Кучетата не са еднакви! Всяко има своя индивидуалност
Проучване удостовери това, което доста от феновете на кучета знаят - всяко животно има своя лична характерност и темперамент.
Доста от публикуваните стандарти за държанието на голдън ретрийвъри, пудели или шнауцери, да вземем за пример, не са подкрепени с научни доказателства, сочат данните от проучването на експерти от Масачузетския университет.
“Има голямо количество поведенчески вариации при другите породи, само че най-важното е, че всяко куче има своя характерност “, изяснява Елинор Карлсон, която е генетик и съавторът на изследването. Тя споделя, че притежателите на домашни любимци обичат да приказват за личността на кучето си. Думите й се удостоверяват от притежатели на кучета в Ню Йорк.
Елизабет Кели споделя, че нейният британски спрингер шпаньол е „ другарски надъхан, само че също по този начин е нещо като пчела-майка “. Сули Ортис пък разказва своя жълт лабрадор като „ спокоен, ленив и свенлив “.
Рейчъл Ким се грижи за куче, което е от смесена порода. Според нея любимецът й е композиция от „ доста разнообразни кучета - мъдри, извънредно самостоятелни, завързан е към мен и брачна половинка ми, само че е много, много съмнително към други хора и кучета. “
Този възторг на притежателите на домашни любимци въодушевява последното научно изследване на Карлсон. Тя желае да знае доколко поведенческите модели са наследени, както и по какъв метод породите кучета са свързани с несъмнено държание.
Отговорът: Докато физическите черти като дълги крайници на английския грейхаунд или петната на далматинците явно са наследени, то породата не е мощен индикатор за личността на обособеното куче.
При изследването, оповестено в списание “Сайънс”, са събирани голямо количество данни, с цел да стигне до тези изводи, споделя Адам Бойко, генетик от университета " Корнел ", който не е взел участие в проучването.
Кучетата стават най-хубавият другар на хората преди повече от 14 000 години, като са единствените опитомени животни преди появяването на селското стопанство.
Концепцията за породите кучета е много по-нова, осведоми novini.bg. Преди към 160 години стартира изборно отглеждане на кучета с избрани поредни физически черти - тип на козината, цвят и форма на ушите.
Изследователите са интервюирали повече от 18 000 притежатели на кучета и са анализирали геномите на към 2150 от любимците им, с цел да търсят модели.
Те установяват, че някои типове държание, измежду които податливост към виене, изложение на другарство към непознати хора, имат някаква генетична база. Това обаче не се предава строго по линия на дадена порода.
Например, специалистите са открили, че някои породи, като хъскита и гончетата могат да проявят по-голяма податливост да вият. Но доста от тези кучета не я демонстрират, демонстрират наблюдения на притежателите и генетичните данни.
Учените не съумяват да намерят генетична основа за нападателно държание, нито да го свържат с съответни породи.
„ Връзката сред държанието на кучето и неговата порода е доста по-малка от предстоящото “, е мнението на Джеф Кид, генетик от Мичиганския университет, който не е взел участие в проучването.
Доста от публикуваните стандарти за държанието на голдън ретрийвъри, пудели или шнауцери, да вземем за пример, не са подкрепени с научни доказателства, сочат данните от проучването на експерти от Масачузетския университет.
“Има голямо количество поведенчески вариации при другите породи, само че най-важното е, че всяко куче има своя характерност “, изяснява Елинор Карлсон, която е генетик и съавторът на изследването. Тя споделя, че притежателите на домашни любимци обичат да приказват за личността на кучето си. Думите й се удостоверяват от притежатели на кучета в Ню Йорк.
Елизабет Кели споделя, че нейният британски спрингер шпаньол е „ другарски надъхан, само че също по този начин е нещо като пчела-майка “. Сули Ортис пък разказва своя жълт лабрадор като „ спокоен, ленив и свенлив “.
Рейчъл Ким се грижи за куче, което е от смесена порода. Според нея любимецът й е композиция от „ доста разнообразни кучета - мъдри, извънредно самостоятелни, завързан е към мен и брачна половинка ми, само че е много, много съмнително към други хора и кучета. “
Този възторг на притежателите на домашни любимци въодушевява последното научно изследване на Карлсон. Тя желае да знае доколко поведенческите модели са наследени, както и по какъв метод породите кучета са свързани с несъмнено държание.
Отговорът: Докато физическите черти като дълги крайници на английския грейхаунд или петната на далматинците явно са наследени, то породата не е мощен индикатор за личността на обособеното куче.
При изследването, оповестено в списание “Сайънс”, са събирани голямо количество данни, с цел да стигне до тези изводи, споделя Адам Бойко, генетик от университета " Корнел ", който не е взел участие в проучването.
Кучетата стават най-хубавият другар на хората преди повече от 14 000 години, като са единствените опитомени животни преди появяването на селското стопанство.
Концепцията за породите кучета е много по-нова, осведоми novini.bg. Преди към 160 години стартира изборно отглеждане на кучета с избрани поредни физически черти - тип на козината, цвят и форма на ушите.
Изследователите са интервюирали повече от 18 000 притежатели на кучета и са анализирали геномите на към 2150 от любимците им, с цел да търсят модели.
Те установяват, че някои типове държание, измежду които податливост към виене, изложение на другарство към непознати хора, имат някаква генетична база. Това обаче не се предава строго по линия на дадена порода.
Например, специалистите са открили, че някои породи, като хъскита и гончетата могат да проявят по-голяма податливост да вият. Но доста от тези кучета не я демонстрират, демонстрират наблюдения на притежателите и генетичните данни.
Учените не съумяват да намерят генетична основа за нападателно държание, нито да го свържат с съответни породи.
„ Връзката сред държанието на кучето и неговата порода е доста по-малка от предстоящото “, е мнението на Джеф Кид, генетик от Мичиганския университет, който не е взел участие в проучването.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ