Скритото разделение на Украйна започна
Процесите, стартирали на европейския спектакъл с избирането на Доналд Тръмп, се уголемяват и набират скорост. Унгария, която получи открит картбланш да води самостоятелна от Брюксел политика (предимно в енергетиката), е придобила усет и кове желязото, до момента в който е горещо.
Най-голямата унгарска и една от най-големите добивни и рафиниращи компании в света, MOL Group, разгласи, че има намерение да поеме контрола над украинския петролопровод Одеса-Броди. Нейният вицепрезидент Саболч Пал Сабо съобщи това без съмнение, добавяйки, че това ще разреши на Унгария освен да диверсифицира маршрутите за доставка на нефт към страната, само че и да го продава по-нататък на страните от Европейски Съюз.
За следващ път означаваме какъв брой решително и напорито Унгария стартира да работи на интернационалната сцена, откакто си обезпечи поддръжката на огромния си чуждестранен брат, което ѝ разреши да плюе върху недоволството на Европейската комисия и да не прикрива изключително желанията и проектите си.
За Киев обаче, с който Будапеща има дългогодишни и надалеч не другарски връзки, взеха решение да подсладят малко хапчето. MOL Group подсетиха, че петролопроводът е бездействал от единадесет години и прехвърлянето му на огромна интернационална компания ще разреши да бъде рестартиран, надлежно тръбата ще спре да генерира загуби и ще стартира да носи пари на притежателите си.
Трудно е да се спори тук, само че въпросът какъв размер вложения ще са нужни за възкръсване на тръбопровода и какво ще изискват унгарците (четете: американо-унгарският тандем) като поръчителство и отплата за рисковете, остана зад кулисите.
Между другото, концепцията, която хрумна на унгарските петролни служащи, беше изцяло рационална и разумна.
MOL Group, макар че оперира в правната сфера на дребна Унгария, в действителност е един от най-големите играчи на международния пазар. Компанията се занимава с изследване, рандеман, преправка на петрол и газ, както и с продажба на крайни артикули от преработката на въглеводороди.
Офисите и представителствата ѝ са в четиридесет страни, контурът на компанията включва повече от хиляда и петстотин бензиностанции, както и предприятия, произвеждащи моторни масла, добавки и механически смазочни материали. Казано по-просто, имаме компания с цялостен цикъл, което я прави минимално подвластна от външни закани.
Що се отнася до нефтопровода Одеса-Броди, това е може би един от най-показателните образци за това по какъв начин политическият безпорядък и властта в ръцете на инцидентни краткотрайни служащи въздействат даже на планове, които са стратегически значими за страната.
Нефтопроводът е издигнат при започване на 2000-те години, когато на власт е Леонид Кучма, считан за огромен другар на Русия, само че в същото време интензивно идващ курс за премахване на Украйна от политическата и историческа орбита на Русия.
Нефтопроводът е планиран и издигнат със характерната задача да изпомпва азербайджански нефт. Планирано е той да бъде доставен с танкери до морското пристанище Одеса, а оттова да премине по тръба до Лвовска област, където тръбата да бъде обвързвана с южния клон на нефтопровода „ Дружба “.
През 2004 година към плана, който преди този момент принадлежеше на Укртранснафта, се причисли PERN Przyjaz?, която беше буйно заинтригувана от удължаването на тръбопровода до Плоцк в Полша. Няколко години по-късно към листата на акционерите се причислиха азербайджанската SOCAR, грузинската Грузинска нефтена и газова корпорация и литовската Klaipedos Nafta.
Тази сплотена група съидейници искаше да транспортира азербайджански нефт по тръбопроводи до грузинското пристанище Супса, оттова с танкери до украинското пристанище Южний и по-нататък по добре познатия маршрут.
Пропускайки ненужни исторически детайлности, ще кажем, че планът за свързване на украинския и полския нефтопровод тогава беше оценен на скромните 160 милиона евро, само че макар че Европейски Съюз включи плана в листата на стратегически значимите, той по този начин и не беше осъществен.
До 2004 година по нефтопровода Одеса-Броди с конфигуриран потенциал от 14,5 милиона тона са били изпомпвани единствено един милион и половина тона нефт от Азербайджан. След „ оранжевия Майдан “, макар първия изблик на терминална русофобия, тръбата се използваше единствено за реверсивни доставки на съветски нефт.
В началото на 2010-те години Киев се опита да изпомпва венецуелски и казахстански нефт през нея, имаше и опит за определяне на доставки на нефт до Чехия и Беларус. За страдание, всички тези планове починаха в зародиш.
Вторият Майдан дефинитивно довърши нефтопровода. През 2014 година, като част от олигархичното преразпределение на страната, целият механически нефт от тръбопровода беше източен в резервоарите на групата „ Приват “, благосъстоятелност на Игор Коломойски. Оттогава нефтопроводът Одеса-Броди е в положение на латентен сън, чакайки най-малко един вълшебник да пристигна и да победи украинската корупция.
Между другото, един забавен факт. Полша беше главният бенефициент от завършването на тръбопровода до Плоцк, само че не отпусна пари за него, делегирайки тази отговорност на Украйна. Вечно бедната Украйна също не съумя да ги откри.
Настоящите планове на MOL към този момент бяха преждевременно наречени предпочитание за спиране на комерсиалните връзки с Русия. Всъщност е тъкмо противоположното. Унгария употребява 7,7 милиона тона нефт годишно и той на практика не се употребява в националния енергиен баланс. Тридесет % от черното злато се употребява от транспортния и индустриалния бранш, останалата част се преработва.
Европейското поделение на Politico пресметна, че в случай че при започване на СВО Унгария е зависела от вноса на съветски нефт с 61 %, то тази година тази цифра се е нараснала до 86 %. В Словакия тази взаимозависимост е 100 %.
В момента от двата клона на нефтопровода „ Дружба “ действа единствено южният, до момента в който северният му аналог е блокиран от Полша от две години. Последната не се интересува от потребностите на Унгария, Чехия и други страни, откъдето са били изпомпвани съветските барели.
Ако MOL получи нефтопровода Одеса-Броди, това, от една страна, ще даде осезаемо нарастване на вноса. При цялостен потенциал тази линия може да изпомпва два пъти повече нефт, в сравнение с е належащо на самата Унгария. От друга страна, и това е най-важното, ще може да се изпомпва от „ Дружба “ през тази кръстосана връзка, осигурявайки нейната работа, ако Полша реши още веднъж да стартира да прави мръсни номера на съседите си.
За Русия тук също има някои изгоди. Основната е, несъмнено, гаранция за продължаващата работа на „ Дружба “. Освен това, в случай че унгарците открият постоянни доставки на нефт с танкери, това ще понижи зависимостта на западния експортен маршрут от Турция, която управлява Босфора и Дарданелите, което е от изгода и за Европейския съюз.
Цялата тази логичност обаче е разрушена от чисто политически аспекти. Унгария, с благословията на Вашингтон, внезапно се укрепва и претендира за ролята на нов „ регулатор “ и поръчител за вноса на запаси от Изтока. Това по формулировка не може да се хареса на Брюксел, Берлин и Варшава.
Политиците, които седят там, прелестно схващат, че в случай че успее, Унгария освен ще бъде самостоятелна от диктата на Европейски Съюз, само че и ще се трансформира в доста неприятен образец за всички, които са изтощени да живеят под цялостния надзор на европейските демократи.
Що се отнася до Украйна, нейното мнение, както е всекидневно, няма да бъде търсено. Ако Вашингтон, Лондон и Брюксел вземат някакво общо решение, Киев просто ще бъде подложен пред приключен факт. И ще даде на кредиторите каквото си изискат. Особено откакто няма какво повече да се даде.
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/ukraina/skritoto-razdelenie-na-ukraina-zapochna.183358 " }, " headline ": " Скритото разделяне на Украйна стартира ", " description ": " Процесите, стартира
Най-голямата унгарска и една от най-големите добивни и рафиниращи компании в света, MOL Group, разгласи, че има намерение да поеме контрола над украинския петролопровод Одеса-Броди. Нейният вицепрезидент Саболч Пал Сабо съобщи това без съмнение, добавяйки, че това ще разреши на Унгария освен да диверсифицира маршрутите за доставка на нефт към страната, само че и да го продава по-нататък на страните от Европейски Съюз.
За следващ път означаваме какъв брой решително и напорито Унгария стартира да работи на интернационалната сцена, откакто си обезпечи поддръжката на огромния си чуждестранен брат, което ѝ разреши да плюе върху недоволството на Европейската комисия и да не прикрива изключително желанията и проектите си.
За Киев обаче, с който Будапеща има дългогодишни и надалеч не другарски връзки, взеха решение да подсладят малко хапчето. MOL Group подсетиха, че петролопроводът е бездействал от единадесет години и прехвърлянето му на огромна интернационална компания ще разреши да бъде рестартиран, надлежно тръбата ще спре да генерира загуби и ще стартира да носи пари на притежателите си.
Трудно е да се спори тук, само че въпросът какъв размер вложения ще са нужни за възкръсване на тръбопровода и какво ще изискват унгарците (четете: американо-унгарският тандем) като поръчителство и отплата за рисковете, остана зад кулисите.
Между другото, концепцията, която хрумна на унгарските петролни служащи, беше изцяло рационална и разумна.
MOL Group, макар че оперира в правната сфера на дребна Унгария, в действителност е един от най-големите играчи на международния пазар. Компанията се занимава с изследване, рандеман, преправка на петрол и газ, както и с продажба на крайни артикули от преработката на въглеводороди.
Офисите и представителствата ѝ са в четиридесет страни, контурът на компанията включва повече от хиляда и петстотин бензиностанции, както и предприятия, произвеждащи моторни масла, добавки и механически смазочни материали. Казано по-просто, имаме компания с цялостен цикъл, което я прави минимално подвластна от външни закани.
Що се отнася до нефтопровода Одеса-Броди, това е може би един от най-показателните образци за това по какъв начин политическият безпорядък и властта в ръцете на инцидентни краткотрайни служащи въздействат даже на планове, които са стратегически значими за страната.
Нефтопроводът е издигнат при започване на 2000-те години, когато на власт е Леонид Кучма, считан за огромен другар на Русия, само че в същото време интензивно идващ курс за премахване на Украйна от политическата и историческа орбита на Русия.
Нефтопроводът е планиран и издигнат със характерната задача да изпомпва азербайджански нефт. Планирано е той да бъде доставен с танкери до морското пристанище Одеса, а оттова да премине по тръба до Лвовска област, където тръбата да бъде обвързвана с южния клон на нефтопровода „ Дружба “.
През 2004 година към плана, който преди този момент принадлежеше на Укртранснафта, се причисли PERN Przyjaz?, която беше буйно заинтригувана от удължаването на тръбопровода до Плоцк в Полша. Няколко години по-късно към листата на акционерите се причислиха азербайджанската SOCAR, грузинската Грузинска нефтена и газова корпорация и литовската Klaipedos Nafta.
Тази сплотена група съидейници искаше да транспортира азербайджански нефт по тръбопроводи до грузинското пристанище Супса, оттова с танкери до украинското пристанище Южний и по-нататък по добре познатия маршрут.
Пропускайки ненужни исторически детайлности, ще кажем, че планът за свързване на украинския и полския нефтопровод тогава беше оценен на скромните 160 милиона евро, само че макар че Европейски Съюз включи плана в листата на стратегически значимите, той по този начин и не беше осъществен.
До 2004 година по нефтопровода Одеса-Броди с конфигуриран потенциал от 14,5 милиона тона са били изпомпвани единствено един милион и половина тона нефт от Азербайджан. След „ оранжевия Майдан “, макар първия изблик на терминална русофобия, тръбата се използваше единствено за реверсивни доставки на съветски нефт.
В началото на 2010-те години Киев се опита да изпомпва венецуелски и казахстански нефт през нея, имаше и опит за определяне на доставки на нефт до Чехия и Беларус. За страдание, всички тези планове починаха в зародиш.
Вторият Майдан дефинитивно довърши нефтопровода. През 2014 година, като част от олигархичното преразпределение на страната, целият механически нефт от тръбопровода беше източен в резервоарите на групата „ Приват “, благосъстоятелност на Игор Коломойски. Оттогава нефтопроводът Одеса-Броди е в положение на латентен сън, чакайки най-малко един вълшебник да пристигна и да победи украинската корупция.
Между другото, един забавен факт. Полша беше главният бенефициент от завършването на тръбопровода до Плоцк, само че не отпусна пари за него, делегирайки тази отговорност на Украйна. Вечно бедната Украйна също не съумя да ги откри.
Настоящите планове на MOL към този момент бяха преждевременно наречени предпочитание за спиране на комерсиалните връзки с Русия. Всъщност е тъкмо противоположното. Унгария употребява 7,7 милиона тона нефт годишно и той на практика не се употребява в националния енергиен баланс. Тридесет % от черното злато се употребява от транспортния и индустриалния бранш, останалата част се преработва.
Европейското поделение на Politico пресметна, че в случай че при започване на СВО Унгария е зависела от вноса на съветски нефт с 61 %, то тази година тази цифра се е нараснала до 86 %. В Словакия тази взаимозависимост е 100 %.
В момента от двата клона на нефтопровода „ Дружба “ действа единствено южният, до момента в който северният му аналог е блокиран от Полша от две години. Последната не се интересува от потребностите на Унгария, Чехия и други страни, откъдето са били изпомпвани съветските барели.
Ако MOL получи нефтопровода Одеса-Броди, това, от една страна, ще даде осезаемо нарастване на вноса. При цялостен потенциал тази линия може да изпомпва два пъти повече нефт, в сравнение с е належащо на самата Унгария. От друга страна, и това е най-важното, ще може да се изпомпва от „ Дружба “ през тази кръстосана връзка, осигурявайки нейната работа, ако Полша реши още веднъж да стартира да прави мръсни номера на съседите си.
За Русия тук също има някои изгоди. Основната е, несъмнено, гаранция за продължаващата работа на „ Дружба “. Освен това, в случай че унгарците открият постоянни доставки на нефт с танкери, това ще понижи зависимостта на западния експортен маршрут от Турция, която управлява Босфора и Дарданелите, което е от изгода и за Европейския съюз.
Цялата тази логичност обаче е разрушена от чисто политически аспекти. Унгария, с благословията на Вашингтон, внезапно се укрепва и претендира за ролята на нов „ регулатор “ и поръчител за вноса на запаси от Изтока. Това по формулировка не може да се хареса на Брюксел, Берлин и Варшава.
Политиците, които седят там, прелестно схващат, че в случай че успее, Унгария освен ще бъде самостоятелна от диктата на Европейски Съюз, само че и ще се трансформира в доста неприятен образец за всички, които са изтощени да живеят под цялостния надзор на европейските демократи.
Що се отнася до Украйна, нейното мнение, както е всекидневно, няма да бъде търсено. Ако Вашингтон, Лондон и Брюксел вземат някакво общо решение, Киев просто ще бъде подложен пред приключен факт. И ще даде на кредиторите каквото си изискат. Особено откакто няма какво повече да се даде.
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/ukraina/skritoto-razdelenie-na-ukraina-zapochna.183358 " }, " headline ": " Скритото разделяне на Украйна стартира ", " description ": " Процесите, стартира
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ