Да построим бъдещето с остатъците от миналото
Процесите по урбанизация не стопират единствено със застрояването на нови територии, само че включват и преосмислянето на към този момент съществуващите здания. Това обаче извежда на дневен ред един проблем, който в изискванията на зелен преход и стопанска система стартира да наподобява все по-актуален. Във всяка постройка има несъмнено количество материали, които, макар че могат да се рециклират и вложат наново, по- постоянно те свършват в сметища или напряко в природата.
Цел номер едно на зелената стопанска система е нейната кръгова конструкция, която е обвързвана с един доста значим въпрос: Можем ли да понижим търсенето на нови запаси, като в същото време оползотворим към този момент създадените и налични? Рециклирането на строителните материали е развой, при който специалистите са безапелационни, че изгодата за планетата се случва на две равнища - един път понижаваме евентуалния отпадък и повторно - спестяваме първични материали и сила за производството на нови материали.
Въпреки това тези практики към момента са непознати на множеството строителни бизнеси в страната. Доказателство за това е цялостната индиферентност на сектора към опитите на Община Пловдив
да откри кой да рециклира строителните боклуци, които пловдивчани оставят след ремонтите на домовете си.
Нещо повече - години наред страната строи стремително както пътища, по този начин и разнообразни публични здания, а нито една социална поръчка досега не е заложила пред изпълнителите критерии или условие за преработване и вложение на част от строителните боклуци наново. Въпреки това цикълът „ разрушаване-строителство “ води до прагматични провокации, които могат да предложат значими решения на световния проблем с отпадъците.
На първо място, с цел да можем да приказваме за кръгова стопанска система в строителството, проектирането на проект за ремонт на към този момент съществуващите здания би трябвало да стане част от архитектурната процедура. Това е гаранция, че по време на разрушаването може да улесни разделянето на обособените групи материали. Повечето строители обаче имат други проекти за дейностите по срутване, тъй като този развой по плануван ремонт усилва разноските.
Точно с разноските е обвързвана и огромната спънка пред всеобщото нахлуване на рециклирани строителни материали в България. Простата сметка демонстрира, че събарянето на една триетажна постройка, без да се мисли за това кои от ресурсите <210> могат да намерят втори живот в новия градеж, лишава няколко дни. Ако демонтажът се прави за да бъдат съхранени в най-голяма степен вероятните за наново прилагане материали, процесът може да отнеме до две седмици.
Другият проблем с повторното прилагане на строителните боклуци е, че все още няма действителна икономическата изгода от тяхното преработване и вложение в нови здания или пътища. В доста от случаите се оказва, че
разноските по техния ремонт, транспортиране и преправка са безусловно същите
(или даже малко по-скъпи) по отношение на цената на новите материали. А процедура при разнообразни други промишлености и сегменти е посочила, че кръговата стопанска система имат два пътя пред себе си - или да бъде стопански преференциална, или да бъде облечена в законодателни промени, които да разпределят отмерено тежестта от „ зелените политики “.
Добри практики за основаване на държавна политика по ограничавания на строителните боклуци не липсват. Преди три години в Австралия е признат закон, съгласно който най-малко 33% от материалите, вложени във всеки обществен обект (път, учебни заведения, лечебни заведения, здания на институции), би трябвало да бъдат точно рециклирани такива. Амбицията на страната е до 2025 година дялът им да скочи до 50%. В Белгия и Нидерландия пък няма по какъв начин да спечелиш социална поръчка в областта на СМР, без да ползваш рециклирани материали. В редица други страни както в Европейски Съюз, по този начин и по света пък има данъчни облекчения и даже дотации за строителите, които избират да вложат към този момент употребявани материали.
Четири материала са основни за кръговата стопанска система
Според специалистите четири обособени строителни детайла имат капацитет да бъдат употребявани наново - стомана, стъкло, бетон и гипсокартон.
Стоманата е измежду най-разпространените материали в строителството и предлага съвършен образец за рециклиращ поток, който се приближава до кръговите цели на зелената стопанска система. Всъщност тя е най-рециклираният материал в света, като към 98% от конструкционната стомана се употребява наново. Това се дължи значително на естеството на самото произвеждане на стомана, което разчита на топенето на към този момент съществуваща стомана. Други метали (включително алуминия) също постоянно се вкарват още веднъж в индустриалния цикъл.
Картината обаче е не е толкоз впечатляваща за стоманата, употребена като арматура и като армировъчен материал в бетонната структура - единствено 71% от нея се рециклира. По-ниският % демонстрира значимостта на деликатното делене на другите материали по време на разрушаването, с цел да се подсигурява по-добре ефикасното им наново потребление.
Стъклото е един от детайлите, който става все по-широко застъпен в строителството, и това е добра вест. Веднъж извадено от постройките, то е измежду най-подходящите материали за многократна приложимост и преработване. Но и тук има сериозна спънка - изцяло транспарантното стъкло може да бъде направено в нов артикул доста елементарно, само че цветното стъкло съвсем постоянно свършва като боклук.
Освен това другите обработки на стъклото също изключват опциите за преработване. В доста случаи процесите, предопределени да подобрят продуктивността на стъклената обвивка - като топлинна обработка, ламиниране, покритие и изолираност на двойни и тройни стъкла, вършат главния стъклен материал несъответствуващ за преработване.
Бетонът е от решаващо значение при полагане на основи, обрисуване на подове и стени и подсилване на строителни детайли, само че неговите композиционни съставки - циментът и инертните материали, не са възобновими.
Има най-малко две съществени бариери пред преработването на бетон. Вече положен в градежа, в никакъв случай не е единствено бетон, а е комбиниран с всичко - от хоросанова паста и гипс до следи от пластмаси, метали и дърво. Все по-често срещаните химически добавки към бетона също понижават неговата рециклируемост. Въпреки това и бетонът има способи да бъде вложен наново в новите градежи. Най-честата повторна приложимост е разбиването му на инертни материали или като заряд при създаване на пътни настилки и подпорни стени.
Гипсокартонът е различен от необятно застъпените в модерното строителство материали. Поне на доктрина той е извънредно рециклируем, при изискване че пластовете му се резервират непокътнати. Хартиената обвивка на гипсокартон може да бъде смляна и рециклирана като всеки артикул от хартия или дърво, а гипсовата му вътрешност може да се рециклира безпределно, без това да докара до загуба на продуктивността.
Цел номер едно на зелената стопанска система е нейната кръгова конструкция, която е обвързвана с един доста значим въпрос: Можем ли да понижим търсенето на нови запаси, като в същото време оползотворим към този момент създадените и налични? Рециклирането на строителните материали е развой, при който специалистите са безапелационни, че изгодата за планетата се случва на две равнища - един път понижаваме евентуалния отпадък и повторно - спестяваме първични материали и сила за производството на нови материали.
Въпреки това тези практики към момента са непознати на множеството строителни бизнеси в страната. Доказателство за това е цялостната индиферентност на сектора към опитите на Община Пловдив
да откри кой да рециклира строителните боклуци, които пловдивчани оставят след ремонтите на домовете си.
Нещо повече - години наред страната строи стремително както пътища, по този начин и разнообразни публични здания, а нито една социална поръчка досега не е заложила пред изпълнителите критерии или условие за преработване и вложение на част от строителните боклуци наново. Въпреки това цикълът „ разрушаване-строителство “ води до прагматични провокации, които могат да предложат значими решения на световния проблем с отпадъците.
На първо място, с цел да можем да приказваме за кръгова стопанска система в строителството, проектирането на проект за ремонт на към този момент съществуващите здания би трябвало да стане част от архитектурната процедура. Това е гаранция, че по време на разрушаването може да улесни разделянето на обособените групи материали. Повечето строители обаче имат други проекти за дейностите по срутване, тъй като този развой по плануван ремонт усилва разноските.
Точно с разноските е обвързвана и огромната спънка пред всеобщото нахлуване на рециклирани строителни материали в България. Простата сметка демонстрира, че събарянето на една триетажна постройка, без да се мисли за това кои от ресурсите <210> могат да намерят втори живот в новия градеж, лишава няколко дни. Ако демонтажът се прави за да бъдат съхранени в най-голяма степен вероятните за наново прилагане материали, процесът може да отнеме до две седмици.
Другият проблем с повторното прилагане на строителните боклуци е, че все още няма действителна икономическата изгода от тяхното преработване и вложение в нови здания или пътища. В доста от случаите се оказва, че
разноските по техния ремонт, транспортиране и преправка са безусловно същите
(или даже малко по-скъпи) по отношение на цената на новите материали. А процедура при разнообразни други промишлености и сегменти е посочила, че кръговата стопанска система имат два пътя пред себе си - или да бъде стопански преференциална, или да бъде облечена в законодателни промени, които да разпределят отмерено тежестта от „ зелените политики “.
Добри практики за основаване на държавна политика по ограничавания на строителните боклуци не липсват. Преди три години в Австралия е признат закон, съгласно който най-малко 33% от материалите, вложени във всеки обществен обект (път, учебни заведения, лечебни заведения, здания на институции), би трябвало да бъдат точно рециклирани такива. Амбицията на страната е до 2025 година дялът им да скочи до 50%. В Белгия и Нидерландия пък няма по какъв начин да спечелиш социална поръчка в областта на СМР, без да ползваш рециклирани материали. В редица други страни както в Европейски Съюз, по този начин и по света пък има данъчни облекчения и даже дотации за строителите, които избират да вложат към този момент употребявани материали.
Четири материала са основни за кръговата стопанска система
Според специалистите четири обособени строителни детайла имат капацитет да бъдат употребявани наново - стомана, стъкло, бетон и гипсокартон.
Стоманата е измежду най-разпространените материали в строителството и предлага съвършен образец за рециклиращ поток, който се приближава до кръговите цели на зелената стопанска система. Всъщност тя е най-рециклираният материал в света, като към 98% от конструкционната стомана се употребява наново. Това се дължи значително на естеството на самото произвеждане на стомана, което разчита на топенето на към този момент съществуваща стомана. Други метали (включително алуминия) също постоянно се вкарват още веднъж в индустриалния цикъл.
Картината обаче е не е толкоз впечатляваща за стоманата, употребена като арматура и като армировъчен материал в бетонната структура - единствено 71% от нея се рециклира. По-ниският % демонстрира значимостта на деликатното делене на другите материали по време на разрушаването, с цел да се подсигурява по-добре ефикасното им наново потребление.
Стъклото е един от детайлите, който става все по-широко застъпен в строителството, и това е добра вест. Веднъж извадено от постройките, то е измежду най-подходящите материали за многократна приложимост и преработване. Но и тук има сериозна спънка - изцяло транспарантното стъкло може да бъде направено в нов артикул доста елементарно, само че цветното стъкло съвсем постоянно свършва като боклук.
Освен това другите обработки на стъклото също изключват опциите за преработване. В доста случаи процесите, предопределени да подобрят продуктивността на стъклената обвивка - като топлинна обработка, ламиниране, покритие и изолираност на двойни и тройни стъкла, вършат главния стъклен материал несъответствуващ за преработване.
Бетонът е от решаващо значение при полагане на основи, обрисуване на подове и стени и подсилване на строителни детайли, само че неговите композиционни съставки - циментът и инертните материали, не са възобновими.
Има най-малко две съществени бариери пред преработването на бетон. Вече положен в градежа, в никакъв случай не е единствено бетон, а е комбиниран с всичко - от хоросанова паста и гипс до следи от пластмаси, метали и дърво. Все по-често срещаните химически добавки към бетона също понижават неговата рециклируемост. Въпреки това и бетонът има способи да бъде вложен наново в новите градежи. Най-честата повторна приложимост е разбиването му на инертни материали или като заряд при създаване на пътни настилки и подпорни стени.
Гипсокартонът е различен от необятно застъпените в модерното строителство материали. Поне на доктрина той е извънредно рециклируем, при изискване че пластовете му се резервират непокътнати. Хартиената обвивка на гипсокартон може да бъде смляна и рециклирана като всеки артикул от хартия или дърво, а гипсовата му вътрешност може да се рециклира безпределно, без това да докара до загуба на продуктивността.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ