Психологията на гнева е, че ти си искал нещо и

Психологията на гнева е, че ти си желал нещо и някой ти е попречил да го получиш. Някой е пристигнал като спънка, като блокаж. Цялата ти сила е била ориентирана да получиш нещо и някой е блокирал тази сила. Не си съумял да получиш това, което си желал.
Така фрустрацията става яд и този яд среща индивидът, който е разрушил твоята опция да задоволиш желанието. Ти не можеш да се предпазиш от гнева, тъй като гневът е непряк резултат, само че ти можеш да направиш нещо, тъй че да не се доближава до този непряк резултат.

В живота запомни едно нещо: в никакъв случай недей да желаеш нещо толкоз интензивно като че ли е въпрос на живот и гибел. Бъди малко палав.
Аз не споделям да спреш да искаш – тъй като това ще се трансформира във вътрешно угнетяване. Това, което споделям, е да искаш, само че да си позволиш това предпочитание да бъде игриво. Ако можеш да го удовлетвориш – добре. Ако не можеш, евентуално не е било вярното време и, може би – идващия път? Започни да се учиш на изкуството на играещия.

Ние се идентифицираме толкоз доста с желанието, че когато то е блокирано или предотвратено, нашата лична сила става огън, изгаря ни. В това положение на съвсем безумство, човек може да направи съвсем всичко, за което по-късно ще съжалява. Може да докара до серия от събития, в които след това да бъде впримчен целия му живот. Точно това е повода от хилядолетия да се споделя: „ Освободи се от желанията ". Но това значи да желаят от теб нещо нечовешко. Дори хората, които са ти споделили „ Стани без стремежи " също ти дават претекст, предпочитание: в случай че ти се освободиш от желанията ще постигнеш последната независимост – свободата на мокша, на нирвана. Но това също е предпочитание. Ти сигурно можеш да потиснеш едно предпочитание поради някакво по-голямо предпочитание, и ти даже може да забравиш, че все пак си същия човек. Сменил си единствено задачата...

Дори и смирението може да се окаже трик на егото. Човек би трябвало да бъде доста безсънен. Ти не би трябвало да се опитваш да спреш гнева. По никакъв метод не би трябвало да държиш гнева под надзор, тъй като той ще те изгори, ще те унищожи. Това, което аз споделям, е да отидеш до корените. А коренът е постоянно някакво предпочитание, което е било блокирано и фрустрацията е довела до яд. Така че не вземай желанията си прекомерно насериозно. Не вземай на съществено нищо.

Тъжно е, че нито една вяра в света не е приела възприятието за комизъм като едно от главните качества на религиозния човек. Аз желая да разберете, че възприятието за комизъм, игривостта би трябвало да бъдат съществени качества. Не би трябвало да вземаш нещата насериозно и тогава гневът няма да идва. Тогава можеш просто да се смееш на цялото това нещо. Ще започнеш да се смееш на самия себе си. Ще започнеш да се смееш на обстановки, в които би бил доста сърдит, разгневен.

Използвай игривостта, възприятието за комизъм, смеха. Светът е огромен и има милиони хора. Всеки се пробва да се добере до нещо. Много естествено е, че от време на време хората може да се натъкнат един на различен по пътя си – не тъй като те желаят да е по този начин, просто такава е обстановката, нещата се случват инцидентно.

Просто започни да мислиш за себе си с лекост... нищо особено, не се чака от теб да бъдеш победител, нито да успяваш във всяка обстановка. Светът е огромен, а ние хората сме дребни. Веднъж, откакто това се откри в твоето създание, всичко става задоволително. Гневът изчезва, а изгубването на гнева ще ти донесе изненада, тъй като когато гневът изчезне, той оставя след себе си голяма сила от съчувствие, от обич, от другарство.

* От „ The Sword and the Lotus ", ОШО
Илюстрация ~ Deviantart / Osho by Svikramart