Проф. Миланова: Крайно време да се помогне и на хората с психични проблеми и на хората, които се грижат за тях
" Психиатричното здраве в годините у нас е подценено. Това е моето наблюдаване през последните години и когато ме питат какво би трябвало да се промени, споделям, че няма едно решение, а проблемите са сложни, само че е извънредно време да се помогне и на хората с психологични проблеми, и на хората които се грижат за тях ". Това съобщи пред БНР проф. Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ".
По думите й нараства броят на болните с тревожни разстройства и меланхолия, което беше особено за времето на пандемията и изолацията, само че по този начин също е и последица от самия COVID-19.
Проф. Миланова акцентира, че коронавирусната зараза може да влияе непосредствено върху централната нервна система и това е изрично потвърдено.
„ При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска " попаднаха хора с психологични разстройства, откакто са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолираност, което усили тяхната тревога, опасения, боязън от заразяване, нарушавания в съня, сложна централизация. Повечето от тези разстройства са краткотрайни и те се преодоляват, хората се възвръщат. Някои попадат и в болничното заведение при нас, лекуваме ги с разнообразни способи ", сподели психиатърът.
По думите й към този момент се приказва за Коронавирус потомство, а децата също са били жертви на онлайн образованието. Има и дребни пациенти, които са с пост-COVID синдром във връзка с психологичното здраве, добави тя.
Проф. Миланова бе безапелационна, че от пандемията сме наследили най-много страха и нежеланието да поддържаме връзка. „ Данните демонстрират и повишаване на домашното принуждение, злоупотребата с алкохол и психоактивни субстанции “, уточни още специалистката.
„ Все отново в грижата за психологично болните у нас, ние експертите търсим нови способи за лекуване, в това число за лекуване на лечебно резистентната меланхолия. Надяваме се да се появят и нови лекарства “, сподели тя.
Проф. Миланова разясни, че 1/3 от всички случаи с тежка меланхолия са с лечебно резистентна форма на заболяването и не се повлияват от познатите все още антидепресанти.
При тези заболели се следят 50 % повече сърдечно-съдови болести, те са с 29% по-висок от злокачествени болести с от 20% по-висок суициден риск. Също по този начин те имат по-лошо качество живот, което е обвързвано със здравословното им положение.
По думите й нараства броят на болните с тревожни разстройства и меланхолия, което беше особено за времето на пандемията и изолацията, само че по този начин също е и последица от самия COVID-19.
Проф. Миланова акцентира, че коронавирусната зараза може да влияе непосредствено върху централната нервна система и това е изрично потвърдено.
„ При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска " попаднаха хора с психологични разстройства, откакто са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолираност, което усили тяхната тревога, опасения, боязън от заразяване, нарушавания в съня, сложна централизация. Повечето от тези разстройства са краткотрайни и те се преодоляват, хората се възвръщат. Някои попадат и в болничното заведение при нас, лекуваме ги с разнообразни способи ", сподели психиатърът.
По думите й към този момент се приказва за Коронавирус потомство, а децата също са били жертви на онлайн образованието. Има и дребни пациенти, които са с пост-COVID синдром във връзка с психологичното здраве, добави тя.
Проф. Миланова бе безапелационна, че от пандемията сме наследили най-много страха и нежеланието да поддържаме връзка. „ Данните демонстрират и повишаване на домашното принуждение, злоупотребата с алкохол и психоактивни субстанции “, уточни още специалистката.
„ Все отново в грижата за психологично болните у нас, ние експертите търсим нови способи за лекуване, в това число за лекуване на лечебно резистентната меланхолия. Надяваме се да се появят и нови лекарства “, сподели тя.
Проф. Миланова разясни, че 1/3 от всички случаи с тежка меланхолия са с лечебно резистентна форма на заболяването и не се повлияват от познатите все още антидепресанти.
При тези заболели се следят 50 % повече сърдечно-съдови болести, те са с 29% по-висок от злокачествени болести с от 20% по-висок суициден риск. Също по този начин те имат по-лошо качество живот, което е обвързвано със здравословното им положение.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ