СБЖ за спряното интервю: Публиката е приканена да повярва, че това е самостоятелно решение на БНР
Публиката е приканена да повярва, че това е независимо и обективно решение на Програмния съвет на БНР, водено от най-чисти професионални и етични подбуди. Само че вярването е мъчно, като се вземат поради настоящите лица, събитията и хронологията на проблема, пишат от Съюз на българските журналисти.
Ето и цялостния текст на позицията:
Състоянието на демокрацията в България буди все по-сериозна паника. Тази седмица стартира с шокиращи ампутации с флекс в културата и историята ни, а приключва с следващо демонстративно орязване във фундамента на демократичното общество - свободата на словото, на достъпа до информация, на изразяването на разнообразни гледни точки, на плуралистичната медийна среда.
Парадоксът е, че на настоящето посягане против тази независимост бе даден старт тъкмо в същия ден - 15 декември, петък, в който Европейският парламент и Европейският съвет реализираха Той беше признат без препоръчаната и провокирала доста рецензии корекция, допускаща изключения от гаранциите за независимостта на публицистите при претекст за " отбрана на националната сигурност ". Това отпадна от дефинитивно утвърждения законодателен акт, предназначен да брани журналистическите права и свободата на печата.
И отново на 15 декември в България едно авансово обявено изявление, от дълго време утвърдено и залегнало по общоприетия ред в програмата на БНР за днешния съботен ден, 16 декември, провокира остри реакции от задгранично посолство и от изтъкнат български политик. Те насочиха апели за сезиране на регулаторни и други способени органи, та да бъде спряно излъчването на изявлението. В причините на политика бе вмъкната и теза за " националните ползи ".
В ранни зори на 16 декември бе свикано изключително съвещание на Програмния съвет на БНР, който с 16 гласа " за " и двама " въздържали се " (по други информации 15 " за " и един " въздържал се " ) гласоподава да се забрани излъчването на изявлението. Мотив - не отговаряло на изискваните публицистични и етични стандарти. Освен това съветът не разрешава на създателя на изявлението и екипа му да го разгласяват под каквато и да е форма.
Публиката е приканена да повярва, че това е независимо и обективно решение на Програмния съвет на БНР, водено от най-чисти професионални и етични подбуди. Само че вярването е мъчно, като се вземат поради настоящите лица, събитията и хронологията на проблема.
Интервюто е с посланика на Русия Елеонора Митрофанова. Взето е от Петър Волгин, водещ съботното издание на предаването " Политически НЕкорестно " по стратегия " Хоризонт " на БНР. Интервюто е препоръчано още по средата на седмицата с информативен мотив за демонтажа на паметника на Съветската войска в София. Преминало е през цялата програмна скица в радиото, без да провокира възражения. Записано е авансово и от петък по обед е налично във вътрешната мрежа за искащите да се срещнат със наличието му. Програмният съвет не демонстрира никакво безпокойствие по въпроса.
Но денем на 15 декември са разгласени упоменатите остри реакции от непознато посолство - на Украйна, и от изтъкнат политик - на ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски. И късно вечерта същия ден - към 22.30 ч., Петър Волгин получава позвъняване от колежка. Тя го уведомява, че на идната заран, т.е. през днешния ден, в 8 часа се привиква изключително съвещание на Програмния съвет, който да гласоподава дали да не се спре изявлението. За това описа самият Волгин в ефира на предаването си, към този момент откакто беше оповестено решението за възбрана на изявлението. Мнението му е, че това решение е директно повлияно от политика Пеевски. Такова е и усещането, оставено в гилдията и в обществото.
Органите на БНР, несъмнено, са в правото си да взимат своите вътрешни решения по лично убеждение. Но с оглед мощния публичен отзив на тематиката и нарасналата сензитивност към въздействия от страна на политици върху една социална медия като БНР и върху работата на публицистите в нея, би трябвало да се даде по-ясна и обществена обосновка за възбраната на въпросното изявление.
Днес вечерта на уеб страницата на БНР се появи позиция на управлението на публичното радио, което " счита за неприемливи и изрично отхвърля опитите за интервенция в публицистичната политика на медията ". Посочва се: " Случаят с неизлъченото изявление на изключителния и пълномощен дипломат на Руската федерация Н. Пр. госпожа Елеонора Митрофанова не би трябвало да бъде употребен за политически цели и внушения. Решението стратегия " Хоризонт " да не излъчи изявлението с госпожа Митрофанова в предаването " Политически НЕкоректно " на 16 декември е взето в сходство с признатите правила за публицистичната активност в БНР и професионалните стандарти, в сходство с публичния интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. "
По-нататък в текста са посочени членове и точки от Етичния кодекс и от публицистичните стандарти на БНР, които съгласно Програмния съвет са били нарушени във въпросното изявление, и по тази причина то е било спряно. Не били спазени условията " интервютата да бъдат безпристрастни, да не наподобяват благосклонни към позицията на събеседника ", нито " правилата при отразяване на военни дейности и позиции на враждуващи страни ".
Трудно е да се реши дали е по този начин или не, откакто изявлението не е излъчено и не е налично за публиката. Но Петър Волгин увери в директен ефир, че са били спазени всички професионални и етични правила. Бил е обезпечен и плурализмът - в същото издание на предаването е трябвало да прозвучи и изявление с Елена Поптодорова, с цел да се показа и различна позиция. Покана за изявление от дълго време е била отправена и към посланика на Украйна Олеся Илашчук, като тя е трябвало да дефинира комфортна за нея дата - нещо, което по този начин и не е направено, само че поканата остава в действие, твърди също по този начин Волгин.
На този декор е неотложно да се чуят обществено и по-конкретните причини на Програмния съвет да гласоподава възбраната си, тъй като без това, единствено с изтъкване на точки и членове, тя мъчно може да бъде възприета иначе, с изключение на като цензура. Такова е и определението, което звучи в доста от реакциите на обстановката в журналистическите среди през днешния ден, в това число и от сътрудници със напълно разнообразни възгледи от тези на Петър Волгин.
Думата явно нервира управлението на БНР, още повече, че тя се чу през днешния ден и от политици. Цитираното към този момент мнение на управлението на радиото е много твърдо в това отношение: " Намираме внушенията за цензура за неприемливи и спекулативни. БНР като социална медия строго се придържа към правилата за независимост на словото, обективност и самостоятелност на медийното наличие и плурализъм на гледните точки при съблюдаване на най-високите професионални и етични стандарти ".
Факт е, че БНР в действителност си извоюва през годините престижа на може би най-демократичната, плуралистична и свободна медия у нас. Но тъкмо поради това БНР има в този момент и дълга да почисти неизбежно създалото се в многозначителната сянка на Делян Пеевски чувство измежду обществото и гилдията за сбъднат политически напън.
Да не пропущаме и за следващ път отправения от страна на политик (Пеевски) зов за самосезиране на Съвет за електронни медии " и другите регулаторни органи ", с цел да не се допуснела въпросната " провокация в националния ефир ". Председателят на Съвет за електронни медии Соня Момчилова неведнъж е призовавала политиците да се срещнат със закона, съгласно който Съвет за електронни медии няма в пълномощията си да стопира изявленията или излъчвания, както и политиците нямат право да дават сходни инструкции към самостоятелния регулатор. Тоест, когато го вършат, нарушават закона.
Днес Момчилова насочи следния апел към политиците: " Да се придържат към цивилизационните и цивилизовани правила на държание, като подсигуряват спазването на правилата на плурализъм и равнопоставен достъп до информация на публицистите. Използването на сходен поучителен и голословно изострен звук от политически лица и представители на политически обединения, както и желанието им да дефинират типа на въпросите и тематиките на публицистите, са печално известни практики от предишното, което за жалост добре помним. Всеки опит за възпрепятстване на медиите в осъществяване на публичната им задача е посягане върху свободата на словото ".
Посочвайки, че за нея не е изненада държанието на Делян Пеевски в тази ситуация, Соня Момчилова отбелязва още: " За мен е изненада може би забвението, в което изпадна стилът, по който господин Пеевски управляваше медийната си група. Това е по-неблагоприятно за медийната среда - това да забравим кой е той ".
Реакцията през днешния ден по проблема измежду необятен кръг публицисти демонстрира, че въпреки всичко гилдията не е не запомнила това. И че чувствителността ѝ към всяка форма на цензура няма по какъв начин да се потуши от неудоволствието на медии и органи, дали мотив за чувство, че я ползват.
Съюз на българските журналисти напълно споделя изразеното през днешния ден от ръководителя на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова мнение, че " радиото е мощно, когато приказва, а не когато се самозаглушава ". Няма по какъв начин да не се съгласим и с коментара на известната журналистка Миролюба Бенатова: " Това е пукотевица в крайници, както се споделя. И се назовава цензура. Независимо дали спряното изявление е на някой, който харесваме или не. "
Това е и единственото изявление на непознат дипломат, което е било неразрешено в миналото - този казус също не трябва да се отминава. България и Русия поддържат публични дипломатически връзки. И до момента в който това е по този начин, съветският дипломат в София и българският дипломат в Москва имат цялостното право да показват позициите на своите страни обществено и пред медиите.
Освен това, без значение от настъпилите изкривявания в медийната среда и забележимата за всички ни ограниченост в подтекста на войната в Украйна, разбирането за плурализъм, либералност и всестранна осведоменост продължава да е все същото, както постоянно - нужда обществото да бъде осведомено с всички позиции, гледни точки и тълкувания, без значение от пристрастията, благосклонностите, антипатиите или преобладаващите (гео)политически трендове. Ако това го няма, няма публицистика, няма независимост на информацията и мненията, няма народна власт.
Именно отстъплението от тези правила е същинският риск за националните ползи (за които се е изказал и Делян Пеевски), а не излъчването на изявление с публично упълномощен у нас непознат дипломат, взето от одобрен публицист.
Риск за националните ползи е и разигралото се тази седмица безчовечие с нарязването на части на централните фигури от паметника на Съветската войска в София, което е било и мотивът за неразрешеното изявление. Освен, че тези дейности на регионалната администрация са оспорвани по правосъден път и липсва изясненост за законовата им аргументираност, те провокират и отровна социална борба, която не може да докара до нищо положително, а единствено пропуква тежко националната непоклатимост.
Съюз на българските журналисти е срещу тези деструктивни трендове и държи всички противоречиви обстановки да се вземат решение посредством разговор, оптимално отворени и транспарантни публични разисквания и допитвания, законосъобразно, със съблюдаване на демократичните правила.
Потвърждаваме и нашето поредно отстояване на правата на публицистите и свободата на словото. Многократно през годините сме надигали глас в отбрана на всеки публицист, станал обект на напън, ограничаване или посягане, в това число и в отбрана на неведнъж атакувания, заглушавания и уволнявания Петър Волгин. Сега още веднъж удостоверяваме поддръжката си за правото му да показва свободно своето мнение и да упражнява свободно достойната журналистическа специалност. Както ще продължим да вършим същото и за всеки различен сътрудник. Нарушението на свободата даже и на един публицист е нарушаване на свободата на всички ни. Оставаме правилни на завета на платилия с живота си следването на своята журналистическа съвест Йосиф Хербст: " Никому в сгода, на никого на инат ".
Снежана Тодорова,
ръководител на УС на СБЖ
Ето и цялостния текст на позицията:
Състоянието на демокрацията в България буди все по-сериозна паника. Тази седмица стартира с шокиращи ампутации с флекс в културата и историята ни, а приключва с следващо демонстративно орязване във фундамента на демократичното общество - свободата на словото, на достъпа до информация, на изразяването на разнообразни гледни точки, на плуралистичната медийна среда.
Парадоксът е, че на настоящето посягане против тази независимост бе даден старт тъкмо в същия ден - 15 декември, петък, в който Европейският парламент и Европейският съвет реализираха Той беше признат без препоръчаната и провокирала доста рецензии корекция, допускаща изключения от гаранциите за независимостта на публицистите при претекст за " отбрана на националната сигурност ". Това отпадна от дефинитивно утвърждения законодателен акт, предназначен да брани журналистическите права и свободата на печата.
И отново на 15 декември в България едно авансово обявено изявление, от дълго време утвърдено и залегнало по общоприетия ред в програмата на БНР за днешния съботен ден, 16 декември, провокира остри реакции от задгранично посолство и от изтъкнат български политик. Те насочиха апели за сезиране на регулаторни и други способени органи, та да бъде спряно излъчването на изявлението. В причините на политика бе вмъкната и теза за " националните ползи ".
В ранни зори на 16 декември бе свикано изключително съвещание на Програмния съвет на БНР, който с 16 гласа " за " и двама " въздържали се " (по други информации 15 " за " и един " въздържал се " ) гласоподава да се забрани излъчването на изявлението. Мотив - не отговаряло на изискваните публицистични и етични стандарти. Освен това съветът не разрешава на създателя на изявлението и екипа му да го разгласяват под каквато и да е форма.
Публиката е приканена да повярва, че това е независимо и обективно решение на Програмния съвет на БНР, водено от най-чисти професионални и етични подбуди. Само че вярването е мъчно, като се вземат поради настоящите лица, събитията и хронологията на проблема.
Интервюто е с посланика на Русия Елеонора Митрофанова. Взето е от Петър Волгин, водещ съботното издание на предаването " Политически НЕкорестно " по стратегия " Хоризонт " на БНР. Интервюто е препоръчано още по средата на седмицата с информативен мотив за демонтажа на паметника на Съветската войска в София. Преминало е през цялата програмна скица в радиото, без да провокира възражения. Записано е авансово и от петък по обед е налично във вътрешната мрежа за искащите да се срещнат със наличието му. Програмният съвет не демонстрира никакво безпокойствие по въпроса.
Но денем на 15 декември са разгласени упоменатите остри реакции от непознато посолство - на Украйна, и от изтъкнат политик - на ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски. И късно вечерта същия ден - към 22.30 ч., Петър Волгин получава позвъняване от колежка. Тя го уведомява, че на идната заран, т.е. през днешния ден, в 8 часа се привиква изключително съвещание на Програмния съвет, който да гласоподава дали да не се спре изявлението. За това описа самият Волгин в ефира на предаването си, към този момент откакто беше оповестено решението за възбрана на изявлението. Мнението му е, че това решение е директно повлияно от политика Пеевски. Такова е и усещането, оставено в гилдията и в обществото.
Органите на БНР, несъмнено, са в правото си да взимат своите вътрешни решения по лично убеждение. Но с оглед мощния публичен отзив на тематиката и нарасналата сензитивност към въздействия от страна на политици върху една социална медия като БНР и върху работата на публицистите в нея, би трябвало да се даде по-ясна и обществена обосновка за възбраната на въпросното изявление.
Днес вечерта на уеб страницата на БНР се появи позиция на управлението на публичното радио, което " счита за неприемливи и изрично отхвърля опитите за интервенция в публицистичната политика на медията ". Посочва се: " Случаят с неизлъченото изявление на изключителния и пълномощен дипломат на Руската федерация Н. Пр. госпожа Елеонора Митрофанова не би трябвало да бъде употребен за политически цели и внушения. Решението стратегия " Хоризонт " да не излъчи изявлението с госпожа Митрофанова в предаването " Политически НЕкоректно " на 16 декември е взето в сходство с признатите правила за публицистичната активност в БНР и професионалните стандарти, в сходство с публичния интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. "
По-нататък в текста са посочени членове и точки от Етичния кодекс и от публицистичните стандарти на БНР, които съгласно Програмния съвет са били нарушени във въпросното изявление, и по тази причина то е било спряно. Не били спазени условията " интервютата да бъдат безпристрастни, да не наподобяват благосклонни към позицията на събеседника ", нито " правилата при отразяване на военни дейности и позиции на враждуващи страни ".
Трудно е да се реши дали е по този начин или не, откакто изявлението не е излъчено и не е налично за публиката. Но Петър Волгин увери в директен ефир, че са били спазени всички професионални и етични правила. Бил е обезпечен и плурализмът - в същото издание на предаването е трябвало да прозвучи и изявление с Елена Поптодорова, с цел да се показа и различна позиция. Покана за изявление от дълго време е била отправена и към посланика на Украйна Олеся Илашчук, като тя е трябвало да дефинира комфортна за нея дата - нещо, което по този начин и не е направено, само че поканата остава в действие, твърди също по този начин Волгин.
На този декор е неотложно да се чуят обществено и по-конкретните причини на Програмния съвет да гласоподава възбраната си, тъй като без това, единствено с изтъкване на точки и членове, тя мъчно може да бъде възприета иначе, с изключение на като цензура. Такова е и определението, което звучи в доста от реакциите на обстановката в журналистическите среди през днешния ден, в това число и от сътрудници със напълно разнообразни възгледи от тези на Петър Волгин.
Думата явно нервира управлението на БНР, още повече, че тя се чу през днешния ден и от политици. Цитираното към този момент мнение на управлението на радиото е много твърдо в това отношение: " Намираме внушенията за цензура за неприемливи и спекулативни. БНР като социална медия строго се придържа към правилата за независимост на словото, обективност и самостоятелност на медийното наличие и плурализъм на гледните точки при съблюдаване на най-високите професионални и етични стандарти ".
Факт е, че БНР в действителност си извоюва през годините престижа на може би най-демократичната, плуралистична и свободна медия у нас. Но тъкмо поради това БНР има в този момент и дълга да почисти неизбежно създалото се в многозначителната сянка на Делян Пеевски чувство измежду обществото и гилдията за сбъднат политически напън.
Да не пропущаме и за следващ път отправения от страна на политик (Пеевски) зов за самосезиране на Съвет за електронни медии " и другите регулаторни органи ", с цел да не се допуснела въпросната " провокация в националния ефир ". Председателят на Съвет за електронни медии Соня Момчилова неведнъж е призовавала политиците да се срещнат със закона, съгласно който Съвет за електронни медии няма в пълномощията си да стопира изявленията или излъчвания, както и политиците нямат право да дават сходни инструкции към самостоятелния регулатор. Тоест, когато го вършат, нарушават закона.
Днес Момчилова насочи следния апел към политиците: " Да се придържат към цивилизационните и цивилизовани правила на държание, като подсигуряват спазването на правилата на плурализъм и равнопоставен достъп до информация на публицистите. Използването на сходен поучителен и голословно изострен звук от политически лица и представители на политически обединения, както и желанието им да дефинират типа на въпросите и тематиките на публицистите, са печално известни практики от предишното, което за жалост добре помним. Всеки опит за възпрепятстване на медиите в осъществяване на публичната им задача е посягане върху свободата на словото ".
Посочвайки, че за нея не е изненада държанието на Делян Пеевски в тази ситуация, Соня Момчилова отбелязва още: " За мен е изненада може би забвението, в което изпадна стилът, по който господин Пеевски управляваше медийната си група. Това е по-неблагоприятно за медийната среда - това да забравим кой е той ".
Реакцията през днешния ден по проблема измежду необятен кръг публицисти демонстрира, че въпреки всичко гилдията не е не запомнила това. И че чувствителността ѝ към всяка форма на цензура няма по какъв начин да се потуши от неудоволствието на медии и органи, дали мотив за чувство, че я ползват.
Съюз на българските журналисти напълно споделя изразеното през днешния ден от ръководителя на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова мнение, че " радиото е мощно, когато приказва, а не когато се самозаглушава ". Няма по какъв начин да не се съгласим и с коментара на известната журналистка Миролюба Бенатова: " Това е пукотевица в крайници, както се споделя. И се назовава цензура. Независимо дали спряното изявление е на някой, който харесваме или не. "
Това е и единственото изявление на непознат дипломат, което е било неразрешено в миналото - този казус също не трябва да се отминава. България и Русия поддържат публични дипломатически връзки. И до момента в който това е по този начин, съветският дипломат в София и българският дипломат в Москва имат цялостното право да показват позициите на своите страни обществено и пред медиите.
Освен това, без значение от настъпилите изкривявания в медийната среда и забележимата за всички ни ограниченост в подтекста на войната в Украйна, разбирането за плурализъм, либералност и всестранна осведоменост продължава да е все същото, както постоянно - нужда обществото да бъде осведомено с всички позиции, гледни точки и тълкувания, без значение от пристрастията, благосклонностите, антипатиите или преобладаващите (гео)политически трендове. Ако това го няма, няма публицистика, няма независимост на информацията и мненията, няма народна власт.
Именно отстъплението от тези правила е същинският риск за националните ползи (за които се е изказал и Делян Пеевски), а не излъчването на изявление с публично упълномощен у нас непознат дипломат, взето от одобрен публицист.
Риск за националните ползи е и разигралото се тази седмица безчовечие с нарязването на части на централните фигури от паметника на Съветската войска в София, което е било и мотивът за неразрешеното изявление. Освен, че тези дейности на регионалната администрация са оспорвани по правосъден път и липсва изясненост за законовата им аргументираност, те провокират и отровна социална борба, която не може да докара до нищо положително, а единствено пропуква тежко националната непоклатимост.
Съюз на българските журналисти е срещу тези деструктивни трендове и държи всички противоречиви обстановки да се вземат решение посредством разговор, оптимално отворени и транспарантни публични разисквания и допитвания, законосъобразно, със съблюдаване на демократичните правила.
Потвърждаваме и нашето поредно отстояване на правата на публицистите и свободата на словото. Многократно през годините сме надигали глас в отбрана на всеки публицист, станал обект на напън, ограничаване или посягане, в това число и в отбрана на неведнъж атакувания, заглушавания и уволнявания Петър Волгин. Сега още веднъж удостоверяваме поддръжката си за правото му да показва свободно своето мнение и да упражнява свободно достойната журналистическа специалност. Както ще продължим да вършим същото и за всеки различен сътрудник. Нарушението на свободата даже и на един публицист е нарушаване на свободата на всички ни. Оставаме правилни на завета на платилия с живота си следването на своята журналистическа съвест Йосиф Хербст: " Никому в сгода, на никого на инат ".
Снежана Тодорова,
ръководител на УС на СБЖ
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ