Има моменти, в които сърцето чака. Чака тихо, с надежда,

Има моменти, в които сърцето чака. Чака безшумно, с вяра, с болежка, с религия.
Може би сте минали през дълги дни на очакване, през безчет „ може би “ и „ още не “, през сълзи и молебствия, които като че ли не стигат до небето.
Но през днешния ден е денят на свети Мина – ден, в който небето се отваря малко повече за човешките молебствия.

Свети Мина е настойник на дома, на фамилията, на дамите, които мечтаят да станат майки. Хората имат вяра, че на този ден молитвата се чува по-силно – не тъй като думите са разнообразни, а тъй като идват от дълбочината на сърцето.

Понякога вярата не се мери с броя запалени свещи, а с метода, по който продължаваме да се надяваме, даже когато пътят наподобява дълъг.
Светецът ни припомня, че чудесата постоянно идват ненадейно – в миговете, когато сме спрели да питаме „ за какво “, и просто сме се доверили.

Може би чудото, което чакате, към този момент е тръгнало към вас – постепенно, само че несъмнено.
А до момента в който чакате, пазете вярата си, грижете се един за различен, създавайте дом, в който любовта живее. Защото рожбата идва не просто при тези, които желаят, а при тези, които са подготвени да обичат абсолютно.

Днес запалете свещ за св. Мина, само че най-много – запалете светлината в себе си.
Прошепнете фантазията си безшумно – даже единствено в мислите.
Небето ще я чуе.

А св. Мина ще я понесе нататък – там, където чудесата се раждат.