Всички вярваме в магии
Психолози считат, че всеки - даже и най-големият песимист измежду нас - крие в себе си ирационални вярвания.
Те обаче не ни пречат. Напротив, тези неизкореними привички на мозъка са една от аргументите за сполучливата еволюция на човешкия тип.
В книгата си " Седем закона на магическото мислене " психологът Матю Хътсън обобщава десетилетия проучвания, с цел да разпознава свръхестествените вярвания, които всички " по природа " споделяме, и да открие за какво са се развили те.
Ако би трябвало да избирате сред якето на най-хубавия си другар и това на сериен палач, кое ще облечете? Дори да наподобяват изцяло еднообразно и да се изпрани хиляди пъти, малко на брой биха носили дреха, обличана от безсърдечен умопобъркан. Да не приказваме за милионите, които някои хора дават, с цел да се снабдят с употребяваните движимости на звезди.
Смятаме, че предметът носи същността на индивида . Според някои учени това необичайно чувство се е развило като метод да се предпазваме от микроби. Не сме имали визия какво са, само че постоянно е било значимо да знаем кой се е докосвал до храната ни и е обличал облеклата ни.
" Ако си помислите нещо и по-късно то се случи, се чувствете ненапълно виновни за него " , споделя Хътсън.
Това ирационално възприятие е резултат от метода, по който схващаме причинно-следствената връзка. Ако А се случи преди В и няма друга явна причина за В, считаме, че А е предизвикало В.
Прилагаме същото предписание даже тогава, когато А е просто мисъл. Тази привидна логичност се заздравява всякога, когато " мислим положително ". Представяме си сполучлив резултат, да вземем за пример по какъв начин вкарваме панер, това покачва самоувереността ни и - топката се плъзва в мрежата.
Усещането, че всичко има причина лежи в основата на доста от човешките вярвания. И то е предпазен механизъм.
Склонни сме да мислим, че всичко е основано предумишлено. Отчасти това е тъй като човек постоянно е търсил следи от други настоящи същества, хора или животни. Свикнал е да приема, че в случай че нещо се е случило, то е било породено. Причинителят може да е незабележим - Бог или Вселената, която има схващане.
Да си измислим фиктивен активист е било по-безопасно за оцеляването ни, в сравнение с да пропуснем нечие наличие.
По думите на антрополога Стюарт Гътри: " По добре да объркате камък с мечка, в сравнение с мечка с камък. "
Малко от актуалните западни хора практикуват вуду магия. Но редица опити демонстрират какъв брой е мъчно да разрежеш фотография на обичан човек или даже играчка от детството.
Вуду куклата или изображението на даден обект се сблъсква с визия ни за самия обект . Мисълта, че нараняваме облика, ни кара да усещаме, че това се случва и с оригинала.
Повечето от нас вършат всичко допустимо да бъдат да рационални. Но магическото мислене, с което сме се развили, евентуално постоянно ще остане част от нас.
Източник: LifesLittleМуsteries
