Спомени от соца: Пиян шофьор уби 4 деца на спирка в Хасково, осъдиха го на смърт и го разстреляха през 1982 г
Процесът продължава три дни от правосъден състав с ръководител Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов
Какво значи по-тежкото обвиняване, което Софийската градска прокуратура повдигна предходната сряда на 22-годишния водач Кристиан Николов, и до какви юридически и правни последици може да докара обвиняването за съзнателно причиняване на гибелта (а не съзнателно ликвидиране, каквито са някои тълкования в медиите) на телевизионния водещ Милен Цветков, написа .
Този въпрос е един от главните, свързани с проблема, по ред аргументи. Една от тях е, че сходно съзнателно причиняване на гибел в злополука би могло да се потвърди извънредно мъчно.
Друга причина е фактът, че правосъдната процедура в България по такива проблеми е прекомерно нищожна и едни от последните присъди за съзнателно причиняване на гибел в злополука или друго сходно закононарушение са от началото на 80-те години на предишния век.
Адвокат Теодор Георгиев напомня, че правосъдната процедура познава единствено четири случая, в които Върховният съд е постановил решения по обвинявания за съзнателно причиняване на гибел при пътнотранспортно произшествие. И четирите решения са от 80-те години на предишния век.
За единия случай загатва на стената си във Facebook някогашният апелативен прокурор на София Иван Петров. Това е така наречен „ Хасковски случай “.
Тогава съдът приема, че по хулигански подбуди хасковлията Цветан Братанов в пътно-транспортно произшествие е предизвикал гибелта на жертвите. Към оня миг законодателят планува като глоба и смъртното наказване, което в следствие е анулирано и сменено с пожизнен затвор.
През 1982 година Върховният съд е удостоверил смъртна присъда, която е изпълнена, за произшествие на автобусна спирка, при което умират 6 души. Обвинението обаче е било непосредствено за съзнателно ликвидиране – по член 116 от Наказателен кодекс.
Тогава този проблем провокира дискусия сред практикуващите адвокати, тъй като някои от тях настояват, че действието не е било съзнателно, а с форма на виновност „ незаконна самоувереност “, т.е. по неволя. Прокурорът прибавя, че по-късно пред студентите по право това правосъдно решение е давано за образец за правосъдна неточност.
На 10 октомври 1981 година 33-годишният Цветан Братанов в пияно положение опустошава с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от рейса на спирката до Руската гимназия.
Жертви на нелепата злополука са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни дами – Йорданка и Минка. Със междинни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.
Трагичният случай шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е измежду най-коментираните тематики в кафенетата, у дома, на работа. Създава се публично мнение, което упорства за смъртна присъда.
Появяват се подписки от трудови колективи, служащи, учители, водачи. Дори юристите са раздвоени по противоречивия проблем.
Заместник областен прокурор по това време е Савка Стоянова.
Тя изготвя и обвинителния акт против Цветан. Предявява му обвиняване в съзнателно ликвидиране по хулигански подбуди, при доказването му се планува смъртна присъда. За ликвидиране по несъобразителност наказателният закон планува наказване до 15 година затвор.
Шумният развой стартира на 24 ноември 1981 година (Забележете – единствено месец и половина след нещастието!!!)
Състав на хасковския областен съд приключва обвиняването в преднамерено ликвидиране и го подвежда под отговорност по член 123 от Наказателен кодекс /за ликвидиране по непредпазливост/. Типичен случай на по неволя действие, пишат магистратите в претекстовете си.
Тяхното решение е анулирано от Върховния съд на 28 декември 1981 година Те дават инструкции обвиняването против Цветан да бъде за преднамерено ликвидиране.
Въпреки митинга на юристите делото да не се гледа в Хасково поради основаното публично въодушевление, процесът се насрочва тук за 27 януари идната година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отказ. Напрежението пораства.
Публичният развой се организира на 2 февруари 1982 година от правосъден състав с ръководител Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.
Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 година хасковският областен съд признава Цветан Братанов за отговорен в преднамерено ликвидиране по хулигански подбуди и го осъжда на гибел.
Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отказ, само че не е е бил приет/, подписва с изключително мнение. Той написа: „ Не съм склонен с квалификацията. Намираме се пред характерен случай на по неволя действие. “
Председателят на правосъдният състав е правист, а правосъдните заседатели – жители. В случая тяхното мнение натежава, не без натиска на публичното мнение. Но освен публичната позиция взема решение присъдата.
Тя е обжалвана пред висшия съд. Върховните магистрати оставят без почитание жалбата и удостоверяват присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 година
Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.
Процесът, и изключително смъртната присъда, предизвикат разногласия сред юристите и до през днешния ден.
„ Безспорно, натискът на настроенията измежду хасковлии се отразиха до някаква степен на правосъдните заседатели ”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отказ. По-късно тя става ръководител на Окръжния съд в Хасково и е един от достойните негови ръководители.
„ Точно това дело стана причина да бъде изменен наказателния закон. След процеса бе основан специфичен член за наказателната отговорност на водачите.
Ако би трябвало да преценим от дистанцията на миналите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на публичните настройки, и на несъвършенствата в наказателния закон ”, бе мнението на Златка Пехливанова.
Останалите три случая са по член 342, алинея 3 – за съзнателно причиняване на телесна щета или гибел, каквото е обвиняването на Кристиан Николов, като тази наредба не се занимава с въпроса дали е използван алкохол или опиати.
И при трите случая съдът през 80-те години е приел съществуване на възможен (косвен) предумисъл, не на директен, изясни юрист Георгиев. Това значи, че лидерът изцяло е осъзнавал какви могат да бъдат следствията, само че не е направил нищо, с цел да ги предотврати
Какво значи по-тежкото обвиняване, което Софийската градска прокуратура повдигна предходната сряда на 22-годишния водач Кристиан Николов, и до какви юридически и правни последици може да докара обвиняването за съзнателно причиняване на гибелта (а не съзнателно ликвидиране, каквито са някои тълкования в медиите) на телевизионния водещ Милен Цветков, написа .
Този въпрос е един от главните, свързани с проблема, по ред аргументи. Една от тях е, че сходно съзнателно причиняване на гибел в злополука би могло да се потвърди извънредно мъчно.
Друга причина е фактът, че правосъдната процедура в България по такива проблеми е прекомерно нищожна и едни от последните присъди за съзнателно причиняване на гибел в злополука или друго сходно закононарушение са от началото на 80-те години на предишния век.
Адвокат Теодор Георгиев напомня, че правосъдната процедура познава единствено четири случая, в които Върховният съд е постановил решения по обвинявания за съзнателно причиняване на гибел при пътнотранспортно произшествие. И четирите решения са от 80-те години на предишния век.
За единия случай загатва на стената си във Facebook някогашният апелативен прокурор на София Иван Петров. Това е така наречен „ Хасковски случай “.
Тогава съдът приема, че по хулигански подбуди хасковлията Цветан Братанов в пътно-транспортно произшествие е предизвикал гибелта на жертвите. Към оня миг законодателят планува като глоба и смъртното наказване, което в следствие е анулирано и сменено с пожизнен затвор.
През 1982 година Върховният съд е удостоверил смъртна присъда, която е изпълнена, за произшествие на автобусна спирка, при което умират 6 души. Обвинението обаче е било непосредствено за съзнателно ликвидиране – по член 116 от Наказателен кодекс.
Тогава този проблем провокира дискусия сред практикуващите адвокати, тъй като някои от тях настояват, че действието не е било съзнателно, а с форма на виновност „ незаконна самоувереност “, т.е. по неволя. Прокурорът прибавя, че по-късно пред студентите по право това правосъдно решение е давано за образец за правосъдна неточност.
На 10 октомври 1981 година 33-годишният Цветан Братанов в пияно положение опустошава с ладата на брат си Емил четири деца, слизащи от рейса на спирката до Руската гимназия.
Жертви на нелепата злополука са 9-годишните Марияна, Йорданка, Петя и Антония. Пострадали са и две възрастни дами – Йорданка и Минка. Със междинни телесни телесни се отървават Димитрия и Недялко.
Трагичният случай шокира Хасково. Трагедията на автобусната спирка е измежду най-коментираните тематики в кафенетата, у дома, на работа. Създава се публично мнение, което упорства за смъртна присъда.
Появяват се подписки от трудови колективи, служащи, учители, водачи. Дори юристите са раздвоени по противоречивия проблем.
Заместник областен прокурор по това време е Савка Стоянова.
Тя изготвя и обвинителния акт против Цветан. Предявява му обвиняване в съзнателно ликвидиране по хулигански подбуди, при доказването му се планува смъртна присъда. За ликвидиране по несъобразителност наказателният закон планува наказване до 15 година затвор.
Шумният развой стартира на 24 ноември 1981 година (Забележете – единствено месец и половина след нещастието!!!)
Състав на хасковския областен съд приключва обвиняването в преднамерено ликвидиране и го подвежда под отговорност по член 123 от Наказателен кодекс /за ликвидиране по непредпазливост/. Типичен случай на по неволя действие, пишат магистратите в претекстовете си.
Тяхното решение е анулирано от Върховния съд на 28 декември 1981 година Те дават инструкции обвиняването против Цветан да бъде за преднамерено ликвидиране.
Въпреки митинга на юристите делото да не се гледа в Хасково поради основаното публично въодушевление, процесът се насрочва тук за 27 януари идната година. Съдиите Златка Пехливанова и Димитър Манолов си дават отказ. Напрежението пораства.
Публичният развой се организира на 2 февруари 1982 година от правосъден състав с ръководител Делчо Костадинов и членове Каньо Тенишев и Георги Абосов.
Процесът продължава три дни. На 5 февруари 1982 година хасковският областен съд признава Цветан Братанов за отговорен в преднамерено ликвидиране по хулигански подбуди и го осъжда на гибел.
Председателят на състава Делчо Костадинов /който също си е дал отказ, само че не е е бил приет/, подписва с изключително мнение. Той написа: „ Не съм склонен с квалификацията. Намираме се пред характерен случай на по неволя действие. “
Председателят на правосъдният състав е правист, а правосъдните заседатели – жители. В случая тяхното мнение натежава, не без натиска на публичното мнение. Но освен публичната позиция взема решение присъдата.
Тя е обжалвана пред висшия съд. Върховните магистрати оставят без почитание жалбата и удостоверяват присъдата на окръжния съд на 29 юни 1982 година
Присъдата е изпълнена на 8 ноември същата година.
Процесът, и изключително смъртната присъда, предизвикат разногласия сред юристите и до през днешния ден.
„ Безспорно, натискът на настроенията измежду хасковлии се отразиха до някаква степен на правосъдните заседатели ”, бе мнението на Златка Пехливанова, един от съдиите, дал си отказ. По-късно тя става ръководител на Окръжния съд в Хасково и е един от достойните негови ръководители.
„ Точно това дело стана причина да бъде изменен наказателния закон. След процеса бе основан специфичен член за наказателната отговорност на водачите.
Ако би трябвало да преценим от дистанцията на миналите години (разговорът със Златка Пехливанова е от 2004 година), смъртната присъда на Цветан се дължеше и на публичните настройки, и на несъвършенствата в наказателния закон ”, бе мнението на Златка Пехливанова.
Останалите три случая са по член 342, алинея 3 – за съзнателно причиняване на телесна щета или гибел, каквото е обвиняването на Кристиан Николов, като тази наредба не се занимава с въпроса дали е използван алкохол или опиати.
И при трите случая съдът през 80-те години е приел съществуване на възможен (косвен) предумисъл, не на директен, изясни юрист Георгиев. Това значи, че лидерът изцяло е осъзнавал какви могат да бъдат следствията, само че не е направил нищо, с цел да ги предотврати
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ