Генетична вариация влияе на ефекта от пептидите за отслабване
Проучване, оповестено в списание „ Нейчър ", е открило, че генетичните вариации въздействат върху успеваемостта на медикаментите за намаляване като семаглутид и тирзепатид. Тези пептиди трансформираха промишлеността, само че не всички инжекции имат идентичен резултат, сочи разбор на данни от над 27 000 консуматори.
Изследователите са разпознали характерна разновидност в гена на GLP‑1 рецептора (GLP1R), която работи като катализатор на успеваемостта. Носителите на този вид губят приблизително с 0,73 кг повече, което е относително непретенциозен резултат по отношение на междинната загуба от 10,89 кг за цялата група. Други фактори като възраст и пол се оказват по‑показателни - дамите са постигнали редукция на ИТМ (Индекс на телесна маса) от 12,2 % по отношение на 10% при мъжете.
Проучването разкрива и връзка сред вид в гена GIPR и странични резултати като гадене и повръщане, следени характерно при тирзепатид, само че не и при семаглутид. Според д‑р Питър Балаж това не понижава успеваемостта, само че изяснява необятния обсег на риска от гадене - от 5 % до 78 %.
Резултатите имат някои ограничавания - участаниците сами са предоставяли данните за използването си, като липсва информация за дози, съществуване на диабет и тежки резултати като гастропареза. Проучването е наблюдателно - то не потвърждава причинна връзка, а единствено асоциация, като данни от смарт телефоните на интервюираните подсказват, че те може би са преувеличили резултатите си.
Изследователите са разпознали характерна разновидност в гена на GLP‑1 рецептора (GLP1R), която работи като катализатор на успеваемостта. Носителите на този вид губят приблизително с 0,73 кг повече, което е относително непретенциозен резултат по отношение на междинната загуба от 10,89 кг за цялата група. Други фактори като възраст и пол се оказват по‑показателни - дамите са постигнали редукция на ИТМ (Индекс на телесна маса) от 12,2 % по отношение на 10% при мъжете.
Проучването разкрива и връзка сред вид в гена GIPR и странични резултати като гадене и повръщане, следени характерно при тирзепатид, само че не и при семаглутид. Според д‑р Питър Балаж това не понижава успеваемостта, само че изяснява необятния обсег на риска от гадене - от 5 % до 78 %.
Резултатите имат някои ограничавания - участаниците сами са предоставяли данните за използването си, като липсва информация за дози, съществуване на диабет и тежки резултати като гастропареза. Проучването е наблюдателно - то не потвърждава причинна връзка, а единствено асоциация, като данни от смарт телефоните на интервюираните подсказват, че те може би са преувеличили резултатите си.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




