Психолози наблюдават сериозен ръст на хората с хранителни разстройства у

Психолози следят сериозен растеж на хората с хранителни разстройства у нас, оповестява Bulgaria On Air. По техни данни става дума за близо 500 000 души, а най-засегнати са младежите.

„ Хранителното разстройство е съществено заболяване по вида на подвластните разстройства. Човек става напълно подвластен от това по какъв начин се храни, с какво се храни, в един миг стопира въобще да се храни, или се храни и стартира да повръща принудително храната. Това е заболяване, което изисква своевременна интервенция, тъй като е второ по причиняване на смъртност след зависимостите от опиати “, разяснява психологът Полина Василева.

Анорексията и булимията са измежду най-разпространените хранителни разстройства, само че те надалеч не са единствените.

„ Имаме много висок растеж на прочувственото хранене. Това е едно такова погазване за да запълним вътрешните празноти. Имаме хиперфагия, която е затлъстяване. Имаме модерното заболяване – орторексията, която е фикс идея по здравословно хранене “, уточни Василева.

За диетолога доктор Анна Йорданова в обществените мрежи не се виждат съвършени тела, а по-скоро се оказва, че са направени с фотошоп.

" Това се е наложило като трендове в доста бизнеси, които също имат полза ", счита диетологът.

Според доктор Йорданова културата на хранене в България, само че и по света, не е добра, а в последните години става все по-лоша.

„ Когато аз започнах да изучавам хранене, не беше толкоз известно. Все повече това нещо придобива известност. Орторексията да вземем за пример, е значителен проблем сега, тъй като се стартира една наклонност. Това са доста тежки психични контузии, които надлежно водят до тези резултати “, акцентира диетологът.

Причините за питателните разстройства постоянно се крият в ниската самокритика на един човек, или в далечни контузии.

„ Ако ще търсим аргументи, при хората, които целят посредством ограничаване или хранителни режими да преобразят себе си, те са по-дълбоки. Обикновено се коренят в ниска самокритика и далечни контузии от предишното им, още от детството. В едно утвърждение, което те неистово търсят по всякакъв начин и отвред, което значи, че някъде обратно във времето то им е липсвало. Тук се изисква дълбока лечебна работа “, отбелязва психологът Полина Василева.

По нейни думи при един човек със крепко самочувствие обществените мрежи не биха повлияли толкоз съществено върху самооценката му.