Кои детски травми всъщност ни пречат да бъдем себе си?
Психологическата контузия в детството има дълбоки корени и комплицирани аргументи.
Съвременните родители от време на време са прекомерно обезпокоени за децата си и се опасяват да не позволен неточности. Но истината е, че децата въобще не са от кристал - в случай че ние ги обичаме, грижим се за тях, само че и в същото време от време на време се уморяваме и им отхвърляме нещо, това е изцяло обикновено. Няма потребност да се тревожите ненужно за мислени последствия.
Диана Машкова, публицист, лекар на науките, създател на учебник, и майка на пет деца, споделя за критериите, по които може да се дефинира, че е зародила действителна опасност за образуването на личността на детето.
Причини за психическа контузия в детството
Психологическата контузия е прекарването на събитие, което предизвиква отвратително психическо страдалчество на дете (или възрастен). Това е увреждане на психологичното здраве.
Най-често отрицателните последствия пораждат, в случай че детето е подложено на постоянно физическо и/или прочувствено принуждение, полово принуждение, занемаряване, вижда принуждение против майка си, пораства със подвластен родител. По-долу ще разгледаме съответни образци за аргументи, които могат да доведат до психическа контузия.
Под тяхно въздействие малчуганите стартират да възприемат света към себе си като рисково място и се усещат безпомощни и уплашени. Те виждат опасност даже там, където няма такава. И тогава всичките им запаси, цялата им мощ, отиват в самоотбрана. В резултат на това съществува висок риск от развиване на неврози и психологични болести в бъдеще.
Редовно игнориране
Веднага щом едно дете направи нещо неправилно, майката го санкционира по „ образован метод “ – с безмълвие. И му споделя: „ Вече не си ми дъщеря/син. Няма да приказвам с теб “, „ Докато не се извиниш, няма да чуеш и дума. “ И по-късно се преструва, че детето не съществува. Минава около него. Това може да продължи ден или два, или даже седмица.
Чувствата на детето: Страх от загуба на родител. Решимостта да направи всичко, единствено с цел да си „ върне мама “. Някои деца доближават до последна точка на обезсърчение, представяйки си личната си гибел като избавление от това изтезание. Не е изненадващо, че изпитват яд и възмущение.
Последици: Колкото по-често и по-дълго се е случвала обстановката на занемаряване в детството, толкоз по-трудно е да се оправи с следствията ѝ в зрелост и продължава да изпитва боязън, психическа болежка и обезсърчение. Възникват тревожни разстройства. Съществува висок риск от съзависими токсични връзки или отвод от каквито и да било такива.
Чести рецензия и обезценяване
Причината може да са високите упования на родителите. Планирали са той да бъде дисциплиниран, само че е придирчив. Очакват отлични резултати в учебно заведение, само че детето носи у дома тройки. Мислели са, че ще порасне и ще се трансформира в идеална хубавица, само че не е. И детето чува: „ Спри да ядеш, към този момент си цялостна “, „ Иди да си напишеш домашното, или отново ще получиш неприятна оценка “, „ Дръж се като естествен човек “.
Чувствата на детето: Безполезност. Отхвърляне. Докато е малко, то се пробва да угоди, да дава отговор на условията и да бъде „ комфортно “.
Последици: Липса на самочувствие. Страх да бъде себе си. Желание да се приспособява към другите и да им угоди, игнорирайки личните си стремежи и потребности. Неспособност да се оправя самичък в сложни моменти.
Редовно занемаряване
Родителите не се интересуват от детето, желаят да го обезвреждат, с цел да могат да вършат единствено свои неща. Вкъщи постоянно то чува думите: „ Не ме безпокой “, „ Не виждаш ли, че съм ангажиран “, „ Реши си самичък проблемите “, „ Никога не знаеш какво искаш “ и така нататък Родителски жанр: апатичен.
Чувствата на детето: Чувства се ненужно в фамилията. Желание да изчезне и да не бъде при родителите, които живеят личния си живот.
Последици: Навикът да се пренебрегват личните потребности. В тежки случаи - нарушен контакт с тялото, занемаряване на личното здраве.
Конфликт на преданост
Майка споделя на детето си, че татко му ги е изоставил. Бащата потвърждава, че майката е „ истерична, невероятно е да се живее с нея “. Всичко това се повтаря постоянно и детето, по природа привързано както към майката, по този начин и към бащата, претърпява всичко изключително мъчно.
Чувствата на детето: Усеща себе си неприятно „ като баща “ или „ като мама “. Срам и виновност, изключително в обстановки, в които би трябвало да криете същинските си усеща от родителите си.
Последици: Често възприятие, че е „ неприятен “, „ неподобаващ “. Трудности със самоопределението. Срамът и виновността остават.
Зависимост на един от родителите
Често едно семейство живее в условия на взаимозависимост от единия или двамата родители, без да разисква на глас протичащото се. Но целият живот „ се върти “ към този, който е „ източникът на проблеми " и детето не получава внимание. А нездравословната атмосфера у дома става част от неговата персона.
Чувствата на детето: Несигурност. Самота. Омраза. Болезнена обич. Лошо отношение към себе си.
Последици: Възрастните деца на алкохолици страдат от комплицирана контузия, чието превъзмогване от време на време лишава цялостен живот. Трудно им е да дефинират границите на нормата. Имат ниско самочувствие и нараснала потребност от самоотбрана, даже в случай че никой не ги атакува. Склонни са да построяват съзависими токсични взаимоотношения или изцяло да заобикалят такива.
Физическо принуждение
Щетите тук са толкоз явни, че няма да се стопираме на тях в детайли. Важно е единствено да се означи, че дете, което е било бито или наказвано по различен физически метод, има всички шансове да се трансформира в агресор в бъдеще. Или, в противен случай, да поеме ролята на безконечна жертва.
Сексуално принуждение
Най-тежката причина за пагубна психическа контузия в детството. Сексуалното принуждение унищожава целостта на личността на детето и постоянно води до душевен болести в бъдеще.
Учените означават, че отрицателните прекарвания в детството като цяло са по-разрушителни за девойките, в сравнение с за момчетата. Но описаното нагоре е рисково и за двата пола. Хората, които са претърпели психическа контузия в детството, са по-склонни да се разболяват, имат повече психиатрични проблеми, по-склонни са към зависимости и им е по-трудно да изградят мощни взаимоотношения с хората.
Едва ли има родител, който умишлено да желае такова бъдеще за децата си. Ето за какво е рационално да се разбере добре кои типове държание е най-добре да се заобикалят напълно.
Съвременните родители от време на време са прекомерно обезпокоени за децата си и се опасяват да не позволен неточности. Но истината е, че децата въобще не са от кристал - в случай че ние ги обичаме, грижим се за тях, само че и в същото време от време на време се уморяваме и им отхвърляме нещо, това е изцяло обикновено. Няма потребност да се тревожите ненужно за мислени последствия.
Диана Машкова, публицист, лекар на науките, създател на учебник, и майка на пет деца, споделя за критериите, по които може да се дефинира, че е зародила действителна опасност за образуването на личността на детето.
Причини за психическа контузия в детството
Психологическата контузия е прекарването на събитие, което предизвиква отвратително психическо страдалчество на дете (или възрастен). Това е увреждане на психологичното здраве.
Най-често отрицателните последствия пораждат, в случай че детето е подложено на постоянно физическо и/или прочувствено принуждение, полово принуждение, занемаряване, вижда принуждение против майка си, пораства със подвластен родител. По-долу ще разгледаме съответни образци за аргументи, които могат да доведат до психическа контузия.
Под тяхно въздействие малчуганите стартират да възприемат света към себе си като рисково място и се усещат безпомощни и уплашени. Те виждат опасност даже там, където няма такава. И тогава всичките им запаси, цялата им мощ, отиват в самоотбрана. В резултат на това съществува висок риск от развиване на неврози и психологични болести в бъдеще.
Редовно игнориране
Веднага щом едно дете направи нещо неправилно, майката го санкционира по „ образован метод “ – с безмълвие. И му споделя: „ Вече не си ми дъщеря/син. Няма да приказвам с теб “, „ Докато не се извиниш, няма да чуеш и дума. “ И по-късно се преструва, че детето не съществува. Минава около него. Това може да продължи ден или два, или даже седмица.
Чувствата на детето: Страх от загуба на родител. Решимостта да направи всичко, единствено с цел да си „ върне мама “. Някои деца доближават до последна точка на обезсърчение, представяйки си личната си гибел като избавление от това изтезание. Не е изненадващо, че изпитват яд и възмущение.
Последици: Колкото по-често и по-дълго се е случвала обстановката на занемаряване в детството, толкоз по-трудно е да се оправи с следствията ѝ в зрелост и продължава да изпитва боязън, психическа болежка и обезсърчение. Възникват тревожни разстройства. Съществува висок риск от съзависими токсични връзки или отвод от каквито и да било такива.
Чести рецензия и обезценяване
Причината може да са високите упования на родителите. Планирали са той да бъде дисциплиниран, само че е придирчив. Очакват отлични резултати в учебно заведение, само че детето носи у дома тройки. Мислели са, че ще порасне и ще се трансформира в идеална хубавица, само че не е. И детето чува: „ Спри да ядеш, към този момент си цялостна “, „ Иди да си напишеш домашното, или отново ще получиш неприятна оценка “, „ Дръж се като естествен човек “.
Чувствата на детето: Безполезност. Отхвърляне. Докато е малко, то се пробва да угоди, да дава отговор на условията и да бъде „ комфортно “.
Последици: Липса на самочувствие. Страх да бъде себе си. Желание да се приспособява към другите и да им угоди, игнорирайки личните си стремежи и потребности. Неспособност да се оправя самичък в сложни моменти.
Редовно занемаряване
Родителите не се интересуват от детето, желаят да го обезвреждат, с цел да могат да вършат единствено свои неща. Вкъщи постоянно то чува думите: „ Не ме безпокой “, „ Не виждаш ли, че съм ангажиран “, „ Реши си самичък проблемите “, „ Никога не знаеш какво искаш “ и така нататък Родителски жанр: апатичен.
Чувствата на детето: Чувства се ненужно в фамилията. Желание да изчезне и да не бъде при родителите, които живеят личния си живот.
Последици: Навикът да се пренебрегват личните потребности. В тежки случаи - нарушен контакт с тялото, занемаряване на личното здраве.
Конфликт на преданост
Майка споделя на детето си, че татко му ги е изоставил. Бащата потвърждава, че майката е „ истерична, невероятно е да се живее с нея “. Всичко това се повтаря постоянно и детето, по природа привързано както към майката, по този начин и към бащата, претърпява всичко изключително мъчно.
Чувствата на детето: Усеща себе си неприятно „ като баща “ или „ като мама “. Срам и виновност, изключително в обстановки, в които би трябвало да криете същинските си усеща от родителите си.
Последици: Често възприятие, че е „ неприятен “, „ неподобаващ “. Трудности със самоопределението. Срамът и виновността остават.
Зависимост на един от родителите
Често едно семейство живее в условия на взаимозависимост от единия или двамата родители, без да разисква на глас протичащото се. Но целият живот „ се върти “ към този, който е „ източникът на проблеми " и детето не получава внимание. А нездравословната атмосфера у дома става част от неговата персона.
Чувствата на детето: Несигурност. Самота. Омраза. Болезнена обич. Лошо отношение към себе си.
Последици: Възрастните деца на алкохолици страдат от комплицирана контузия, чието превъзмогване от време на време лишава цялостен живот. Трудно им е да дефинират границите на нормата. Имат ниско самочувствие и нараснала потребност от самоотбрана, даже в случай че никой не ги атакува. Склонни са да построяват съзависими токсични взаимоотношения или изцяло да заобикалят такива.
Физическо принуждение
Щетите тук са толкоз явни, че няма да се стопираме на тях в детайли. Важно е единствено да се означи, че дете, което е било бито или наказвано по различен физически метод, има всички шансове да се трансформира в агресор в бъдеще. Или, в противен случай, да поеме ролята на безконечна жертва.
Сексуално принуждение
Най-тежката причина за пагубна психическа контузия в детството. Сексуалното принуждение унищожава целостта на личността на детето и постоянно води до душевен болести в бъдеще.
Учените означават, че отрицателните прекарвания в детството като цяло са по-разрушителни за девойките, в сравнение с за момчетата. Но описаното нагоре е рисково и за двата пола. Хората, които са претърпели психическа контузия в детството, са по-склонни да се разболяват, имат повече психиатрични проблеми, по-склонни са към зависимости и им е по-трудно да изградят мощни взаимоотношения с хората.
Едва ли има родител, който умишлено да желае такова бъдеще за децата си. Ето за какво е рационално да се разбере добре кои типове държание е най-добре да се заобикалят напълно.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ