Психолозите казват, че страхът от смъртта живее във всеки един

Психолозите споделят, че страхът от гибелта живее във всеки един от нас, даже и да не го осъзнаваме.   И, почтено да си кажем, в действителност има от какво да се опасява човек сега когато умира и няколко часа по-късно, прецизират те. Покойникът осъзнава, че е починал, обявиха американски учени след дългогодишни наблюдения. Оказало се, че даже и след прекъсването на сърцето, хората се намират в схващане и усещат света към тях. Те могат да чуват и виждат другите, само че тялото тялото към този момент не им се подчинява, разбра КОЧ. Работата е в това, че в преобладаващото болшинство от случаите лекарите засичат времето на гибелта сега, в който сърцето стопира. От този миг кръвта стопира да постъпва в мозъка и работата му стартира да се забавя. Забавя се, само че не стопира. Смъртта на невроните може да отнеме няколко часа след гибелта на сърцето. И през цялото това време мозъчната кора постепенно, само че ще работи. А индивидът ще усеща. С това се изяснява и обстоятелството, че след клинична гибел съвсем 50% от хората могат да опишат за прекарванията си, а някои – даже да преразказват диалозите на лекарите. Някои пациенти оповестяват, че като че ли са паднали в клопката на личното си тяло: разбирали са всичко, което става към тях, само че не са можели даже да си помръднат пръста. Ад и парадайс в главата Какво тъкмо усещат умиращите? За да разберете това, оказват помощ още веднъж разказите на пациенти за клинична гибел. Така учените съумяват да обобщят 7 съществени сюжета на предсмъртните чувства: Страх Емоциите на пациента в последните мигове от живота му варират от страховитото до приятното. Някои оповестяват, че са „ били дърпани надълбоко под вода “ или наказани на изгаряне, други – за чувство на мир и успокоение. Някои видели лъвове и тигри, до момента в който други „ се къпели в лъчите на ярка светлина “. Някои от пациентите са се срещнали с умряли свои родственици, а други чувствали, че се отделят от личните си тела Учените считат, че формата на халюцинации зависи от житейския опит и убежденията. Така да вземем за пример, индийците виждали Кришна, а американците – Исус Христос.Боли ли в действителност гибелта? Австралийски специалисти настояват, че мъчителната гибел е доста рядко събитие. Много по-често хората преди гибелта си се оплакват от отмалялост, бодърствуване и проблеми с дишането. Те също по този начин означават, че тези признаци стават все по-слаби и по-слаби при приближаването на гибелта. А учени от Съединени американски щати споделят, че умиращите хора се опасяват от гибелта доста по-малко от живите и здравите. Авторите са изследвали блоговете на неизлечимо заболели пациенти. Оказа се, че думите „ благополучие “ и „ обич “ се срещат в тях доста по-често от думите „ боязън “, „ смут “, „ паника “. Подобни резултати са получени и при проучването на последните думи на наказани на гибел. Те са били съпоставени с думите на хора, които били помолени да си показват, че са обречени на гибел. Оказало се, че думите на същинските пандизчии са доста по-малко отрицателни от тези на хора, които не са били застрашени от гибел в близко бъдеще. И двата опита демонстрират, че умиращите хора по-често мислят за смисъла на живота, религията и фамилията, а не за самата гибел.