Шимпанзетата бонобо - животните с най-дългата памет в животинския свят
Проучване разкрива, че дребните шимпанзета от типа бонобо имат най-дългата памет в животинския свят , оповестява Мейл онлайн.
Бонобо могат да помнят друго бонобо или шимпанзе повече от 25 години , откри екипът на Кристофър Крупение от университета „ Джонс Хопкинс “, който е старши създател на проучването.
Бонобото (Pan paniscus), известно още като малко шимпанзе, е тип човекоподобна маймуна, сходна на шимпанзето, само че е по-дребно от него. Дължината му е към 60 cm, а тежестта може да доближи 45 – 50 kg. Има изпъкнало чело и черно-кафеникава четина. Има черно лице, розови бузи и дребни уши.
Изследователите са употребявали инфрачервени камери за следене на погледа, с цел да запишат къде гледат маймуните, когато им демонстрират фотоси на други бонобо или шимпанзета.
Едната фотография била на чужд представител на типа, а другата - на бонобо или шимпанзе, с което участникът е живял една година или повече в избран миг от живота си. Очите на маймуните са се задържали доста по-дълго върху изображенията на тези, с които са живели преди , което приказва за известна степен на различаване. Погледът им се спирал също за по-дълго върху маймуните, с които са имали по-положителни взаимоотношения.
В един от случаите бонобо на име Луиза не била виждала сестра си и племенника си повече от 26 години. Когато откривателите ѝ посочили техните изображения, очите ѝ се спрели дълготрайно и на двамата.
Д-р Лора Люис от Калифорнийския университет в Бъркли изясни: „ Тези животни имат мощно развита дарба да разпознават себеподобни. Не знаем по какъв начин тъкмо работи тази система на различаване, само че към този момент установихме, че продължава с години. Новото проучване ни демонстрира не какъв брой сме разнообразни от човекоподобните маймуни, а какъв брой си приличаме с тях и какъв брой те си наподобяват с нас “.
Предишни проучвания демонстрираха, че делфините могат да запомнят и разпознават присъщите за всеки от тях звуци 20 години. „ До този миг това беше най-дълготрайната обществена памет, откривана при нечовекоподобни животни “, сподели доктор Люис.
Откритията също по този начин поддържат теорията, че дълготрайната памет при хората, шимпанзетата и бонобо евентуално произлиза от наш общ предшественик, живял преди 6-9 милиона години .
По темата
Бонобо могат да помнят друго бонобо или шимпанзе повече от 25 години , откри екипът на Кристофър Крупение от университета „ Джонс Хопкинс “, който е старши създател на проучването.
Бонобото (Pan paniscus), известно още като малко шимпанзе, е тип човекоподобна маймуна, сходна на шимпанзето, само че е по-дребно от него. Дължината му е към 60 cm, а тежестта може да доближи 45 – 50 kg. Има изпъкнало чело и черно-кафеникава четина. Има черно лице, розови бузи и дребни уши.
Изследователите са употребявали инфрачервени камери за следене на погледа, с цел да запишат къде гледат маймуните, когато им демонстрират фотоси на други бонобо или шимпанзета.
Едната фотография била на чужд представител на типа, а другата - на бонобо или шимпанзе, с което участникът е живял една година или повече в избран миг от живота си. Очите на маймуните са се задържали доста по-дълго върху изображенията на тези, с които са живели преди , което приказва за известна степен на различаване. Погледът им се спирал също за по-дълго върху маймуните, с които са имали по-положителни взаимоотношения.
В един от случаите бонобо на име Луиза не била виждала сестра си и племенника си повече от 26 години. Когато откривателите ѝ посочили техните изображения, очите ѝ се спрели дълготрайно и на двамата.
Д-р Лора Люис от Калифорнийския университет в Бъркли изясни: „ Тези животни имат мощно развита дарба да разпознават себеподобни. Не знаем по какъв начин тъкмо работи тази система на различаване, само че към този момент установихме, че продължава с години. Новото проучване ни демонстрира не какъв брой сме разнообразни от човекоподобните маймуни, а какъв брой си приличаме с тях и какъв брой те си наподобяват с нас “.
Предишни проучвания демонстрираха, че делфините могат да запомнят и разпознават присъщите за всеки от тях звуци 20 години. „ До този миг това беше най-дълготрайната обществена памет, откривана при нечовекоподобни животни “, сподели доктор Люис.
Откритията също по този начин поддържат теорията, че дълготрайната памет при хората, шимпанзетата и бонобо евентуално произлиза от наш общ предшественик, живял преди 6-9 милиона години .
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ