Отиваме с децата на гости. На вратата ни посрещат топло

Отиваме с децата на посетители. На вратата ни посрещат топло и приветливо. Усмихвам се и приветствам домакините. Двете ми по-големи деца също поздравяват с възторг.

7-годишният ми наследник се вмъква след мен през вратата и не сподели нищо. Приятелите ми го поздравяват и го питат по какъв начин се споделя. Той си събува обувките и се обръща с въпрос към мен, който няма нищо общо с оня, който са му задали. Аз обаче се пробвам да го върна назад в диалога: „ Той ти сподели здравей дребничък “. Отвърна с малко „ Здрасти “ преди да се втурне в къщата.

Знам по какъв начин наподобява в профил. Никой ли не е научил това дете на маниери?

Пробелмът е, че ние настойчиво сме възпитавали децата си. Особено в това да бъдат благи и общителни. Но третият ми наследник е мъчително свенлив. За злощастие този позор граничи с гурбост за доста хора. Особено за тези, които в никакъв случай не са изпитвали това възприятие! 

Разбирам какво имат поради, тъй като аз самата в никакъв случай не съм била срамежлива като стара. Но мога да схвана детето си. Като дребна бях тъкмо като него.

Ако нямате дете, което има този проблем или не сте били стеснителни, най-вероятно ще ви е извънредно мъчно да го разберете. Представете си, че сте на сцена, а пред вас стои многочислена аудитория. Вие би трябвало да изнесете тирада. Но сте тотално неподготвени, а всички чакат вас. Все едно сте чисто гол!

Това основава огромен дискомфорт, изнервя, даже граничи с тормоз. Подобни неща изпитват децата, които са извънредно стеснителни, когато чужд им зададе въпрос и чака отговор. Препускащото сърце, зачервените бузи и неспособността да се изкажат са необикновено притеснителни за тях. В този миг са заляти от вихър от страсти.

Бързо се научаваш да изглеждаш обикновено, когато всичко това се случва и се молиш вниманието да бъде отвлечено от нещо друго. Така няма да си проличи какъв брой ужансо се чувстваш. Но това основава още напрежение в теб, тъй като знаеш, че в очите на останалите изглеждаш недодялан.

Може би ще изречеш едно малко „ Здрвей “, което изцежда цялата ти сила, или ще помахаш малко. Но секунда по-късно, щом създадеш контакт „ очи в очи “ имаш възприятието, че се смаляваш и потъваш. Нямаш никаква визия по какъв начин ще проговориш. Повечето деца търсят леговище при майка си. Намират всевъзможни способи, с цел да избегнат диалог.

Знам, че може да ви звучи доста трагично. В последна сметка контактът с хората към нас е най-нормалното нещо.

Колко мъчно може да е?

Но за доста срамежливи хора естествените обществени дейности, изключително с непознати могат да бъдат тъкмо такива – трагични. Възможно е да са свръхчувствителни към ситуацията и да имат потребност от малко време, с цел да се провиснал. 

Знам, че от време на време наподобява по този начин, като че ли ви пренебрегват. Но не е правилно. Бъдете сигурни в това. Те са изцяло наясно, че сте там, даже предизвиквате интерес, само че са прекомерно заети с всички вътрешни катаклизми, които не знаят по какъв начин да овладеят, с цел да могат да беседват с вас.

Не знам каква е повода за този феномен в хората. Понякога си мисля, че това е лека форма на обществена тревога или свръхсензитивност към силата на другите. Знам, че съм предходна по този път и го преодолях. Чрез прекарвания, извършения и малко помощ от психолог. До тогава не знаех какъв брой е неловко да бъдеш свенлив. Осъзнах го на много по-късен стадий от живота си.

Момичетата ни минаха сами и бързо през този интервал. Надявам се и синът ни да успее.

Едно от най-хубавите неща, които родителите ми направиха за мен беше да ме оставят на това възприятие, без те да се срамят, че съм такава. Така че, когато се случи на нашите деца, със брачна половинка ми използваме сходна тактичност.

Обясняваме им, че е значимо и хубаво да беседват с хората, само че сме разбиращи когато виждаме, че им е мъчно. Тренираме с контакта „ очи в очи “ и в потреблението на езика на тялото. У дома репетираме с разиграни функции. 

Децата ни постоянно се гордеят със себе си, когато съумеят да се изразят на всеослушание, с високо вдигната глава. Но не постоянно сработва. Някои дни са по-трудни от други. Срамежливостта по никакъв начин не е лесна за превъзмогване и изсиква време и самообладание.

Можете да помогнете на стеснителните деца като не ги притискате да беседват с вас. Независимо дали разбирате това възприятие или не. Усмихнете им се, опознайте ги, само че избягвайте вербални контакти, до момента в който те не ви потърсят. Опитайте със: „ Радвам се да те видя “, вместо с въпрос. След това ги оставете да се приспособяват.

Моля ви! Не причислявайте срамежливите хора към грубите и невъзпитаните. Опитайте се да разберете херкулесовото изпитание, което вършат, с цел да ви кажат „ Здрасти “.

Има разлика!