Психоложката на Локомотив (Пловдив) Илияна Димитрова говори говори пред клубния

Психоложката на Локомотив (Пловдив) Илияна Димитрова приказва говори пред клубния уебсайт по отношение на спецификите на нейната работа. Тя показа в изявление какви проблеми най-често се срещат при децата и юношите, по какъв начин се отразява на един състезател обществена изолираност, както и какви типове техники ползва. Вече към 8 месеца си част от фамилията на Локомотив. Как оценяваш работата си досега в клуба? – Първо желая да кажа, че извънредно доста се веселя, че сериозен клуб като Локомотив е помислил за психическата подготовка на спортистите като значима част от цялостната сложна подготовка, която в доста тимове бива подценена и спортните психолози се търсят единствено при основала се отрицателна обстановка. Във футбола сме очевидци на все по-високи условия към душeвността и личността както на състезатели, по този начин и на треньори. Все по-често следим по какъв начин мачовете се вземат решение на психическо равнище. Моята работа се показва в това да приготвя играчите и техните наставници да се оправят с непрекъснато зараждащите справедливи и субективни компликации. Няма значение какво мисля аз за работата ми, а противоположната връзка, която получавам от треньори, родители, както и от самите състезатели. Това приказва задоволително за работата ми. Чувството е неописуемо, когато някой от наставниците ми каже „ Това дете преодоля казуса, стартира да демонстрира най-хубавото, на което е кадърен. “ Мога да се похваля с от ден на ден такива случаи. Трудно ли се работи с младежи, какви са най-често срещаните проблеми при тях? – Когато работата е наслаждение, не би следвало да е мъчно. Работя както с най-мъничките в клуба и техните родители, по този начин и с юношите, треньорите, също по този начин и с мъжкия тим, при потребност. Проблемите най-общо бих ги разделила на справедливи (публичност, медии, упования, почитатели и т.н.) и субективни (свръхмотивация, липса на мотивация, боязън от крах, предсъстезателна тревога, нерешителност, липса на самочувствие, „ мислене за грешката “, когнитивни изкривявания и т.н.). Техниките, които употребявам са най-разнообразни и са съобразени с самостоятелните потребности на съответния играч. Най-често употребяваните и потвърдили се техники са автогенната подготовка, прогресивната мускулна релаксация, визуализация, идеомоторната подготовка, когнитивните техники, които подчертават на връзката сред мислене, страст и държание, дихателни извършения и доста други. Когато работя отборно преди съревнование, психическата подготовка е ориентирана към реализиране на екипност, единодушие, групова успеваемост и оптимална подготвеност за съревнование. Как се е отразила насилствената изолираност и какви последици може да има тя за състезателите? – По време на изолацията бях в деен контакт със спортисти, треньори и родители. Пандемията оказа въздействие не просто върху спорта, а върху човечеството като цяло. Няма по какъв начин рестриктивните мерки да не окажат въздействие на душeвността. Всичко е обвързвано с самостоятелния запас за справяне и с акомодацията. Даваш ли някакви насоки на децата да работят у дома? И дали ги съблюдават? Има доста техники, които ползват у дома. Нещата, които ги изучавам, оказват помощ освен във футбола, само че и в живота като цяло, в междуличностните връзки, в учебно заведение, в спешни обстановки и така нататък Децата сами желаят да идват, тъй като виждат напредъка. Сравняват себе си преди със себе си в този момент. Няма нищо по-мотивиращо от това да виждаш напредък по пътя към твоята фантазия.