Психобиологията е една наука, която говори именно за лечението чрез

Психобиологията е една просвета, която приказва точно за лекуването посредством припомняне. В летните месеци малко или доста човек повече обръща внимание на тялото си, а то е един прожектор на това какво е в самата душа, какво е вътре, какво е в спомените, какво е в историята. И всеки човек съответно може да потърси обратно в рода си за какво отключва избрана болежка, болест или нещо от негово неразположение. Това разяснява в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова родовият терапевт Дияна Заберска.

Всеки жанр има собствен месец на рода, който се пресмята по датите на другите житейски събития в фамилията, като раждане, гибел, сватба и така нататък По този метод могат да се дефинират и датите за значимите събития, които човек подхваща, като женитба, кръщене, нова работа. " Има доста броене в родовата логика на психиката, а числата не лъжат. Важно е родовите срещи да се вършат най-малко един път годишно, с цел да се опишат историите, които към този момент се знаят от младите и от по-малките, само че би трябвало да бъдат чути, точно с цел да бъдат попити в тяхната схващане и памет. “

Любовта има доста разнообразни проявления в родовата система и там точно сме подвластни на Закона за любовта, изясни тя. " Законът на любовта се движи в две направления – от предците към потомците и от потомците към предците. Той гласи, че любовта и грижата би трябвало да бъдат отдавани на идващите генерации. Към нашите предшественици, ние показваме любовта си в почитание, в признателност и положителни действия. Родителите към децата изпитват грижата и отговорността, да могат да ги отгледат, да ги възпитат. И по-късно, когато поеме детето по своя път, родителят е длъжен да се погрижи за себе си, за старините си. “

Според родовия терапевт не е вярно и е назад на Закона за любовта е да се грижим за нашите заболели и възрастни родители, като изясни, че децата могат да върнат този дълг и благодарността за живота, който им е даден от родителите им, единствено към личните си деца. " В това се състои мъдростта на живота – да успеем да съумеем да разберем, че грижата е една пълноводна река, която тече единствено в една посока. Жизнената сила и мощ, потоците на виталните сили, идват от родителите към децата и това по никакъв метод не може да бъде променено. И всеки човек, който се е опитал да промени тази посока, той доста е страдал и може да се разболее. “ Отговорността на всеки е да се погрижи добре за себе си, с цел да натоварва децата си с спомагателни и обременяващи грижи. Когато имаме здрави и щастливи родители, имаме и щастливи деца.

В родовете, в които любовта не може да бъде показана и да бъде разбрана в същинската, пълноценната й форма, има многото болежка, насъбрана в поколенията обратно заради това, че животът им е бил тежък, изпълнен с гонения, с преселения. " Тогава се постанова тези предшественици да вкаменят страстите си и израза на любовта към децата си. Защото те би трябвало да концентрират цялата си сила към оцеляването. Оттам идва това вкаменено потомство. И тогава се задвижва това колело, тази неспособност да дадем любовта и да я покажем на идващите след нас. И по този начин идващите не могат да я дадат на идващите, и се получават родители в днешно време на младежи, които в никакъв случай не са им казвали: Обичам те. “

" Гледаме какво ще се случи в бъдещето и знаем за какво се случва в бъдещето, когато се обърнем и забележим какво е било в предишното, “ уточни още Дияна Заберска и изясни, че не би трябвало да бъдем изискващи и осъждащи към родителите си, защото се нарушава салдото дете-родител, и отсам се появяват и другите болки и заболявания. Коренът на всички произшествия и заболявания би трябвало да се търсят в предишното на рода. " Да забележим какво са сбъркали нашите предшественици, с цел да можем да го преобърнем, само че постоянно с схващане и в никакъв случай с наказание “.