Белоглав лешояд
Птиците се отличават с голямо многообразие. До необикновено красивите представители на птичето царство се подреждат и нелицеприятни представители. Такава птица е лешоядът. Той е описван като плешив и чудноват. И това е изцяло справедливо.
Макар да провокира омерзение, а не удивление, лешоядът е потребна птица и не инцидентно при започване на септември хората означават интернационалния ден на лешояда.
Общото наименование на тези дневни грабливи птици свързва родове от огромното Ястребово семейство, които са обединени главно от вида храна, която употребяват, а това е мършата и някои външни белези. Сред тях много известен е белоглавият лешояд, който населява и територията на България. Заради изгодите от него, той заслужава внимание, макар нелицеприятната си същина.
Класификация и разпространяване на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд е с научно наименование Gyps fulvus и е една от най-едрите дневни грабливи птици, познати у нас. Тя е характерен представител на своя тип. Принадлежи към фамилията на ястребите и разреда на Соколоподобните хищни птици.
Етимологията на научното наименование идва от гръцкото gups, което в превод е лешояд и латинското fulvus, което насочва към кафявия цвят на оперението му.
Белоглавият лешояд е палеарктичен тип, който гнезди в южните елементи на Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия, Казахстан.
Белоглавият лешояд в България е малоброен, предпазен тип, който скита в Южна България и мигрира по Черноморието и по Софийско поле.
Видът белоглав лешояд има антична история. Открити са фосили от късния плиоцен отпреди 2, 25 милиона години по нашите земи. Костните остатъци принадлежат на евентуален предледников предходник на днешния белоглав лешояд.
Как наподобява белоглавият лешояд?
Белоглавият лешояд е едра птица, която не може да остане незабелязана. Подобно на соколите. Дължината на тялото му е от 100 до 110 сантиметра, а размахът на крилете доближава до 270 сантиметра. Теглото им е към 8 кг приблизително.
При възрастните птици главата, която е относително дребна, е покрита с четинести жълто-белезникави перца, а към шията има пай бял пух. В основата на шията късите пуховидни пера образуват бяла якичка, прекратена начело.
Гърбът и крилата на белоглавия лешояд са пясъчно сиви. Маховите пера и тези на опашката са черни.
Гушата и предната част на гърдите са обагрени в мрачно жълто- кафяво, а коремът е по-светло.
Шията му е гола и при хранене се оцветява в алено от кръвта на плячката. Лешоядът мирише тежко и неприятно и притегля хиляди инсекти, които кръжат към останките.
Клюнът на белоглавия лешояд е в сив цвят, стигащ до светложълто. Той е закривен под формата на кука и е предопределен за рязане на трупове.
Краката му са сиви, а ирисите са от тъмнокафяви при по-младите, до жълти при възрастните екземпляри.
Главите на младите белоглави лешояди са покрити с гъст и недодялан пух. Якичката при тях е от по-тъмни ръждиви пера.
Тялото от всички страни е покрито с едноцветни ръждивокафяви пера. Маховите и опашните им пера са черни като при възрастен лешояд.
Ирисът е черен и последователно избледнява до орехово кафяво с времето.
По земята белоглавият лешояд стъпва върху едва развити крайници с тъпи нокти, които са му опората за поддържане на равновесието. Зле приспособените нокти не вземат участие в самото хранене.
Храносмилателният уред е съкратен единствено до 3 метра, само че носи толкоз мощна киселина, която унищожава всяка бактерия в храната.
Местообитания на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд избира обширните скалисти места в проломите, ждрелата, отвесните земни откоси на речните долини, равнини или планини в субалпийския регион.
Важно изискване за избор на местообитание на лешояда е съществуване на открити пространства за търсене на храна и реализиране на реещ полет. Степите, полупустините, саваните, лесостепите и субалпийските и алпийските зони без съществуване на залесяване.
Тези птици отбягват настойчиво блатата, езерните и влажните зони. Нуждае се от непрестъпни скали за превозване на нощта. Живее тук-там до 2500 метра надморска височина.
Топлите и слънчеви зони са му обичани, само че се оправя добре и на средиземноморски зимни температури при изискване, че има съществуване на храна за белоглавия лешояд.
Особености на белоглавия лешояд
В избрани стадии на своето развиване белоглавият лешояд е достигнал до оформяне на избрани качества, сплотяващи птиците, които се хранят с мърша.
Острият и закривен клюн отваря всяка кожа и дава достъп до вътрешните органи. Човката може да разделя кости и да раздира месото на избрани части. С нея отстранява и всички фрагменти, съставляващи мускулната тъкан на мъртвото животно, с което се храни.
Силната шия е покрита няма нормалното оперение на птиците, а е покрита с пух. Тази специфичност дава преимущество при обработка на трупове. Кръвта и дребните части месо попадат по -надолу, много зад повърхността, която влиза в натрупа на жертвата.
Хранене на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд е хищна птица, въпреки че храната му състои от мърша. Само в изключителни случаи той получава прясно месо, единствено когато успее да нападна малко животно, или да улови слаба жертва. Храната включва дребни бозайници, гущери и други рептили, жаби, рибки и други
Той избира труповете на разнообразни копитни животни, които ловко държи с добре приспособената си човка.
Когато слънцето стартира да затопля, ятата лешояди се издигат във въздуха да търсят храна. Когато се движи, стадото стартира да се разпада на по-малки групи и на обособени човеци. Те имат остро зрение и виждат плячката отдалече.
По време на полет лешоядът държи топлите въздушни течения. Въпреки че се разпръскват в разнообразни направления, те не губят зрителен контакт един с различен. Така патрулират големи територии.
Когато някой открие плячка, той стремглаво потегля надолу, а останалите, виждайки маневрата му, бързо се причисляват към него.
В ятото има подчиненост. Първи стартира да се храни лидерът. Той разпорва кожата и вкарва главата си в натрупа. Чак тогава останалите могат да се причислят към него.
Размножаване на белоглавия лешояд
Белоглавият лешояд доближава зрялост на 5 години, от време на време на 7. Те са моногамни птици и остават дружно през целия си живот.
Белоглавите лешояди строят гнездата си на недостъпни места, нормално покрай зоните за хранене.
Поставят гнездото във вдлъбнатини, постоянно закътани от върха, а от време на време и надълбоко в скалата.
Размножаването при белоглавите лешояди стартира от месец януари, когато женската снася единствено 1 яйце. Майката се грижи с доста внимание за яйцето и го пази от птиците, изключително от гарваните.
Мътенето се прави и от двете птици и продължава от 42 до 50 дни.
Пилето се излюпва изцяло голо, лишено от пух и пера. За пилето се грижат и двамата родители и го хранят с храната, която е в стомасите им и те я повръщат. Храната е полусмляна и е подобаваща за пилето. Първите опити за овакантяване на гнездото стартират на 90 дни, само че дребното остава в гнездото за интервал от 4 месеца.
Някои обстоятелства за белоглавия лешояд
Тези птици заобикалят срещата с индивида, без значение че храната им от време на време се намира наоколо до човешките обиталища.
Когато се прибират за нощуване, белоглавите лешояди правят специфична гала като летят към мястото за нощуване и по-късно всеки заема избраното му място.
Тези птици се събират в колонии от 20-30 индивида.
Преди чифтосване тези птици също извършват танц със комплицирани каскади.
