Псевдонауката може и да е привлекателна в киното, но присъствието

Псевдонауката може и да е привлекателна в киното, само че наличието й в медиите би трябвало да буди отвращение. Как учените да се преборят с разпространяването на неведение?

Псевдонауката е на всички места – на гърба на шампоана ви, в рекламите, които изскачат на Фейсбук стената ви и най-много в жълтата преса.

Смели изказвания, написани в многосричен теоретичен диалект основават подправеното чувство, че са подкрепени от лабораторни проучвания и непоколебими обстоятелства.

Магнитните гривни усъвършенстват спортните ви резултати, въглехидратите ви вършат дебели и на практика всичко предизвиква рак.

Естествено, учените знаят, че от време на време хората имат вяра в неща, с които знанието няма нищо общо. Част от тях одобряват, че няма проблем в другите възгледи – в последна сметка самият свят на науката е цялостен с хора, които имат различия между тях. Ако всички мислеха по еднакъв метод, всички учени биха могли да се пенсионират и да нарекат статуквото “истина ”.

Но когато хората са безусловно уверени, че измамата, пенкилера и всевъзможни вълшебни лекове са подкрепени от науката, би трябвало някак да се води битка против това.

Защо обаче е толкоз мъчно?

Европейците – и изключително британците – постоянно са били внимателни във връзка с “социалния хайлайф ” – привилегированата общественост, в която учените заемат централно място.

Много хора настръхват при мисълта да слушат думите на тези, окичени с многочислени научни степени, които приказват надменно от висотата на познанията си и се пробват да “поправят ” по-малко образованите.

В всеобщото мислене хората на науката имат известност на лимитирани, арогантни, високомерни и нетолерантни към тези, чиято специализация е друга от тяхната.

Но почти колкото огромен е броят на високомерните учени, толкоз почти е и броят на скромните, общителни, въодушевени деятели на науката, които обичат своята научна област и желаят да я разпространяват измежду масите.

Когато обаче се опитате да противоречите на съществуващите убеждения, рискувате да се изправите пред цялостен набор безумия.

Затова дано за миг погледнем какво се случва в мозъка на хората, до момента в който четат научни публикации:

• “Ирационалната ескалация ” ( е повода хората, които към този момент са дали парите си за билети за необикновено слаб филм, да похабят и времето си, с цел да го гледат. Това е и повода хората да се мъчат да изядат ужасната храна, която са поръчали, или да сключат брак, когато връзката към този момент е поела надолу – това е стремежът да оправдаваш предходни решения, употребявайки идващото.

Това значи, че в случай че хората стоят задоволително дълго зад някаква позиция, те имат чувството за “инвестиция ” в нея – и евентуално ще се стремят да я отстояват до последно.

• Наравно с желанието ни да бъдем прави, ние сме податливи и към следването на трендове и модели, когато осмисляме света. Това ни води до податливост към потвърждаване и селективност: търсим доказателства, подкрепящи теорията ни и пренебрегваме доказателствата, които я опровергават.

Като се има поради, че всеки ден ви се случват няколко милиона самостоятелно следени събития е елементарно да подберете от тях някое, доказващо концепция, в която към този момент сте повярвали, без значение дали тя е поверие или стандарт.

• Ежедневният живот носи доста информация и от време на време подсъзнанието ни я обобщава неправилно, ставайки жертва на илюзията за групиране. Всякакъв инцидентен набор от данни наподобява по този начин, като че ли в него има свързващи детайли. Ако нямаше такива елем

енти, не би било инцидентно систематизиране, а отмерено, основано на образец. Но нашата привързаност към реда ни тегли към общите детайли – и е елементарно да забравим, че две неща, които се случват по едно и също време, не е наложително да бъдат свързани.

• Ефектът Дънинг-Крюгер е брутално систематизиран от Дарвин като “невежеството поражда убеденост ”. Колкото по-малко знаете, толкоз по-вероятно е да се приемате за специалист. Обратно – колкото повече знаете, толкоз по-вероятно е да се съмнявате в компетентността си. Това значи, че някои хора имат заблуда за предимство, а някои специалисти не могат да обяснят по какъв начин вършат нещо, тъй като одобряват, че това, което вършат, е елементарно – или явно за всички.

//www.youtube.com/watch?v=4Y5ia2CEt5c

Един специалист, който може да изяснява разнородни неща, е Кристиан Беренбрух, притежател на премията Advance Global Australian по биотехнологии, гостуващ учител в Мелбърнския кралски софтуерен институт и член на преподавателското тяло на университета “Монаш ”.

Беренбух посвещава най-малко по три часа дневно на разкритие на псевдонауката

Той споделя: “Където са намесени пари, науката отива в боклука. Например, когато средностатистически търгаш реши да влага в софтуерна компания, е доста мъчно да се преодолее убеждението, че науката не е измамничество. По цялата земя е цялостно с обществени компании, които печелят пари от наивни вложители, опирайки се на псевдонаука – само че откакто вложителите се заловен на хорото, не престават да играят в тази игра ”.

Друга област, в която псевдонауката процъфтява, е опазването на здравето, твърди Беренбух.

Когато здравето се утежнява и има все по-малко разновидности за лекуване, наклонността да се опитва всичко допустимо нараства. Объркващият аспект на това е концепцията за човешката вяра – и тя, за жалост, на практика постоянно подкопава науката. Надяваме се, че нещо ще проработи. Вярваме, че нещо ще даде резултат.

Маргарет Дефейтър дава отговор за връзката сред бизнеса и работодателите в универститета “Нортумбриа ” – пост, който й дава богат опит с обществената връзка.

Тя има някои на практика препоръки по какъв начин да бъде предадено добре научното обръщение до всеобщите консуматори:

“Мисля, че доста учени се затрудняват да изясняват проучванията си на елементарен, всекидневен език. Най-добрият метод за връзка, който съм разкрила, е посредством събития като фестивалите на науката. Екипът на Healthy Living беше направил на подобен фестивал краткотраен щанд, обясняващ с леснодостъпни модели и занимания, основани на резултати от научни проучвания. Резултатът беше извънредно добър – те вземаха нещо много нереално – и го превръщаха в съответно ”.

Ако ще се борим с легенди, би трябвало да подобрим способността си за връзка, с изобретателни подходи като занимания с присъединяване на публиката, насърчаващи самостоятелното асимилиране на познания.

Учените може и да са в правото си да се пробват да изкореняват неправилните разбирания, само че е належащо да предложат на хората нещо друго, което да звучи налично и правдиво.

//www.youtube.com/watch?v=htEMitphv8w

Инфо: The Guardian / Lifecafe