Само 80% от хората могат да възприемат тази оптична илюзия и никой не знае защо
Психолози изследват една нова оптична заблуда, която е толкоз мощна, че даже подлъгва несъзнателните рефлекси на очите и мозъка. Колкото и да е необичайно, наподобява, че единствено 80% от хората я възприемат изцяло и откривателите не са напълно сигурни за какво това е по този начин.
Оптичната заблуда се състои от черни точки на бял декор, като в центъра се намира една размазана черна дупка. Ако се вгледате в черното леке, евентуално ще ви се стори, че формата му се уголемява.
Психолози от Университета в Осло в Норвегия откриват, че илюзията на „ разширяващата се дупка “ излъгва мозъка ни толкоз дейно, че даже кара зениците на доста от хората да се уголемяват, с цел да пропуснат повече светлина (все едно се придвижвате из тъмна среда).
Същевременно когато дупката е оцветена, оптичната заблуда кара зениците да се свият – като че ли се приспособяват към по-ярка светлина.
„ Илюзията на „ разширяващата се дупка “ е извънредно динамична – кръглото леке или сенчестият градиент в центъра основава едно сензитивно чувство за оптичен поток. Сякаш наблюдаващият се движи към дупка или тунел “, споделя Бруно Лаенг от катедрата по логика на психиката към Университета на Осло и водещ създател на изследването, оповестено във.
По време на своето проучване екипът демонстрира „ разширяващата се дупка “ на 50 души с обикновено зрение и ги подканва да дефинират в каква степен възприемат илюзията. Междувременно откривателите мерят придвижванията на очите им, както и несъзнателното стесняване и разширение на зениците им.
Изследователите не са сигурни за какво, само че не всички участници съумяват да възприемат илюзията. Около 14% от хората споделят, че не виждат илюзорното уголемение, когато дупката е черна, до момента в който 20% - когато е цветна.
Нещо повече, колкото по-силен е докладваният резултат на илюзията, толкоз по-голяма е смяната в зениците. При хората, които не я възприемат, не се следят промени в зениците.
Според откривателите това проучване хвърля повече светлина върху метода, по който мозъкът и очите откликват на образна стимулация. То демонстрира, че разширението и свиването на зениците ни не се управлява само от действителните промени в нашата физическа среда, само че и от въображаемото ни разбиране за нея.
Източник: IFLScience
