Сънят е цената която плащаме, за да имаме спомени
Проучване демонстрира, че основната причина да спим е потребността да предпазим мозъка от натрупването на нови мемоари, нова информация и познания. Когато лабораторни мишки са лишени от сън те умират за към месец. Когато човек остане без сън няколко следващи дни, стартира да халюцинира и може да стигне до епилептични припадъци.
Сънят оказва помощ новите мемоари и прекарвания да се консолидират и „ подредят “ в нашия мозък. Доказано е, че хора, които след учене имат опция да поспят, се показват по-добре на изпитите и тестванията на идващия ден.
Известно е, че до момента в който сме будни нови мемоари се натрупват като усилват връзките сред мозъчните кафези. Много по-малко обаче се знае, какво става с тези мемоари когато спим. Все по-популярна става теорията, че сънят идва, с цел да освободи мозъка от непотребните насъбрани мемоари и да освободи място за нова информация. „ Сънят е цената която плащаме, с цел да имаме нови мемоари “, споделя Джулио Тонони от Университета в Уисконсин.
Екипът, управителен от Тонони, мери размера на тези връзки или синапси в мозъка на мишки. Измерените синапси преди сън са с 18% по-големи спрямо показаното след сън, което удостоверява, че синапсите сред мозъчните неврони отслабват по време на сън.
Ако тази доктрина е вярна, тя изяснява и за какво след една безсънна нощ е по-трудно да се концентрираме и по-трудно възприемаме нови познания на идващия ден. Просто имаме по-малък потенциал да декодираме новата информация и да я възприемем. Това изяснява и за какво в случай че сънят ни бъде пресечен, на идващия ден не сме бодри. Има доказателства, че дълбокият сън оказва помощ да бъдат потиснати синапсите по-добре и надлежно мозъкът ни да има по-голям потенциал за разбиране на нова информация и нови мемоари на идващия ден.
Направените проучвания демонстрират, че понижените синапси са директно доказателство на теорията за угнетяване на насъбраната информация в мозъка по време на сън. Екипът е изучавал мозъчната тъкан на мишки, на която база е направил 3D модел за идентификация на синапсите. Това е траяло четири години, през които са били изучени към 7000 синапса.
И още нещо доста забавно, намерено от учените: Част от синапсите остават със същата величина даже и след сън. Така мозъкът резервира най-важната информация, най-важните познания, резервира това, което има значение.
