Магията е духовна мъдрост, а природата е нейна веществена съюзница
Психическите свойства на тази сила се състоят в това, че попадайки в мозъка на друго лице, тя провокира у него тъкмо същите показа, заради която тя самата е зародила в мозъка на първото лице
Физическите свойства на тази сила се състоят в това, че тя се натрупва в тялото и на повърхността му, минава през въздуха и може да бъде пренесена по този метод на всички места.
Следователно мозъкът на индивида в действителност съставлява изобилен източник на галактическа мощ и най-изтънчени качества, които той извлича от низшата животинска сила. Усъвършенстващият се адепт трансформира себе си в ослепителен център на всички добродетели, от които се раждат връзките за бъдещите епохи. Това е ключът към тайнственото господство: основаването и материализирането във забележимия свят на облиците, които неговото въображение е основало от галактическа (инертна) материя. Адептът не основава нищо ново, той единствено обработва заобикалящите го материали намира в прикосновение с него.
Интересното е, че този принцип на окултизма, прочут на отдадените дълго преди раждането на Христа, се удостоверява през днешния ден от научни опити. Доктор Н. Г. Котик в своя труд „ Еманация на психофизическата сила ” (1907 г.) въз основа на многогодишни и многочислени опити стига до следните заключения.
За по-добро схващане на правилата на висшата магия и теургията можем да се позовем на заключенията на Елена Блаватска от съчинението й „ Isis Devoilee “ („ Разбунената Изида ”). Магията, като просвета, води към познанието на триединствата на природата и индивида, благодарение на които все-могъществото на духа и властта над силите на природата може да бъде добито от създание, намиращо се в тялото. Магията се преглежда като изкуство, формирано от потреблението на тези познания на процедура. Познаването на тези секрети, прилагано с неблаговидни цели, е магия. Докато употребявано за положително, е същинска магия – или мъдрост.
Разликата сред мага и магьосника е, че първият работи умишлено, знаейки какъв резултат ще се получи, до момента в който вторият нищо не знае.
Медиумът е диаметралност на адепта (мага). Медиумът е пасивно оръдие на външно въздействие. Докато магът насочва своето господство интензивно – както против себе си, по този начин и против всички сили, които стоят по-ниско от него.
Крайъгълният камък на магията е дълбокото практическо познание за магнетизма и електричеството. Има старинни секрети средства, като магнитното свойство на някои минерали, които занимаващите се с магия би трябвало да познават, само че които са изцяло незнайни на науката. Растенията също имат удивителни свойства, които обаче също са изгубени за европейската просвета.
Накратко, магията е духовна мъдрост, а природата е нейна материална съюзница. Общото витално начало се намира във всички предмети и то е във властта на човешката воля, доведена до съвършенство. Магът може да възбужда придвижването на естествените сили в растенията и животните в свръхестествена степен.
Адептът, или магът може да господства над чувствата на други лица, неадепти, и да трансформира изискванията както на физическите, по този начин и на астралните им тела.Той може също да ръководи стихийните духове (елементите). Но няма власт над безсмъртния дух на човека- жив или мъртъв, защото всички души са искри от божественото създание и не могат да бъдат ръководени от никого.
Главната разлика сред теургията и магията се състои в мястото, отредено на действието на волята. В магията ритуалите, мислените облици и думите се употребяват за обогатяване и увеличаване на персоналното его и на неговата воля. В теургията ритуалите, мислените облици и думите се употребяват за обединение на персоналното его с волята на Бога.
