Румъния се отдалечава от еврозоната
Публичният дълг на Румъния се доближава към оптимално допустимия предел от 60% от Брутния вътрешен артикул (БВП), според критериите от Маахстрихт, което в допълнение отдалечава страната от вероятността за приемане на еврото.
Това написа осведомителният уебсайт " Зиаре ", представен от Българска телеграфна агенция.
В края на май общественият дълг на Румъния е бил в границите на 52,6% от Брутният вътрешен продукт, нараствайки с 3,8% от Брутният вътрешен продукт по отношение на равнището от декември 2023 година, показва уеб сайтът, базирайки се на икономическото издание „ Зиарул финанчиар “. В края на май дългът е достигнал 172,6 милиарда евро, което съставлява нарастване с 1,9 милиарда евро по отношение на равнището му от края на април.
С този ритъм дългът на страната ще доближи в края на годината ниво от 58 %. Това е покрай оптималния предел, съгласно Договора от Маастрихт, за присъединение към единната европейска валута. Така Румъния в допълнение се отдалечава от вероятността за приемане на еврото, разяснява " Зиаре ".
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1,5% по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори. Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II. Същевременно дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от 2 процентни пункта лихвения % на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
През юни Европейската комисия уточни, че Румъния не дава отговор на условията за въвеждане на еврото. В показания тогава двугодишен Конвергентен отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе регистрирано, че Румъния не дава отговор на четири критерия - за ценовата непоклатимост, за обществените финанси, за обменния курс и за конвергенцията на дълготрайните лихвени проценти.
Наред с това, от 2020 година страната се намира в процедура за несъразмерен бюджетен недостиг.
Румъния завърши пандемичната 2020 година с бюджетен недостиг от 9,2% от Брутният вътрешен продукт, само че даже в предпандемичната 2019 година индикаторът бе 4%, т.е. над 3-процентната цел, напомнят локални медии. Правителството реализира неофициално съглашение с Европейската комисия за предприемане на ограничения за понижаване на недостига, а Европейска комисия се съгласи да не задейства процедура за прекъсване на еврофондовете.
Миналата година Румъния записва недостиг от 5,68%, който, съгласно Евростат, е бил един от най-високите в Европейски Съюз.
В годишния си отчет Фискалният съвет на Румъния, който е самостоятелна институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на държавното управление, предизвести, че бюджетният недостиг евентуално ще надвиши 7% от Брутният вътрешен продукт и съществува риск да се приближи до 8% от Брутният вътрешен продукт, защото новият закон за пенсиите, който планува преизчислението им от 1 септември, и нарастванията на заплатите в обществения бранш, ще провокират спомагателни разноски през втората половина на 2024 година.
Проектобюджетът за 2024 година планува цел за бюджетния недостиг от 5% от Брутният вътрешен продукт, съгласно националната методология и 4,9% от Брутният вътрешен продукт, съгласно европейската методология ESA 2010, отчитайки спад с 0,6 и надлежно с 1,77 процентни пункта по отношение на 2023 година.
Според Европейската комисия тази година Румъния може да чака стопански напредък от 3,3% като резултат от ускоряването на частното ползване и по-високите приходи. Европейска комисия чака инфлацията да продължи да понижава от 9,7 на 100 през 2023 година до 5,9 на 100 през 2024 година и 4 на 100 през 2025 година. От Брюксел обаче предизвестяват, че държавният недостиг ще нарасне до 6,9% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и до 7% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, поради увеличените разноски.
По-рано този месец министър председателят Марчел Чолаку разиска с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ново съглашение за бюджетния недостиг на Румъния. Страната възнамерява да подпише съглашение със идната Европейска комисия, предвиждащо реализиране на задачата за бюджетен недостиг от 3% в границите на 7 години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това написа осведомителният уебсайт " Зиаре ", представен от Българска телеграфна агенция.
В края на май общественият дълг на Румъния е бил в границите на 52,6% от Брутният вътрешен продукт, нараствайки с 3,8% от Брутният вътрешен продукт по отношение на равнището от декември 2023 година, показва уеб сайтът, базирайки се на икономическото издание „ Зиарул финанчиар “. В края на май дългът е достигнал 172,6 милиарда евро, което съставлява нарастване с 1,9 милиарда евро по отношение на равнището му от края на април.
С този ритъм дългът на страната ще доближи в края на годината ниво от 58 %. Това е покрай оптималния предел, съгласно Договора от Маастрихт, за присъединение към единната европейска валута. Така Румъния в допълнение се отдалечава от вероятността за приемане на еврото, разяснява " Зиаре ".
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1,5% по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори. Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II. Същевременно дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от 2 процентни пункта лихвения % на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
През юни Европейската комисия уточни, че Румъния не дава отговор на условията за въвеждане на еврото. В показания тогава двугодишен Конвергентен отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе регистрирано, че Румъния не дава отговор на четири критерия - за ценовата непоклатимост, за обществените финанси, за обменния курс и за конвергенцията на дълготрайните лихвени проценти.
Наред с това, от 2020 година страната се намира в процедура за несъразмерен бюджетен недостиг.
Румъния завърши пандемичната 2020 година с бюджетен недостиг от 9,2% от Брутният вътрешен продукт, само че даже в предпандемичната 2019 година индикаторът бе 4%, т.е. над 3-процентната цел, напомнят локални медии. Правителството реализира неофициално съглашение с Европейската комисия за предприемане на ограничения за понижаване на недостига, а Европейска комисия се съгласи да не задейства процедура за прекъсване на еврофондовете.
Миналата година Румъния записва недостиг от 5,68%, който, съгласно Евростат, е бил един от най-високите в Европейски Съюз.
В годишния си отчет Фискалният съвет на Румъния, който е самостоятелна институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на държавното управление, предизвести, че бюджетният недостиг евентуално ще надвиши 7% от Брутният вътрешен продукт и съществува риск да се приближи до 8% от Брутният вътрешен продукт, защото новият закон за пенсиите, който планува преизчислението им от 1 септември, и нарастванията на заплатите в обществения бранш, ще провокират спомагателни разноски през втората половина на 2024 година.
Проектобюджетът за 2024 година планува цел за бюджетния недостиг от 5% от Брутният вътрешен продукт, съгласно националната методология и 4,9% от Брутният вътрешен продукт, съгласно европейската методология ESA 2010, отчитайки спад с 0,6 и надлежно с 1,77 процентни пункта по отношение на 2023 година.
Според Европейската комисия тази година Румъния може да чака стопански напредък от 3,3% като резултат от ускоряването на частното ползване и по-високите приходи. Европейска комисия чака инфлацията да продължи да понижава от 9,7 на 100 през 2023 година до 5,9 на 100 през 2024 година и 4 на 100 през 2025 година. От Брюксел обаче предизвестяват, че държавният недостиг ще нарасне до 6,9% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и до 7% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година, поради увеличените разноски.
По-рано този месец министър председателят Марчел Чолаку разиска с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ново съглашение за бюджетния недостиг на Румъния. Страната възнамерява да подпише съглашение със идната Европейска комисия, предвиждащо реализиране на задачата за бюджетен недостиг от 3% в границите на 7 години.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ