Проучване на “Барометър България, проведено на територията на страната в

Проучване на “Барометър България ", извършено на територията на страната в интервала 12.09. - 16.09.2021 година, което не включва настройките на гласуващите отвън страната:

6-ият парламент публично мина в историята и следващите за годината предварителни избори бяха планувани за съответна дата. Барометър България организира експресно телефонно изследване на електоралните настройки на българските жители на територията на страната през интервала 12.09.2021- 16.09.2021 година

Основният извод от данните от изследването към сегашния миг е, че и идващият парламент ще бъде без преобладаваща политическа мощ.

Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?

След като българските жители към този момент участваха два пъти през годината в избори за парламент, измежду гласоподавателите се следи отмалялост, отчаяние и за жалост понижена готовност да отидат до урните. За нежеланието на гласоподавателите да отидат до урните способства и последният парламент с неговата неспособност да излъчи държавно управление, безкрайни кавги, опростачване и принизяване на езика в пленарната зала до хамалско равнище. В допълнение се наслагват и всеобщото възприятие за неустановеност и неустойчивост, коронавирус рецесията, неконтролируемото повишаване на цени, инфлация и далавера, и чувството за голям брой надвиснали рецесии. Според настройките към днешна дата предварителните избори през ноември може да се окажат с най-ниска изборна интензивност все още, по-ниска даже от изборите през юли. Наблюдава се спад в отговарящите изрично, че ще гласоподават (35,4%) с наклонност за повишение на тези, които са по-склонни да не го създадат (10,1%) или изрично отхвърлят да дадат своя избор (43,5%).

Въпрос 2: За коя политическа групировка ще гласувате на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година? (Въпросът е заложен на всички дали отговор с " Да сигурно “ и " По-скоро да “ на първия въпрос).

Краткият и малоценен живот на 46-ия български парламент оказа турбулентно въздействие върху настройките на гласоподавателите за кого биха дали своя избор. При преобладаващата оценка на неизпълнени упования и отчаяние, изразяваща се в наклонност за все по-ниска изборна интензивност е мъчно да се каже, че има политическа мощ, която да излезе печеливша. Може да се означи обаче, че ще има по-малко и повече губещи. Според декларираната поддръжка от страна на интервюираните в по-добра позиция се оказват така наречен партии на статуквото, а с по-отслабени позиции са така наречен протестни партии. ГЕРБ, които при последните избори изгубиха многогодишната си позиция на първа политическа мощ, възстановяват позиции с поддръжката на 25,6% от интервюираните и са един от дребното политически играчи, които покачват и затвърждават поддръжката си.

Има Такъв Народ отстъпват първото място и остават втори с поддръжка на 15,1% от участниците в изследването. Трябва да се означи, че при групировката има ясно изразено разколебаване и отлив на гласоподаватели. Като се има поради че профилът на подкрепящите ги постоянно е бил на гласоподаватели, които вземат прочувствени решения и склонни да трансформират позицията си в последния миг, следва да се види до каква степен тази наклонност на спад ще се ускори е идващите два месеца до изборите.

Трета политическа мощ с 13,2% са Българска социалистическа партия, като въпреки и да не печелят нови поддръжници, съумяват да запазят поддръжката на обичайните си гласоподаватели. ДПС са политическата групировка, която може да се похвали с безрезервна поддръжка от страна на своите гласоподаватели, която не се въздейства от съвсем никаква политическа турбулентност или кавги. Движението може да разчита на 11,9%.

Въпреки упоритостите си малко евентуално е " Демократична България “ да усъвършенства резултатите си при новите избори, защото групировката също търпи негативи от невъзможността на последния парламент да излъчи държавно управление и обвързваните с това кавги и несъгласия в публичното пространство. Макар и в релативно по-малка степен с помощта на устойчивото ядро на електората си, партията въпреки всичко също записва отлив от гласоподаватели, сходно на останалите протестни обединения, като желание да гласоподават за нея декларират 9,2%. Политическият състезател, който може да се окаже най-губещ е най-малката групировка в последния парламент – ИБГНИ. В обединението на Мая Манолова и Отровното трио към този момент се виждат процеси на разпад, както и забележителен спад в поддръжката на гласоподавателите (3,2%), чийто профил по-принцип е на хора, гласуващи по-скоро срещу, в сравнение с " за “, представители на така наречен углавен избор, които са склонни да трансформират избора си даже и в последния миг, с цел да санкционират някого, в случай че се почувстват излъгани в упованията си. Услуга на групировката – стига да се резервира като такава до ноември – би могла да изиграе ниската изборна интензивност и въпреки всичко присъединяване им в идващия парламент би било на кантар.

Ниската изборна интензивност ще даде късмет и на други играчи на политическата сцена да преминат четири процентовата преграда. Вътрешна македонска революционна организация, които обявиха, че ще се явят независимо на тези избори, могат да консолидират както твърдия си електорат, по този начин и гласоподавателите на предходните си съдружни сътрудници. Партията също по този начин по-скоро печели от неучастието си в последните два Народното събрание, тъй като остана отвън свадите, които ги съпътстваха. Мигрантската рецесия, която съвсем несъмнено следва в идващите месеци, както и промъкващата се в публичния дневен ред концепция за легализиране на еднополовите бракове, са тематики за които партията има доста ясни позиции, които могат да активизират гласоподавателите им и да привлекат нови такива. 3,8% от интервюираните декларират, че ще поддържат групировката.

Отявлено русофилската партия " Възраждане “, която наследи гласоподаватели от изчезващата " Атака “, също има своите шансове за по-добър резултат, изключително при ниска изборна интензивност.

Към сегашния миг е мъчно да се планува доколко провеждането на избори " 2 в 1 “ ще окаже въздействие върху изборната интензивност и поддръжката за обособените партии. Причината е, че все още на провеждането на изследването политическите обединения сякаш отдават по-малко значение на президентския избор и доста дребна част от тях са декларирали своята поддръжка или претенденти за президент.