Прозорецът“ – сборник с разкази, през който ще надникнем в

...
Прозорецът“ – сборник с разкази, през който ще надникнем в
Коментари Харесай

Йордан Лозанов представя `Прозорецът`

„ Прозорецът “ – алманах с разкази, през който ще надникнем в класическия рок, качественото кино и бийт поколението. За всичко това споделя Йордан Лозанов. Ще погледнем със сърцето си и ние, към щурите моменти от живота и тихите загуби в любовта, с „ Прозорецът “. Премиера на книгата в „ Хеликон-Витоша “, на 28 март от 18.30ч.

Йордан Лозанов е съвременен градски човек, на крачка от трийсетте, само че той като че ли живее на границата сред предишния и нашия век, душата му се люшка опиянена от музиката на хора, които са били хулигани в всекидневието и гении в творчеството. От фрагментите на филми, които би трябвало да гледаш няколко пъти, до момента в който не превъртиш напълно.

Това е отразено по внимателен и в същото време трагичен метод в разказите от неговия алманах „ Прозорецът “. Героите вътре търсят равновесие сред експанзията и добротата, сред отдадеността и отхвърлянето, те са сборен облик на всеки, който можеш да срещнеш на улицата, на всичко, което цивилизацията е направила от нас до през днешния ден.

Предлагаме ви фрагмент от " Прозорецът ":

Хартиено колибри

Един ден през прозореца ми влетя хартиено колибри. Кацна в единия завършек на пишещата машина и остана там до вечерта. Отлетя в мига, в който слънцето залезе. Не му обърнах изключително внимание – просто птица.

На другата заран седнах на пишещата машина и за първи път от години писах. Сякаш някаква мощ направляваше пръстите ми. Писах през целия ден, стопирах чак вечерта.

Същата нощ заспах, щом сложих глава върху възглавницата. На идващия ден взех решение да не пиша, по този начин или другояче преди този момент бях изписал повече, в сравнение с през последните три години. Вместо това излязох да се разходя. Въпреки че бе юли, денят се оказа извънредно леден и прохладен. Побързах да се прибера. Влязох в стаята и видях същото хартиено колибри – този път бе по-голямо и още по-красиво. Направих си чай, с цел да се стопля, и още веднъж седнах пред пишещата машина.

Колибрито не се отделяше от мен. Наблюдаваше всяко мое придвижване. До вечерта съумях да напиша единствено три фрази. Хартиеното колибри отлетя незабавно щом легнах.

Тази нощ сънувах за първи път. Сънувах теб. Ти просто се усмихваше. На сутринта хартиеното колибри ме чакаше върху клавишите. Написах цяла страница. През нощта ти още веднъж бе в съня ми. Отново ми се усмихваше. Този път аз също ти се усмихнах.

Това се повтаряше. През деня пишех в компанията на хартиеното колибри, нощем следих усмивката ти. Не след дълго започнах да ти приказвам. Първо единствено по няколко думи, сетне започнах да ти описвам. Описвах ти думите, които щях да напиша на идващия ден. Ти не спираше да ми се усмихваш.

Страниците се увеличаваха. През всичките дни, в които пишех, времето бе хубаво.

Една нощ в съня ми ти пристигна до мен, приседна на леглото ми и ме прегърна. Останахме по този начин до сутринта. Миг преди слънцето да изгрее, ти ме целуна и ми прошепна: „ Погледни през прозореца “. Така и направих. Ти се трансформира в хартиено колибри и излетя през този прозорец. Тогава се разсъниха. На бюрото нямаше нищо друго с изключение на остарялата ми пишеща машина. През този ден не написах и ред, нямаше потребност. Книгата бе приключена.

Затворих прозореца и прибрах машината в калъфа.

„ Тя ще се върне един ден. – помислих си. – Ще се върне. “
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР