Проучване за разпространението и регулацията на лотарийните игри посочва, че

Проучване за разпространяването и регулацията на лотарийните игри показва, че въпросът не е централен за публичното мнение в страната. Според проучването, офанзивата против рекламата и против метода на разпространяване се оказва елитарна, а не всеобща - към една трета от хората не показват позиция. Васил Тончев – шеф на организация "Сова Харис ", която е направила изследването по поръчка и с финансиране от Института за съвременна политика, разяснява за какво една трета от хората не могат да преценяват дали да се забранят този вид реклами:
"Защото нямат отношение към въпроса. Все отново някъде към 55% от хората, става дума за пълнолетните жители, играят в лотарийните игри. Останалите към 45% - някои не са заинтригувани от въпроса, само че обикновено е една трета да не демонстрират интензивност или директно отношение. Така или другояче това е един забележителен % на хората, които се отнасят позитивно към лотарийните игри. Като цяло можем да кажем, че лотарийните игри са се трансформирали в един обществен отдушник. Два фактора се преплитат. Единият е вярата да си решиш финансовите въпроси по този елементарен метод, а другият е заниманието, което има от самата игра ".

В изследването обаче се споделя, че основата част от участниците в тези игри са хора със междинни приходи сред 400 и 1000 лв. месечно. Тончев изясни, за какво да вземем за пример най-бедните хора не вземат участие:

"Може би пък на най-бедните хора присъединяване в подобен вид игри да е прекален разкош, може да не е по силите на финансовите им благоприятни условия. Също по този начин и хората с най-високи приходи също не демонстрират необикновен интерес, само че би трябвало да кажем, че има и по-друг вид игри, по-твърд хазарт, може би пък по-богатите, които имат отношение към тематиката, се включват там. При доста по-луксозни условия "./БНР