Белоглав Oрел
Птицата, която вдъхва почит и почитание у индивида, е орелът. Заради интелигентността му, безпогрешното му око, поради това, че е владетел във въздуха. Това е правилно, само че има още една причина, заради която орелът заслужава респекта към него. Той е единственото божие създание, което може да удължава живота си. Наистина Творецът му е дал дарба, която не има никой различен и това надали е инцидентно.
Тези горди птици са към 60 типа и измежду тях едни от най-известните са белоглавите орли. Наричат ги още плешиви. Създава се малко неправилна визия от това наименование. В реалност те не са плешиви. Перата по главите им са бели.
Как наподобява белоглавият орел и какво е особено да него е въпрос, който би си задал всеки човек, който има интерес към тези красиви птици.
Произход на белоглавия орел
Белоглавият орел носи латинското название Haliaeetus leucocephalus и е една от грабливите птици в Северна Америка. Птицата е сложена в рода Haliaeetus, т.е. морски орли поради метода си на хранене и получава както общите си, по този начин и характерните имена от отличителния тип на главата на възрастния. Думата плешив в британското име е с по-стар смисъл на думата бял, а не значи без коса. Белите пера на главата в контрастност с тъмното тяло са първото нещо, което прави усещане във типа на орела и оттова идва названието му.
Името на рода Haliaeetus е ново латинско, то е романизирано наименование от старогръцкото морски орел, а характерното име също идва от старогръцки и е със същото значение- с бяла глава.
Има два приети подвида на белоглавия орел-северен и южен.
Карл Линей го разказва през 1776 година в труда си Sistema Naturae.
Северният подвид е по-голям от южния.
Плешивият орел образува видова двойка с белоопашатия орел на Евразия. Тази двойка се състои от белоглав и жълтокафяв тип с почти идентичен размер. Белоопашатият орел има по-бледо кафяво оперение на тялото. Двата типа запълват една и съща екологична ниша в съответните им обхвати. Двойката се разминава с други морски орли най-късно при започване на ранния миоцен, към 10 милиона години преди Христа.
Местообитания на белоглавия орел
Естественият ареал на белоглавия орел обгръща по-голямата част на Северна Америка, в това число по-голямата част на Канада, всички континентални съединени щати и Северно Мексико. Това е единственият морски орел, ендемичен за Северна Америка.
Заемат разнообразни местообитания от залива на Луизиана до пустинята Соноран и широколистните гори на Квебек и Нова Англия, единствено северните птици мигрират, а южните остават в местообитанията си през цялата година. Поради повишаването на популацията в този момент този тип орел гнезди във всички щати и провинции на Съединени американски щати и Канада.
По време на размножителния сезон белоглавият орел се среща безусловно на всевъзможни местообитания на влажни зони като морски крайбрежия, реки, огромни езера, блата или други водни тела с обилие от риба.
Той нормално търси иглолистни или други твърди дървета за кацане и гнездене. Видът е по-малко значим обаче от височината, местоположението и състава на дървото. От значение е изобилието на огромни дървета, заобикалящи водното тяло. Дървото би трябвало да е с добра видимост, открита конструкция и непосредственост до плячка.
Как наподобява белоглавият орел?
Размерът на белоглавия орел варира според от местоположението и най-често дава отговор на изискването, че колкото по-далече е от Екватора, толкоз по-голям е размерът. Дължината му се движи в рамките на 70-102 сантиметра. Размахът на крилете е сред 1.8 и 2.3 метра. Теглото им е сред 3 и 6.3 кг. Женските са към 25 % по-големи от мъжките.
Размерът на човката е извънредно изменчив, защото някои северни типове могат да имат два пъти по-голяма дължина на човката спрямо южните. Средно става въпрос за 6, 83 сантиметра размер.
Младите плешиви орли се отличават от златния орел, единствената друга доста едра птица, която не е лешоядна. Плешивите орли имат по-голяма изпъкнала глава с по-голям клюн, по- прави крила и пера, които не покриват изцяло краката. Златният орел се отличава с оперение в по-топъл кафяв цвят спрямо млад плешив орел, с червеникаво-златист кръст на тила и мощно противоположен набор от бели квадратчета на крилото.
Друга отличителна линия на младия белоглав орел пред възрастния е черно-жълтия клюн, до момента в който при възрастния е изцяло жълт.
Плешивият орел се е смятал за най-голямата граблива птица в Северна Америка. Единствената по-голяма птица в ареала е калифорнийският кондор.
Продължителността на живота му е към 30 години.
С какво се храни белоглавият орел?
Тази хищна птица е главно месоядна, като е способна да употребява огромно многообразие от плячка. В целия обсег на типа рибата включва огромна част от диетата на орела. С изследване на питателните привички на този тип орел е открито, че рибите са 56 % от храната, птиците са 28 % от менюто, бозайниците са 14 % и още 2 % остават за друга плячка.
Известно е, че повече от 400 типа животни са включени в листата на менюто на белоглавия орел, което е доста повече от това, което яде белоопашатият орел в Европа. Рибите са най-малко 100 типа, включително най-често в храната участват сьомгата, пъстървата, херингата, сомовете.
Известно е, че орлите оставят след себе си част от убитата плячка, по тази причина постоянно са следвани от други типове, които се възползват от нея.
От птиците в храната на белоглавия орел най-често се срещат водни жители, съвсем 80 % от птичата храна. Тук орелът дебне към 200 типа птици - патици, чапли, гъски, чайки и други.
Сред плячка от бозайници се открояват зайци, земни катерици, еноти, бобри, опосуми, броненосци, дребни тюлени.
Този тип орел се спуска надолу и измъква рибата от водата. Храни се като я държи с ноктите на единия си крайник и с ноктите на другия къса месо. Белоглавите държат и върха за най-тежка плячка, пренасяна в миналото от летяща птица. Захващащата им мощ е 10 пъти по-голяма от човешката. В надпреварите за храна те преобладават над други рибоядни и хищници.
Размножаване на белоглавия орел
Белоглавият орел гнезди на дърветата, само че височината, на която ще бъде позиционирано дървото се избира съгласно това дали се намира в блатиста околност или на твърда земя.
Ако е в тресавище с мангрови дървета, тогава гнездото може да е на 6 метра височина, само че в случай че е на настоявам земя, то би трябвало да е на височина от 16 до 38 метра.
Дърветата или гората, употребявани за гнездене би трябвало да имат зелен балдахин не повече от 60 % и да са наоколо до вода. Повечето гнезда са на към 200 метра от водно тяло.
Гнездата нормално са доста огромни, с цел да компенсират размера на птиците. То е 4 метра на 2, 5 метра, само че тежи съвсем 1 звук. То се построява 1 до 3 месеца преди снасянето на яйцата.
Птиците са моногамни и стартират размножаването си на към 5 години.
Те имат по 1 люпило годишно с 1 до 3 яйца в него. Много от яйцата не оцеляват, а последното излюпено малко нормално е убито от братята/сестрите си, които са преди него.
Инкубацията трае 35 дни, а дребното тежи към 60 грама. За новородените се грижат и двамата родители, въпреки че главната тежест пада върху женската. Между 8 и 14 седмици са нежни на дребното, с цел да е в положение да напусне гнездото. Някои не престават зависимостта си още 4 до 11 седмици.
Факти за белоглавия орел
Тази птица е изобразена на множеството публични печати на Съединени американски щати, в това число президентския щемпел, президентския байрак и други щатски знамена.
Плешивият орел е свещена птица за някои месни индиански нации, а перата са централна декорация в доста свещени ритуали.
Забранено е да се държат орли за соколарство.
За да се държи орел в плен би трябвало особено позволение.
