Страхил Делийски пред Dir.bg: И втория мандат го чака подобна участ, шанс има само в третия
Провал и при втория мандат за сформиране на държавно управление, предвижда политологът Страхил Делийски. Според него късмет има единствено при третия, с ангажимента, че той бъде връчен на Стефан Янев. И натам ще бъдат ориентирани напъните на партиите, допуска Делийски. " Политическият диалог повече наподобява на сапунен сериал, в сравнение с логичен политически спор ", разяснява той. И вижда повода във обстоятелството, че политиците се занимават с връзките между тях и телевизионните си функции, вместо да вършат политика. " Каква част от обществото се интересува от това кой политик какво си мисли за другия политик и кой политик по какъв начин назовава другия политик? Само почитателите ", съобщи Делийски.
- Защо се провали първият мандат?
- Защото нямаше политическо болшинство в Народното събрание, това е явно. Такава е процедурата, че за избирането на кабинет е належащо болшинство. В този смисъл, политическата част от задачата явно не беше свършена. Това е повече от ясно. В много от изявленията, изключително на тези, които мотивираха, че няма да гласоподават състав и конструкция на кабинета, личеше точно това. Явно е, че без този политически пиедестал няма по какъв начин да се случи кабинет, без значение по какъв начин той ще бъде разказан, показан. Успях да виждам през днешния ден, колкото можах. Неприятен усет оставят сходен вид диалози.
- Все отново фигурите бяха по-скоро експертни в тази ситуация.
- Когато липсва политическата основа на една бъдеща изпълнителна власт, оттова нататък, до момента в който стигнем до персоналните оферти, те нямат никакво значение. Защото всяко избиране на изпълнителна власт от Народното събрание потегля от тази предварителна политическа основа. Това беше едно безсмислено упражнение, от политическа позиция.
- Следва втори опит и втори мандат на " Продължаваме промяната ", които готвят с " Демократична България " кабинет на малцинството. И него ли го чака същата орис?
- Очевидно. Заявките за това на каква политическа поддръжка ще се основава едно такова предложение за кабинет, демонстрират, че няма по какъв начин да се случи официално неговото гласоподаване в залата. Но ще минем още веднъж през този обред. Наричам го " обред " не тъй като е нещо безсмислено, тъй като това е част от играта на народна власт. Ритуал, по време на който дебатът още веднъж няма да бъде доста по-различен от това, което наблюдавахме през днешния ден. И днешният спор, и идващият бяха и ще бъдат подчинени на по този начин към този момент познатата ни позиционна игра от политическите партии - търсене на виновност, влизане в диалог на нивото по-скоро на предизборната конкуренция. Няма да е доста по-различно.
- Корнелия Нинова разгласи, че ще договаря за втори мандат, само че някогашните й сътрудници в четворната коалиция Политическа партия и Демократична България въобще не загатват Българска социалистическа партия?
- Аз си мисля, че тези диалози занапред ще предстоят. Все отново, като си създадат в този момент партиите разбора за това какво се случи през днешния ден, най-вероятно ще начертаят тактики по какъв начин въз основата на това, което се случи през днешния ден, да реагират и да работят в идващите си ходове. Но мисля, че ще би трябвало да се покажат някакви знаци за диалогичност. Едно от най-повтаряните неща беше " диалогичност, диалогичност ". Ще се опитат всеки, съгласно своите благоприятни условия, да покаже, че е диалогичен, само че въпросът е в действителност дали това ще доближи сърцата и мозъците на гласоподавателите. Защото, каквото и да си приказваме, това е главният проблем. И ми се коства, че всеки диалог - в тази ситуация за възможен кабинет, диалогът за партньорства, би трябвало да бъде въображаем дали дава отговор на концепцията за възвръщането на доверието на жителите. Дори официално да няма резултат от политическия развой. Но сега това, от което политическият развой най-вече страда, е точно неналичието на доверие. Ако партиите се прицелят и се концентрират в своето държание и говорене в този проблем, то тогава няма да е трагичен възможен крах на начинанието по сформиране на кабинет.
Защото имаме и противоположния вид - може да имаме и кабинет, който обаче да не е функционалност на някакъв развой на възвръщане на доверието. Не мисля, че това е по-добрият вид. По-добре опити за връщане на доверието, даже без да бъде формиран кабинет, в сравнение с сформиране на кабинет със задълбочаване на недоверието.
- Тоест, опит за връщане на доверието могат да бъдат и предварителните избори?
- Може да бъдат, само че те могат да бъдат и механизъм за нарушение на доверието. Това е огромният проблем.
- Проф. Габровски и министрите му към този момент дадоха да се разбере, че не желаят да ги свързват с някакви диалози в тази посока. Употребени ли бяха тези изявени специалисти?
- Няма по какъв начин да знаем дали са били използвани. Със сигурност зад тези оферти е имало политически диалог. Ние приказваме за специалисти, само че в голямата си част напълно не са хора, които са непознати за политиката. И напълно не са хора, които нямат избрани контакти с политически сили. Но на мен нещо друго ми направи усещане. Започна се още веднъж диалог - този бил човек на този, този бил човек на оня, на тази партия, на онази партия. И чувството, че един и същи човек може да бъде човек на няколко разнообразни партии. И това е доста забавно да се проучва. Аз не споделям, че това не е по този начин, в противен случай. Ние имаме такава деполитизация на ръководството, деидеологизация, технологизация на властта, в случай че щете, в която в действителност един човек може да бъде по едно и също време в колкото партии си изиска. Това е симптоматично.
- Това отново е обвързвано с лепене на етикети.
- То е обвързвано с лепене на етикети, само че това, че един може в друг миг от своето професионално развиване да е бил част от разнообразни партии, приказва, че властта не се упражнява през партиите. А се упражнява посредством някакви принадлежности, посредством някакви структури, върху които партиите имат малко въздействие.
- За някакъв център отвън партиите ли говорите?
- Едва ли е един център. Тук не става въпрос за някаква нечиста сделка. Просто властта не е в обществените политически субекти и това става все по-явно. И това е немалка част от казуса с доверието към тези обществени политически субекти.
- А има ли по-голям късмет третият мандат?
- Има. Според мен там ще бъдат фокусирани най-големите старания. Мисля си, че методът на образуване на болшинство при избирането на господин Рашидов за ръководител на Народното събрание, е знак в посока, че сходен вид може да се търси през третия мандат. Това е единственият вид, при който може да се образува някакво болшинство за поддръжка на държавно управление, без значение от формат, поръчки, целеполагане.
- Но единствено в случай че бъде връчен на " Български напредък "?
- Да, с тази спогодба.
- Президентът през това време наложи несъгласие на изборния закон, с което се нарежда в редицата на тези, които го упрекват, че се е прегърнал с Бойко Борисов и с хартиената коалиция, и в това време против тези, за които го упрекват, че бил в близки контакти?
- Погледнах претекстовете. Те имат кардинален темперамент. Не мисля, че могат да бъдат интерпретирани като част от някакво политическо позициониране. Това е кардинално аргументирана позиция.
Политическият ни развой е зависещ на някакви разделения, обвинявания, стигми и по този начин нататък, което не му разрешава да се развива в някаква положителна посока. Всяко едно деяние бива интерпретирано и евентуално стимулирано от това по какъв начин въпросното деяние се отнася към несъмнено разделяне, наложено в политическото говорене. Това е безусловно безсмислено.
Нека още веднъж да го свържем с тематиката за доверието - каква част от обществото се интересува от това кой политик какво си мисли за другия политик и кой политик по какъв начин назовава другия политик? Да, интересуват се почитателите на тези политици и нищо повече. Но, както виждаме, тези почитатели стават все по-малко. Дори партията, която взима най-вече гласове на последните избори, е надалеч от резултатите на изгубилите партии отпреди 10 години. И това точно е по силата на неналичието на интерес към този вид диалог, който политиците водят сред себе си, а не водят с обществото. И по тази причина параметрите на този диалог са тези - ти си добър, ти си неприятен. Това е диалог, който визира само тези, които го водят този диалог. Дори и когато този диалог се реферира като " народен интерес ", с " това, което желаят хората " и какви ли още не систематизирания. Тези референции са единствено, с цел да кажат, че някой е добър или някой е неприятен.
Сякаш настоящите политици по този начин са се вживели в телевизионните си функции, че не помнят, че те, с изключение на герои в някакви драматизации, които самите те си измислят, би трябвало да съставляват и да вършат политика. Това са доста разнообразни неща. И по тази причина политическият диалог повече наподобява на сапунен сериал, в сравнение с логичен политически спор. И няма по какъв начин да чакаме политическо единодушие, разговор и така нататък, когато нивото на взаимоотношения сред политиците е такова. В последна сметка, добър или неприятен, всеки политик би трябвало да пази интереса на някаква група жители. И когато се приказва с един политик, би трябвало да си даваме сметка, че приказваме с представител на някаква група жители.
Всичко останало е тотално недоумение за това какво е политика. И откакто тези, които би трябвало да вършат политика, не схващат какво е политика, няма по какъв начин да чакаме и да има политика.
- Защо се провали първият мандат?
- Защото нямаше политическо болшинство в Народното събрание, това е явно. Такава е процедурата, че за избирането на кабинет е належащо болшинство. В този смисъл, политическата част от задачата явно не беше свършена. Това е повече от ясно. В много от изявленията, изключително на тези, които мотивираха, че няма да гласоподават състав и конструкция на кабинета, личеше точно това. Явно е, че без този политически пиедестал няма по какъв начин да се случи кабинет, без значение по какъв начин той ще бъде разказан, показан. Успях да виждам през днешния ден, колкото можах. Неприятен усет оставят сходен вид диалози.
- Все отново фигурите бяха по-скоро експертни в тази ситуация.
- Когато липсва политическата основа на една бъдеща изпълнителна власт, оттова нататък, до момента в който стигнем до персоналните оферти, те нямат никакво значение. Защото всяко избиране на изпълнителна власт от Народното събрание потегля от тази предварителна политическа основа. Това беше едно безсмислено упражнение, от политическа позиция.
- Следва втори опит и втори мандат на " Продължаваме промяната ", които готвят с " Демократична България " кабинет на малцинството. И него ли го чака същата орис?
- Очевидно. Заявките за това на каква политическа поддръжка ще се основава едно такова предложение за кабинет, демонстрират, че няма по какъв начин да се случи официално неговото гласоподаване в залата. Но ще минем още веднъж през този обред. Наричам го " обред " не тъй като е нещо безсмислено, тъй като това е част от играта на народна власт. Ритуал, по време на който дебатът още веднъж няма да бъде доста по-различен от това, което наблюдавахме през днешния ден. И днешният спор, и идващият бяха и ще бъдат подчинени на по този начин към този момент познатата ни позиционна игра от политическите партии - търсене на виновност, влизане в диалог на нивото по-скоро на предизборната конкуренция. Няма да е доста по-различно.
- Корнелия Нинова разгласи, че ще договаря за втори мандат, само че някогашните й сътрудници в четворната коалиция Политическа партия и Демократична България въобще не загатват Българска социалистическа партия?
- Аз си мисля, че тези диалози занапред ще предстоят. Все отново, като си създадат в този момент партиите разбора за това какво се случи през днешния ден, най-вероятно ще начертаят тактики по какъв начин въз основата на това, което се случи през днешния ден, да реагират и да работят в идващите си ходове. Но мисля, че ще би трябвало да се покажат някакви знаци за диалогичност. Едно от най-повтаряните неща беше " диалогичност, диалогичност ". Ще се опитат всеки, съгласно своите благоприятни условия, да покаже, че е диалогичен, само че въпросът е в действителност дали това ще доближи сърцата и мозъците на гласоподавателите. Защото, каквото и да си приказваме, това е главният проблем. И ми се коства, че всеки диалог - в тази ситуация за възможен кабинет, диалогът за партньорства, би трябвало да бъде въображаем дали дава отговор на концепцията за възвръщането на доверието на жителите. Дори официално да няма резултат от политическия развой. Но сега това, от което политическият развой най-вече страда, е точно неналичието на доверие. Ако партиите се прицелят и се концентрират в своето държание и говорене в този проблем, то тогава няма да е трагичен възможен крах на начинанието по сформиране на кабинет.
Защото имаме и противоположния вид - може да имаме и кабинет, който обаче да не е функционалност на някакъв развой на възвръщане на доверието. Не мисля, че това е по-добрият вид. По-добре опити за връщане на доверието, даже без да бъде формиран кабинет, в сравнение с сформиране на кабинет със задълбочаване на недоверието.
- Тоест, опит за връщане на доверието могат да бъдат и предварителните избори?
- Може да бъдат, само че те могат да бъдат и механизъм за нарушение на доверието. Това е огромният проблем.
- Проф. Габровски и министрите му към този момент дадоха да се разбере, че не желаят да ги свързват с някакви диалози в тази посока. Употребени ли бяха тези изявени специалисти?
- Няма по какъв начин да знаем дали са били използвани. Със сигурност зад тези оферти е имало политически диалог. Ние приказваме за специалисти, само че в голямата си част напълно не са хора, които са непознати за политиката. И напълно не са хора, които нямат избрани контакти с политически сили. Но на мен нещо друго ми направи усещане. Започна се още веднъж диалог - този бил човек на този, този бил човек на оня, на тази партия, на онази партия. И чувството, че един и същи човек може да бъде човек на няколко разнообразни партии. И това е доста забавно да се проучва. Аз не споделям, че това не е по този начин, в противен случай. Ние имаме такава деполитизация на ръководството, деидеологизация, технологизация на властта, в случай че щете, в която в действителност един човек може да бъде по едно и също време в колкото партии си изиска. Това е симптоматично.
- Това отново е обвързвано с лепене на етикети.
- То е обвързвано с лепене на етикети, само че това, че един може в друг миг от своето професионално развиване да е бил част от разнообразни партии, приказва, че властта не се упражнява през партиите. А се упражнява посредством някакви принадлежности, посредством някакви структури, върху които партиите имат малко въздействие.
- За някакъв център отвън партиите ли говорите?
- Едва ли е един център. Тук не става въпрос за някаква нечиста сделка. Просто властта не е в обществените политически субекти и това става все по-явно. И това е немалка част от казуса с доверието към тези обществени политически субекти.
- А има ли по-голям късмет третият мандат?
- Има. Според мен там ще бъдат фокусирани най-големите старания. Мисля си, че методът на образуване на болшинство при избирането на господин Рашидов за ръководител на Народното събрание, е знак в посока, че сходен вид може да се търси през третия мандат. Това е единственият вид, при който може да се образува някакво болшинство за поддръжка на държавно управление, без значение от формат, поръчки, целеполагане.
- Но единствено в случай че бъде връчен на " Български напредък "?
- Да, с тази спогодба.
- Президентът през това време наложи несъгласие на изборния закон, с което се нарежда в редицата на тези, които го упрекват, че се е прегърнал с Бойко Борисов и с хартиената коалиция, и в това време против тези, за които го упрекват, че бил в близки контакти?
- Погледнах претекстовете. Те имат кардинален темперамент. Не мисля, че могат да бъдат интерпретирани като част от някакво политическо позициониране. Това е кардинално аргументирана позиция.
Политическият ни развой е зависещ на някакви разделения, обвинявания, стигми и по този начин нататък, което не му разрешава да се развива в някаква положителна посока. Всяко едно деяние бива интерпретирано и евентуално стимулирано от това по какъв начин въпросното деяние се отнася към несъмнено разделяне, наложено в политическото говорене. Това е безусловно безсмислено.
Нека още веднъж да го свържем с тематиката за доверието - каква част от обществото се интересува от това кой политик какво си мисли за другия политик и кой политик по какъв начин назовава другия политик? Да, интересуват се почитателите на тези политици и нищо повече. Но, както виждаме, тези почитатели стават все по-малко. Дори партията, която взима най-вече гласове на последните избори, е надалеч от резултатите на изгубилите партии отпреди 10 години. И това точно е по силата на неналичието на интерес към този вид диалог, който политиците водят сред себе си, а не водят с обществото. И по тази причина параметрите на този диалог са тези - ти си добър, ти си неприятен. Това е диалог, който визира само тези, които го водят този диалог. Дори и когато този диалог се реферира като " народен интерес ", с " това, което желаят хората " и какви ли още не систематизирания. Тези референции са единствено, с цел да кажат, че някой е добър или някой е неприятен.
Сякаш настоящите политици по този начин са се вживели в телевизионните си функции, че не помнят, че те, с изключение на герои в някакви драматизации, които самите те си измислят, би трябвало да съставляват и да вършат политика. Това са доста разнообразни неща. И по тази причина политическият диалог повече наподобява на сапунен сериал, в сравнение с логичен политически спор. И няма по какъв начин да чакаме политическо единодушие, разговор и така нататък, когато нивото на взаимоотношения сред политиците е такова. В последна сметка, добър или неприятен, всеки политик би трябвало да пази интереса на някаква група жители. И когато се приказва с един политик, би трябвало да си даваме сметка, че приказваме с представител на някаква група жители.
Всичко останало е тотално недоумение за това какво е политика. И откакто тези, които би трябвало да вършат политика, не схващат какво е политика, няма по какъв начин да чакаме и да има политика.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




