Психологът Борис Лемберг дълги години изследва емоционалната интелигентност у хората,

Психологът Борис Лемберг дълги години изследва прочувствената просветеност у хората, а неведнъж и неналичието й. В книгата си „ Емоционалният разсъдък “ той твърди, че в мотивационната сфера на човешкото създание от по-голямо значение постоянно са били страстите, а не рационалното, заради което на всеки от нас е нужно да развие способността си да разпознава личните си страсти и усеща, да ги схваща, употребява и ръководи умишлено.

Емоциите са тези здрави, невидими влакна, които ни свързват с другите хора. Те са основата на нашата дарба да разберем себе си и да изградим връзки на доверие с хората, които са ни нужни и скъпи.

Емоционалният разсъдък е най-значителният аршин за триумфа в работата, а за тези, които се стремят към високо състояние – това е най-важният фактор за водачество и персонално предимство.

Голямото напрежение може да попречи на способността на индивида да " прочете " тъкмо обстановката, да чува това, което споделят близките, да знае личните си усеща и потребности, ясно да показва мислите си и да поддържа връзка с другите. Умението бързо да се успокояваме и да понижаваме напрежението ни оказва помощ да останем уравновесени, съсредоточени и да се направляваме, без значение какви проблеми пораждат и какъв брой напрегната е обстановката.

Мислете какво изпращате и по какъв начин се отнася това, което предавате, към това, което чувствате. Ако настоявате, че всичко ви е наред, а в това време стискате зъби и отклонявате взор, вашето тяло ясно алармира противоположното – че при вас нещата въобще не са наред.

Хуморът, смехът и играта са естествени антидоти на житейските компликации. Те вършат по-леко бремето и оказват помощ да виждате нещо положително в ставащото и още по-добро – в бъдещето. Шегата оказва помощ да погледнете казуса от различен ъгъл, да се отнесете към него по-просто.

Добрият смях понижава напрежението, повдига настроението и връща нервната система в равновесие. Веселото, игриво другарство внася раздвижване в връзките.

Конфликтът и различията са неизбежни в връзките. Двама души не могат да имат постоянно едни и същи потребности, отзиви и упования. Но би трябвало да разбирате, че това е обикновено. Разрешаването на спора по здрав, градивен метод може да ускори доверието сред хората. Когато спорът не се възприема като опасност или наказване, той назад, води към независимост, изява на креативния капацитет и към сигурност в връзките. 

Пресичайте споровете, които не могат да бъдат решени. Такива спорове подтикват хората да не престават да спорят безпределно. Подобен спор елементарно може да се разграничи: разногласието продължава и продължава, пристрастеностите се нажежават, а вие разбирате, че нищо не може да се поправи, никой никого не може да разубеди, никой не желае да бъде разколебан, задачата на разногласието не е намиране на истината, а самият спор, който не може да се реши. Тогава излизайте от него. Просто прекратете разногласието, прекратете да потвърждавате, прекратете да опровергавате – направете го, даже в случай че не сте се съгласили с мнението на съперника.

Щастливите и разочарованите позволяват противопоставен тип неточности. Въпреки това колкото по-щастлив или по-озлобен е човек, толкоз по-ярки ще бъдат спомените му за случилото се.

Емоционалните мемоари за травматични събития, било то автомобилна злополука или мъчителни усеща, провокирани от нещастна обич, отекват в паметта с особена мощ. Така е, тъй като в тях вземат участие разнообразни мозъчни структури за разлика от неутралните мемоари.

Когато мислим за нещо хубаво, ние се настройваме положително. Когато си спомняме хубави неща, ускоряваме позитивната си конфигурация. Сънят играе значима роля за опазване на нашите мемоари. Едно осъществено наскоро проучване демонстрира, че бодърстването може да извика черни облаци от мемоари за негативни и травматични събития. Друго проучване удостоверява, че бодърстването понижава позитивните мемоари. 

Сънят пази позитивните мемоари. Това би трябвало да има поради всеки, а изключително този, който тягостните мисли за минали събития не напущат. Сънят има значимо значение за култивиране на напрежението, зародило след травматично произшествие.

Всички знаем, че когато нещо ни тежи, би трябвало да споделим с някого болката си, с цел да ни олекне. Още Спиноза признава лечебната мощ на думите и особената власт на езика над съзнанието. Във всички случаи да си изкажеш болката пред добър другар, нает експерт или парцалена кукла, значи да я намалиш.

Преди всичко, макар репутацията си, зрелият мозък освен резервира доста от качествата на младия, само че придобива и някои нови. Възрастният мозък е кадърен на нещо като препрограмирате: той се приспособява към новата възраст, в действителност към кардинално новия стадий от живота, включвайки в него скъпия опит от миналите десетилетия. На междинни години съзнанието не е толкоз невротично, то е по-спокойно и приспособено да разграничава обществените обстановки. Нещо повече: постоянно има хора, които от средата на живота даже усъвършенстват своите мисловни и познавателни качества.

Въпреки че множеството хора мислят, че положителната памет значи дарба за извикване на мемоари, в реалност положителната памет значи дарба за положително учене. Човек, който има добра памет, може да образува мощна асоциация при усвояването на нова информация.

Хората не престават да търсят способи да се освободят от нежелателните, негативни мисли. Ново изследване (Psychology Science, 2012. №12) предлага просто да скъсате тези мисли на късчета, като хартия, и да ги изхвърлите по-далеч. Изследователите са открили, че когато хората записвали мислите си върху хартия и по-късно изхвърляли листовете, те въображаемо се освобождават и от самите мисли. От друга страна, хората с по-голяма възможност успявали да осъществят замисленото, в случай че първо записвали мислите си, а по-късно прибирали листа в джоба си.

Получените данни значат, че хората могат да преглеждат мислите си като материални, съответни обекти. Говорим за мислите си по този начин, сякаш можем да ги визуализираме; държим ги и ги пазим, избираме какво отношение да имаме към тях и надлежно – поемаме по един или различен път. Всичко това прави мислите ни по-реални, по-жизнени, както споделят учените, по-материални.

Разбира се, в случай че се освобождавате от мислите, като изхвърляте листовете в боклука или ги изтривате на компютъра, те в реалност не ви напущат: постоянно можете да ги възстановите. Но като запишете мислите, вие ги материализирате – и тези материализирани показа се махат. Поне краткотрайно. Във всеки случай, това ви оказва помощ да не мислите за написаното и тези мисли да не се въртят в главата ви непрестанно.

Чувствали ли сте се в миналото като че ли ви ръководят депресията, безпокойствие или яд? Често ли действате импулсивно, вършиме или казвате неща, които не би трябвало да вършиме и да казвате, макар че знаете, че по-късно ще съжалявате? Случвало ли ви се е да се чувствате прочувствено вцепенени? Трудно ли ви е да поддържате връзка с другите хора и да създавате съществени връзки? Чувствате ли, че животът ви е изтъкан единствено от крайности и няма никакъв баланс? Ако сте дали отговор най-малко на един от тези въпроси утвърдително, би трябвало да знаете, че всяко от описаните положения е обвързвано с разстройство в осъзнаването на страстите.

Нас ни стимулират страстите, а не мислите. Ако не разбирате какво чувствате, не можете изцяло да разберете личното си държание и надлежно нито можете да управлявате страстите и дейностите си, нито да разберете желанията и потребностите на другите.

Ако не се научим да управляваме напрежението, няма да можем да се оправяме с страстите си. Те са непредсказуеми, ние в никакъв случай не знаем какво може да провокира прочувствена реакция и когато се появява стрес, не постоянно съумяваме бързо да си възстановим равновесието. Затова ни трябват принадлежности, с които да можем да се оправяме със напрежението оперативно. Развитието на прочувствения разсъдък в забележителна степен зависи от нашата дарба да премахнем напрежението незабавно, веднага като се появи.

Гневът може да бъде и унищожителен, и укрепителен. Излизащият от надзор яд може да буйства, излагайки на заплаха самия човек и близките. Но гневът може да отбрани индивида и да резервира живота му. Гневът е страст, която концентрира доста сила и тази сила може да се употребява, като човек се активизира и въодушеви за правилно и уверено деяние и по този начин да избави обстановката.

Тъгата може да докара до меланхолия, само че тя поддържа и прочувственото излекуване. Тъгата приканва човек да се успокои, да престане да мисли за неприятното, да се излекува и да се възвърне след печалното събитие.

Страхът, който изцяло обзема човек, е изтощаваща и отрицателна страст. Но страхът прави освен това: той засилва защитните реакции, които го пазят от външна заплаха. Страхът, надълбоко вкоренил се в душата, постоянно става причина за хронична меланхолия. Потискащият боязън може да бъде преградата, която ни разделя от другите, само че страхът също поддържа сигурността на живота, предизвестява за заплаха и подтиква към защитни дейности.

Като заобикаляме страстите, които не ни харесват, ние се отдалечаваме и от позитивните страсти. Когато се изключим от прекарванията, които провокират дискомфорт, ние автоматизирано се изключваме и от позитивните прекарвания. Чрез това изключване сами се отхвърляме от насладата и смеха, подкрепящи ни в сложни времена. Ние можем да преодолеем загубите и да осъществим съществени задания, единствено в случай че резервираме способността да се радваме. Тази приятна и въодушевяваща страст постоянно ни припомня, че си коства да живеем живота, който ни носи освен горест, само че и наслада.

Емоциите бързо идват и си отиват, в случай че им го позволявате. Може би се страхувате, че в случай че започнете да изпитвате всички страсти, които сте избягвали, вечно ще останете с тях. Но това не е по този начин. Когато ние не се побъркваме от своите страсти, то рано или късно даже най-болезнените и тежки усеща утихват и губят властта си над нас. 

Ако не подхранвате страстта със своето внимание, вие я държите под надзор. Ще забележите, че когато сте в мир с вътрешния си свят, главните страсти (и положителни, и негативни) идват и си отиват бързо. Това значи, че в течение на деня вие виждате, чувате, познавате нещо, което незабавно извиква мощно ответно възприятие. Но в случай че не сте съсредоточени върху това възприятие, то няма да ви обсеби и скоро други страсти ще заемат мястото му. Това е разликата от положението, при което вие сте съсредоточени върху една избрана страст, да вземем за пример скръб; ставащото единствено ще ви натъжи.

Тялото единствено ще ви подскаже какво не е наред с страстите. Емоциите са тясно свързани с физическите усещания; когато изпитвате мощно неспокойствие или наслада, вие усещате по какъв начин тялото реагира напрегнато или с лекост. Като обръщате внимание на тези физически чувства, ще можете по-добре да разберете страстите. Например, в случай че всякога, когато сте с избран човек, в устата ви загорчава, можете да си извършите извода, че ви е неприятно да бъдете до него; в случай че при осъществяването на някакво деяние ви се свива стомахът, това ви подсказва, че не желаете да го вършиме. Естествено, и вие прелестно знаете кой ви харесва и какво не ви подхожда, само че даже човек със мощно развъртян прочувствен разсъдък е добре да се вслушва в своя организъм, тъй като това още веднъж ще му подсети, че би трябвало да пази здравето си.

Забравете за спора сред разсъдъка и възприятието. Нека той си остане единствено в книгите и филмите. Емоционалната просветеност работи като инстинкт. Когато тя е мощно развита, вие ще знаете какво чувствате, без да мислите за него; и ще можете да употребявате тези прочувствени сигнали, с цел да разберете обстановката и да започнете да действате в сходство с нея. Целта не е някой да победи във войната сред разсъдъка и възприятията, а тази война да се приключи и да се откри баланс сред двамата участници.

Източник: Борис Лемберг, „ Емоционалният разсъдък: Как разсъдъкът поддържа връзка с възприятията “, изд. Паритет
Изображения: Vitoria Duarte