Балкани, Китай... Mоже ли победа на Русия да събуди имперските апетити по света?
Провалът на украинската контраатака рискува да докара до заледяване на фронта или даже възобновяване на съветската офанзива. Дали това евентуално " преимущество " за Владимир Путин ще го тласне към Молдова и балтийските страни? Насърчава ли и апетитите на други страни против техните съседи? Френското издание La Dépêche интервюира Жан дьо Глиниасти, някогашен френски дипломат в Русия, проучвателен шеф в IRIS (Институт за интернационалните и стратегически отношения) и създател на книгата " Русия, нова шахматна дъска ".
La Dépêche: При неналичието на по-категорична поддръжка от Запада за Украйна, Русия може да си върне преимуществото. Дали балтийските страни и Молдова са идващите в листата на Кремъл, носталгичен по Руската и Съветската империи?
Жан дьо Глиниасти: Мисля, че в случай че има риск, той ще бъде в самата Украйна. За момента украинците се съпротивляват, само че в случай че руснаците пробият, повече от Киев или Харков, техният приоритет ще бъде Одеса, с цел да блокират изцяло Черно море, като се свържат с проруските сепаратисти от Приднестровието, последните остатъци на сталинизма. Това ще им разреши да задушат Украйна, до момента в който оказват напън върху Молдова. Стратегически е доста по-интересно. Отвъд това Молдова остава романоезична, даже в случай че там се приказва съветски и тя не принадлежи строго видяно към " съветския свят ", както го дефинира Владимир Путин от 2000-те години на предишния век - общественост на език, цивилизация и най-вече православна просвета. Трудно е да се откри причина, заради която той би се насо чил натам.
La Dépêche: А балтийските страни?
Жан дьо Глиниасти: Никой не може да планува бъдещето и е комплицирано да се рискува един или различен сюжет. За балтийските страни обаче можем да кажем, че те постоянно са имали специфичен статут в съзнанието на руснаците. Те са част от скандинавско-германския свят, а не от съветския свят. Освен това те са били самостоятелни сред двете войни. Ето за какво, за всеобща изненада, руснаците ги оставиха да си възвърнат независимостта много бързо, а в случай че съпоставим с Украйна, даже ги оставиха да влязат в НАТО. Те са и единствените страни-членки на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, включили се към Атлантическия съюз. Правейки това, не мисля, че руснаците биха били подготвени да влязат в спор с НАТО за три дребни страни, за които знаят, че в никакъв случай няма да бъдат съветски, макар че в Естония има 40% руснаци.
La Dépêche: Руският образец на свършения факт в Крим, в Донбас и по-късно против Украйна, безнаказаността на Азербайджан против Армения в Нагорни Карабах... Може ли всичко това да насърчи Пекин да нахлуе в Тайван?
Жан дьо Глиниасти: Също по този начин е мъчно да се видят същинските цели на Пекин сега. Но това, което можем да кажем, е, че уроците, научени от Украйна, са задоволително двусмислени, с цел да не ускорят остарелия китайски план за възобновяване на Тайван. Значителни човешки загуби, 2000-3000 унищожени танка, цената, платена от Русия, е много висока и Владимир Путин, в този си тип, не може да претендира за победа. Особено откакто в този момент той към този момент е бетонирал крепко прозападната ориентировка на голямото болшинство от украинците, до момента в който през 2010 година болшинството от украинците гласоподаваха за проруския претендент. Но също така има и огромна разлика сред Русия и Китай. Първата зависи от големите си естествени запаси, които постоянно продава, вторият от интернационалната търговия. И по този начин... Китай мисли в дълготраен проект и мисли на първо място за опазване на стопанската система си.
La Dépêche: Отвъд това виждаме желанията на " неосманска " Турция на Ердоган, утвърждаваща себе си против Гърция, против Сирия, кюрдите или носталгията на Орбан по остарялата Унгария, по маджарското малцинство в Румъния. Дали Владимир Путин е " задействал " събуждането на имперски апетити?
Жан дьо Глиниасти: Преди властваше интернационалния ред. Това беше двуполюсен ред със Съветския съюз, доминиран от Русия от едната страна и американците от другата. Той се срути с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато краткотрайно остана единствено " американският служител на реда ". Но лека-полека редом се появи друг ред, където в този момент имате полюси на власт, откогато ръководството на " американския служител на реда " завърши с неговия неуспех в Ирак и пагубното му евакуиране от Афганистан през 2021 година При липса на служители на реда, полюсите на властта се утвърждават през днешния ден. Но този многополюсен свят към момента не е нормализиран и затова, когато погледнете неговите " тектонични плочи ", виждате, че това са границите на някогашната велика съветска, австро-унгарска, османска или персийска империя, които всъщност остават зони на неустойчивост с риск от война.
La Dépêche: Ако Владимир Путин беше изкушен от възобновяване на офанзивата към Одеса и чак до Приднестровието, щеше ли Турция да разреши на Русия да постави ръка на северното крайбрежие на Черно море, което към момента не е приело загубата на Крим през 18 век?
Жан дьо Глиниасти: Ти си безусловно прав. Турция няма да одобри Русия да слезе до Черно море и да превземе Одеса. Можем да чакаме, че Турция ще разреши на американските кораби да преминат през проливите за достъп до Черно море, тъй като ще има огромно напрежение, в случай че не го направи.
La Dépêche: При тази динамичност на нахлуването у съседа в този многополюсен свят, настояща е и Венецуела, която претендира за границата и нефтените региони на Гвиана...
Жан дьо Глиниасти: През 30-те години на предишния век Южна Америка претърпя войната в Чако, изправяйки една против друга Боливия и Парагвай на фона на петролни ползи, които в никакъв случай не бяха демонстрирани след това. В Латинска Америка има млади народи, които имат териториални и петролни упоритости, само че няма империя и това е по-скоро въпрос на поправяне на границите. След като американците реагираха неотложно и доста мощно, като поддържаха Гвиана, спорът би трябвало да завърши със мнение на Международния съд и не мисля, че обстановката е толкоз сериозна, колкото разломите, произлизащи от рухването на велики империи.
La Dépêche: При неналичието на по-категорична поддръжка от Запада за Украйна, Русия може да си върне преимуществото. Дали балтийските страни и Молдова са идващите в листата на Кремъл, носталгичен по Руската и Съветската империи?
Жан дьо Глиниасти: Мисля, че в случай че има риск, той ще бъде в самата Украйна. За момента украинците се съпротивляват, само че в случай че руснаците пробият, повече от Киев или Харков, техният приоритет ще бъде Одеса, с цел да блокират изцяло Черно море, като се свържат с проруските сепаратисти от Приднестровието, последните остатъци на сталинизма. Това ще им разреши да задушат Украйна, до момента в който оказват напън върху Молдова. Стратегически е доста по-интересно. Отвъд това Молдова остава романоезична, даже в случай че там се приказва съветски и тя не принадлежи строго видяно към " съветския свят ", както го дефинира Владимир Путин от 2000-те години на предишния век - общественост на език, цивилизация и най-вече православна просвета. Трудно е да се откри причина, заради която той би се насо чил натам.
La Dépêche: А балтийските страни?
Жан дьо Глиниасти: Никой не може да планува бъдещето и е комплицирано да се рискува един или различен сюжет. За балтийските страни обаче можем да кажем, че те постоянно са имали специфичен статут в съзнанието на руснаците. Те са част от скандинавско-германския свят, а не от съветския свят. Освен това те са били самостоятелни сред двете войни. Ето за какво, за всеобща изненада, руснаците ги оставиха да си възвърнат независимостта много бързо, а в случай че съпоставим с Украйна, даже ги оставиха да влязат в НАТО. Те са и единствените страни-членки на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, включили се към Атлантическия съюз. Правейки това, не мисля, че руснаците биха били подготвени да влязат в спор с НАТО за три дребни страни, за които знаят, че в никакъв случай няма да бъдат съветски, макар че в Естония има 40% руснаци.
La Dépêche: Руският образец на свършения факт в Крим, в Донбас и по-късно против Украйна, безнаказаността на Азербайджан против Армения в Нагорни Карабах... Може ли всичко това да насърчи Пекин да нахлуе в Тайван?
Жан дьо Глиниасти: Също по този начин е мъчно да се видят същинските цели на Пекин сега. Но това, което можем да кажем, е, че уроците, научени от Украйна, са задоволително двусмислени, с цел да не ускорят остарелия китайски план за възобновяване на Тайван. Значителни човешки загуби, 2000-3000 унищожени танка, цената, платена от Русия, е много висока и Владимир Путин, в този си тип, не може да претендира за победа. Особено откакто в този момент той към този момент е бетонирал крепко прозападната ориентировка на голямото болшинство от украинците, до момента в който през 2010 година болшинството от украинците гласоподаваха за проруския претендент. Но също така има и огромна разлика сред Русия и Китай. Първата зависи от големите си естествени запаси, които постоянно продава, вторият от интернационалната търговия. И по този начин... Китай мисли в дълготраен проект и мисли на първо място за опазване на стопанската система си.
La Dépêche: Отвъд това виждаме желанията на " неосманска " Турция на Ердоган, утвърждаваща себе си против Гърция, против Сирия, кюрдите или носталгията на Орбан по остарялата Унгария, по маджарското малцинство в Румъния. Дали Владимир Путин е " задействал " събуждането на имперски апетити?
Жан дьо Глиниасти: Преди властваше интернационалния ред. Това беше двуполюсен ред със Съветския съюз, доминиран от Русия от едната страна и американците от другата. Той се срути с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато краткотрайно остана единствено " американският служител на реда ". Но лека-полека редом се появи друг ред, където в този момент имате полюси на власт, откогато ръководството на " американския служител на реда " завърши с неговия неуспех в Ирак и пагубното му евакуиране от Афганистан през 2021 година При липса на служители на реда, полюсите на властта се утвърждават през днешния ден. Но този многополюсен свят към момента не е нормализиран и затова, когато погледнете неговите " тектонични плочи ", виждате, че това са границите на някогашната велика съветска, австро-унгарска, османска или персийска империя, които всъщност остават зони на неустойчивост с риск от война.
La Dépêche: Ако Владимир Путин беше изкушен от възобновяване на офанзивата към Одеса и чак до Приднестровието, щеше ли Турция да разреши на Русия да постави ръка на северното крайбрежие на Черно море, което към момента не е приело загубата на Крим през 18 век?
Жан дьо Глиниасти: Ти си безусловно прав. Турция няма да одобри Русия да слезе до Черно море и да превземе Одеса. Можем да чакаме, че Турция ще разреши на американските кораби да преминат през проливите за достъп до Черно море, тъй като ще има огромно напрежение, в случай че не го направи.
La Dépêche: При тази динамичност на нахлуването у съседа в този многополюсен свят, настояща е и Венецуела, която претендира за границата и нефтените региони на Гвиана...
Жан дьо Глиниасти: През 30-те години на предишния век Южна Америка претърпя войната в Чако, изправяйки една против друга Боливия и Парагвай на фона на петролни ползи, които в никакъв случай не бяха демонстрирани след това. В Латинска Америка има млади народи, които имат териториални и петролни упоритости, само че няма империя и това е по-скоро въпрос на поправяне на границите. След като американците реагираха неотложно и доста мощно, като поддържаха Гвиана, спорът би трябвало да завърши със мнение на Международния съд и не мисля, че обстановката е толкоз сериозна, колкото разломите, произлизащи от рухването на велики империи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ