Провалът с Търговския регистър, който е част от електронното управление,

...
Провалът с Търговския регистър, който е част от електронното управление,
Коментари Харесай

От хаоса с регистъра може да се излезе

Провалът с Търговския указател, който е част от електронното ръководство, е реалност. Да забележим за какво не вървят нещата в България и къде бъркат управляващите. Най-напред малко точки във връзка с прословутото е-правителство.

1. Тази работа не е като онази. По-проста е. Започва се със тактика. Трябва да се опише топологията на институциите, коя с коя комуникира, по какви аргументи се постанова тази връзка, какъв вид данни се предават сред тях и така нататък

2. Средата за връзка също е доста значима. Няма да встъпвам в детайлности, да не дойдат качулките да ме изнесат за обявяване на информация, касаеща националната сигурност, само че сега нещастието е цялостна. Една институция дава част от информационната си инфраструктура на друга такава, двете нямат нищо общо между тях, а в същото това време втората е напълно подвластна, в случай че първата по някаква причина дръпне шалтера.

3. Стандартизирани протоколи и схеми за връзка. Тук е заровено кучето, както се споделя. Провеждат се публични поръчки за цифровизация на едно или друго, само че в идващия миг се оказва, че едното не може да си приказва с другото, тъй като са осъществени от разнообразни компании, с разнообразни технологии. И поради това викат мен или някой различен сътрудник, с цел да застане по средата сред двете с негов модул, който да „превежда“ от едната на другата система. Говоря за действителен случай. При това в рамките единствено на една институция. Какво да приказваме за връзка сред другите такива.

4. Набирането/обучението на читави фрагменти. Тук хаосът е плен. Не виждам по какъв начин непокътнат ИТ-специалист ще се навие да се бори с тотално остаряла материална база, с 60+ годишни лелички, които не разграничават смисъла на клавишите Esc и Enter, да борави с конфиденциална и персонална информация, да се мъчи със системи, несъвместими една с друга. И всичко това да се случва за заплата от порядъка на 600-700лв. Ами няма по какъв начин да стане.

5. Разработката на Disaster Recovery проекти. Това би трябвало да се случва на централно равнище и да важи за всички. А не админ в една институция да бекъпва (да дублира информация и да основава аварийно копие – бел. ред.) в cloud, различен в друга на DVD, трети в трета на външни дискове. Пълен безпорядък.

Това са единствено дребна част от нещата, които крепко куцат сега. Нека ги обобщим. Като начало страната би трябвало да отдели някаква конструкция – звено ли ще е, организация или комитет, която да се занимава единствено и само с електронизацията. И за него да се обезпечат самостоятелност и запаси за осъществяване на концепциите, а не да бъде забито под шапката на министерство, което се занимава с още куп неща. Като начало това звено би трябвало да опише топологията на държавните структури, да дефинира равнища на връзка сред тях, коя с коя е обвързвана непрекъснато, коя с коя си приказва случайно по някакъв мотив и така нататък Да опише всички взаимовръзки, които би трябвало да се случват.

След това би трябвало да се стандартизират протоколи за връзка. Ясно е, че по места и паланки публичните поръчки ще продължат да се раздават под масата. И не виждам в този момент по какъв начин това може да бъде спряно. Но е задоволително като начало да се съблюдават избрани условия към изпълнителите. Например: „ Ти си пиши на каквато система искаш, на какъвто програмен език, направи UI-то на леличките оптимално комфортно и т. н. Но връзките с външни системи ще изпълняваш по тези и тези условия, данните ще бъдат в подобен формат, ще се криптират по подобен метод и ще се предават по този метод. От другите системи ще получаваш данните по същия протокол, бъди по този начин добър да намериш метод да си ги обработваш “. Толкова. Нищо комплицирано и неизпълнимо.

Отделянето на инфраструктурите на очевидно несвързани между тях институции също е приоритет. Не виждам за какво, да вземем за пример, Басейнова Дирекция би трябвало да получава съгласуваност не от пряк снабдител, а от Общината. Разбира се, това е единствено образец, само че на доста места сега е по този начин. И, в случай че по някаква причина на Общината й падне свързаността, Басейнова Дирекция стартира да си бърка в носа, тъй като не може да работи. Куца работа, само че сега е реалност.

Бекъпи. Локално и централизирано. Всеки на място да си взема решение по какъв начин ще си провежда бекъпа/резервното копие, само че веднъж на ден нещата би трябвало да се дублират на централно място. Ясно е за какво.

Да се работи с техника на повече от 3 години в подобен сегмент е безусловно несериозно. И техниката също би трябвало да бъде поръчвана и подменяна в избрани моменти, по спецификация и стандарт, а не по „ един наш човек, който дава по-ниска цена “.

По отношение на фрагментите не виждам какъв е казусът на Държавата да стартира да се държи като един елементарен Head Hunter. Излиза че елементарни фирмички го могат, само че страната – не (виж карето).

Обърнете се за експертни отзиви към хора, които през годините са се блъскали с всичките тези проблеми, за които приказвам. Не към казионните компании, които печелят 90% от поръчките, пишат някакви нелепости, едвам сработят, след което си отпътуват. Обърнете се към тези, на които доста постоянно им се е налагало да бършат след тях. И ще научите удивителни неща, давам обещание.

Студенти с задължения


Добре е да се направи в Техническия университет, да вземем за пример, компетентност „Е-управление“, учещите там, да бъдат субсидирани крепко, да им се дадат прилични стипендии и да ги образоват само на нещата, които описах нагоре, и които са наложени по стандарт. И още: дайте им читави общежития, по-сериозни стипендии, промоционални условия за студентски заеми, платени стажове, разнообразни бонуси от вида на здравно обслужване, карти за фитнес, ваучери за храна и така нататък Всичко това против един-единствен ангажимент на студента – след завършването си той е задължен да работи 5 или 10 години по компетентност, която е приключил, с обезпечено обичайно възнаграждение, само че най-малко 5 пъти повече от тези 600 лв., които загатнах нагоре. Така на всеки 5 години ще има нови хора, които може да не са гениални програмисти или инженери, само че ще познават системата и ще могат да я обслужват, поддържат и (евентуално) доразвиват.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР