Защо по-бедната Източна Германия се справи по-добре с пандемията от Западна Германия?
Провинциите в Източна Германия са стопански по-слаби от " събратята си " от западната част на страната. Това обаче се е оказало преимущество за тези райони по време на пандемията, споделя.
През тази седмица в страната беше маркиран първият East German Growth Day, на който присъединяване взеха политици и бизнес водачи, които разискаха от какво се нуждаят фирмите от района, с цел да бъдат по-успешни. Друг централен въпрос в хода на събитието е бил този дали рецесията е имала по-силен отрицателен резултат върху източните или върху западните райони.
Източна Германия е по-малко наранена поради по-малките компании там
" Корона рецесията разкри икономическите разлики сред Изтока и Запада. Изтокът обаче не се оправи по-зле, каквито бяха упованията поради клишетата, вързани с него ", споделя Марко Вандервиц, който е комисар за източните провинции от Християндемократическия съюз.
" Докато при започване на рецесията към момента не беше ясно дали Източна Германия ще бъде повече или по-малко наранена, в този момент към този момент е очевидно, че тезата за това, че ще натискът върху нея ще бъде по-слаб се оказа вярна ", прибавя той.
Така обичайна уязвимост на източногерманските провинции - дефицитът на огромни индустриални центрове, ориентирани към износа, се трансформира в действие.
Именно тези индустриални центрове се трансфораха в проблем по време на пандемията, защото веригите за доставки бяха прекратени, а задграничната търговия беше блокирана. " Точно там рецесията удари най-силно ", изяснява още Вандервиц.
Но паралелно с това локалните компании са били изправени и пред характерна спънка - по-малкият личен капитал прави привличането на финансиране от локалните банки мъчно, защото финансовите институции не са толкоз склонни да кредитират такива компании.
По думите на Юрген Уде, който е държавен секретар на министерството на стопанската система, науката и дигитализацията в провинция Саксония-Анхалт, решението в този случай е кандидатстването за държавна поддръжка от страна на бизнеса.
Той показва, че дребните и междинните предприятия се нуждаят даже от по-голяма помощ в рецесията, като те съставляват към 90% от бизнеса в Източна Германия.
По думите на Уде тези компании би трябвало да бъдат стимулирани за създаването на повече нововъведения, като в Саксония-Анхалт, да вземем за пример, доста от дребните компании се занимават с развойна активност дружно с университетите за привличането на спомагателен капитал.
През тази седмица в страната беше маркиран първият East German Growth Day, на който присъединяване взеха политици и бизнес водачи, които разискаха от какво се нуждаят фирмите от района, с цел да бъдат по-успешни. Друг централен въпрос в хода на събитието е бил този дали рецесията е имала по-силен отрицателен резултат върху източните или върху западните райони.
Източна Германия е по-малко наранена поради по-малките компании там
" Корона рецесията разкри икономическите разлики сред Изтока и Запада. Изтокът обаче не се оправи по-зле, каквито бяха упованията поради клишетата, вързани с него ", споделя Марко Вандервиц, който е комисар за източните провинции от Християндемократическия съюз.
" Докато при започване на рецесията към момента не беше ясно дали Източна Германия ще бъде повече или по-малко наранена, в този момент към този момент е очевидно, че тезата за това, че ще натискът върху нея ще бъде по-слаб се оказа вярна ", прибавя той.
Така обичайна уязвимост на източногерманските провинции - дефицитът на огромни индустриални центрове, ориентирани към износа, се трансформира в действие.
Именно тези индустриални центрове се трансфораха в проблем по време на пандемията, защото веригите за доставки бяха прекратени, а задграничната търговия беше блокирана. " Точно там рецесията удари най-силно ", изяснява още Вандервиц.
Но паралелно с това локалните компании са били изправени и пред характерна спънка - по-малкият личен капитал прави привличането на финансиране от локалните банки мъчно, защото финансовите институции не са толкоз склонни да кредитират такива компании.
По думите на Юрген Уде, който е държавен секретар на министерството на стопанската система, науката и дигитализацията в провинция Саксония-Анхалт, решението в този случай е кандидатстването за държавна поддръжка от страна на бизнеса.
Той показва, че дребните и междинните предприятия се нуждаят даже от по-голяма помощ в рецесията, като те съставляват към 90% от бизнеса в Източна Германия.
По думите на Уде тези компании би трябвало да бъдат стимулирани за създаването на повече нововъведения, като в Саксония-Анхалт, да вземем за пример, доста от дребните компании се занимават с развойна активност дружно с университетите за привличането на спомагателен капитал.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ