Магията: наистина ли всички вярваме в нея?
Психолози считат, че всеки - даже и най-големият песимист измежду нас - крие в себе си ирационални вярвания.
Те обаче не ни пречат. Напротив, тези неизкореними привички на мозъка са една от аргументите за сполучливата еволюция на човешкия тип.
В книгата си " Седем закона на магическото мислене " психологът Матю Хътсън обобщава десетилетия проучвания, с цел да разпознава свърхествените вярвания, които всички " по природа " споделяме, и да открие за какво са се развили те.
Ако би трябвало да избирате сред якето на най-хубавия си другар и това на сериен палач, кое ще облечете? Дори да наподобяват изцяло еднообразно и да се изпрани хиляди пъти, малко на брой биха носили дреха, обличана от безсърдечен умопобъркан. Да не приказваме за милионите, които някои хора дават, с цел да се снабдят с употребяваните движимости на звезди.
Смятаме, че предметът носи същността на индивида . Според някои учени това необичайно чувство се е развило като метод да се предпазваме от микроби. Не сме имали визия какво са, само че постоянно е било значимо да знаем кой се е докосвал до храната ни и е обличал облеклата ни.
" Ако си помислите нещо и по-късно то се случи, се чувствете ненапълно виновни за него " , споделя Хътсън.
Това ирационално възприятие е резултат от метода, по който схващаме причинно-следствената връзка. Ако А се случи преди В и няма друга явна причина за В, считаме, че А е предизвикало В.
Прилагаме същото предписание даже тогава, когато А е просто мисъл. Тази привидна логичност се заздравява всякога, когато " мислим положително ". Представяме си сполучлив резултат, да вземем за пример по какъв начин вкарваме панер, това покачва самоувереността ни и - топката се плъзва в мрежата.
