Птица и кебап от свинското месо присъстват на трапезата в

Птица и кебап от свинското месо участват на трапезата в новогодишната нощ във Варненско.

Това сподели Диана Тодорова, организатор в Етнографския музей във Варна.

„ Европейските нации стартират да честват 1 януари като начало на годината в края на 16 век. Дотогава началото на годината се е отбелязвало с Коледа, Възкресение или Благовещение. Вярата в магията на първия ден от годината е присъща за съвсем всички нации. Обичаите на съвсем всички европейски нации за 1 януари са обединени точно от концепцията за сполучлива и щастлива нова година “, уточни Диана Тодорова.

Тя добави, че първият ден на новата година се назовава „ Сурваки “, едно название, което съвсем сме не запомнили през днешния ден. „ Сурва “ или „ Васильовден “ се назовава още и празнуването му има фамилен темперамент, добави Диана Тодорова.

„ Вечерта против Сурва, на 31 декември, се поставя също богата софра. За разлика от Коледа, тук към този момент се поставят и локални ястия. Разбира се, може да има още веднъж варен фасул, жито или сърми, само че те към този момент могат да са с месо. Във Варненско да вземем за пример се прави кебап от свинското месо. Задължително е на новогодишната софра да участва птица – кокошка, петел, а в града може и патица “, сподели Диана Тодорова. На новогодишната софра се поставя още баница с шансове.

„ Вече и на село, и в града наричанията са малко по-различни. Освен дряновите клончета с друг брой пъпки, могат да се сложат въгленче, сламка, фасул. Ако на село те се назовават за равнищата, лозето и добитъка, в града могат да се сложат и други наричания – за учебно заведение, за триумф, шанс, пътешестване. В града Нова година може да излезе и отвън фамилията, т.е. не е единствено затворена в фамилния кръг “, изясни Диана Тодорова. Трапезата против Сурва също се прекадява, както и на Бъдни вечер, а залците от питата могат да се сложат под възглавницата с това наричане, че който сънуваш, за него ще се ожениш.

Източник: ИА Фокус