирия, северната част на Ирак и Гърция, както и региони на Азербайджан и Грузия. В материала на вестника се приказва за основаването на нова мощна страна в рамките на някогашната Османска империя.
Тогавашният български министър председател Марин Райков дефинира картата като скандална и е безапелационен, че тя даже не заслужава коментара на един министър-председател, а само неговото пренебрежение.
Райков акцентира също по този начин, че сходни изявления се случват освен в турската преса, само че и в пресата на доста други страни и не заслужават държавни реакции.
" Не може една страна да реагира на писанията на някакъв си вестник. Не за първи път сходни, бих споделил, мощно неуместни стъпки, се вършат от страна на едни или други публицисти, в едни или други медии. Вярвайте, че това нещо се случва освен в турската преса, това се случва в пресата на доста други страни ", съобщи тогава Марин Райков.
В. “Миллиет ” е учреден през 1950 година и дълги години е считан за единствения социалдемократически кемалистки вестник, прочут с висококачественото си и професионално поднесено наличие.
Главният му редактор Абди Ипекчи е погубен през 1979 година от Мехмед Али Агджа, който по-късно направи опит да убие папа Йоан Павел Втори. Същата година вестникът е продаден.
От 2012 година е благосъстоятелност на турския конгломерат Demirören Holding, след което поредно са уволнени сериозни към властта одобрени публицисти.
Заключение
Турският политик и опозиционен претендент Кемал Кълъчдароглу е републиканец, надалеч от имперските упоритости за възобновяване на рамките на Османската империя. Афишира се като покровител за независимост и народна власт в Турция и за доближаване със Запада.
Посещението му в Кърджали не е провокация към териториалната целокупност на България, а следва одобрена процедура, която се ползва от политици в доста страни, в това число и от България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ